Основатели

Директор на Международна Карате Организация Киокушинкайкан
Канчо Шокей Матцуи
8-ми дан

Основател на Българска Киокушин Асоциация
Шихан Емил Костов
5-ти дан

Онлайн магазин

Основатели

Основател на Киокушинкай Карате
Масутацу Ояма
10-ти дан
(1923 - 1994)

Основател на Киокушинкай Карате в България
Шихан Константин Божилов
5-ти дан

СВЕТОВНИЯ ШАМПИОН ЗАХАРИ ДАМЯНОВ - ИНТЕРВЮ ЗА SUPERKARATE.RU

 

СВЕТОВНИЯТ ШАМПИОН ЗАХАРИ ДАМЯНОВ ДАВА ИНТЕРВЮ ЗА РУСКИЯТ САЙТ SUPERKARATE.RU

 

 

- Захари, поздравяваме те за наистина голямата победа!

Благодаря!

- За всеки киокушинец участието в Абсолютното Световно първенство е голям успех. Ти си участвал на последните три. Вълнуваше ли се както на първото или усещанията не са толкова силни вече?

Да, аз взех участие на последните три Световни първенства.
През 2007 когато за първи път имах възможност да играя на турнир от такъв ранг, аз наистина се вълнувах от този факт. За мен бе голяма чест да съм сред 192-та състезатели. Тогава аз бях просто участник. За следващите две Първенства пак се вълнувах, но тогава вече имаше и известна доза напрежение, защото от мен вече имаше и очаквания.

- Да станеш шампион - това е мечтата на всеки боец. Но не всеки е способен да го постави това за цел. Кога си го постави това за цел?

За първи път си помислих, че мога да бъда Шампион по време на подготовката за Световното през 2011.

- В последните 8 години всички с интерес наблюдавахме как се развива спортната ти кариера. Ти израстна като боец в нашите очи, вървеше към шампионската титла методично и уверено. Но също така е имало някои падения и неуспехи. Ти как ги преживя? Назови най-болезнената си загуба.

Да, за съжаление имаше моменти, в които губих и моменти, в които печелих. Неприятно е, но това са нормални неща от живота. Приемах загубите трудно, не ми беше приятно. Но моят треньор винаги след загуба ми е казвал: «това може и да е за добро“. Човек трябва да се научи да приема и загубите, и да се учи от тях. Всяка една загуба е болезнена, не мога да определя коя е най-болезнената.

- Имал ли си някога желание да захвърлиш каратето и да се занимаваш с нещо друго?

Чак да го захвърля не, може би да започна да правя и нещо друго освен карате. В такива моменти е хубаво да имаш треньор като Шихан Костов, който да не те оставя да се откажеш, а да те мотивира да продължиш.

- Занимаваш се с киокушин от ранно детство. По времето на комунистите той тъкмо беше започнал своето развитие. Защо започна да се занимаваш с карате? Просто защото стана модерно или защото родителите ти видяха практични причини?

Аз започнах да тренирам карате на 10 години. Тогава съм бил твърде малък да мога да вземам такива решения. Моите родители са преценили да ме запишат на карате и така започнах тренировки.

- Много деца се занимават с киокушин, но не всички го виждат като свое бъдеще. Кога разбра, че това е твоя жизнен път? На колко години беше?

Бях на 20-21 години, когато Шихан Костов ми предложи да се занимавам само с карате.

- Веднага ли попадна в групата на Емил Костов?

В началото, когато започнах да тренирам карате, се записах в клуба на Шихан Емил Костов, но не бях в неговата група. Когато напреднах и порастнах малко, започнах тренировките в неговата група.

- Ти можеш да се наречеш «боец с един треньор». На практика именно такива спортисти показват най-добри резултати. Случвало ли ти се е да отидеш на състезание без него? Имало ли е състезания, на които той да не може да те изкара за боя? Как си се чувствал? Неизменно ли си уверен в себе си?

Не, на състезание без него не съм бил. В последните една две години имаше моменти, в които той да не може да бъде зад мен по време  на среща, тъй като е бил рефер. Беше ми малко странно и леко напрегнато, защото толкова време той е стоял винаги зад мен.

- Кога се готви за абсолютната категория? Разкажи за режима на тренировките, кое ти беше упора?

За това Световно подготовката започна след края на 10-тото Световно Първенство . Всеки един турнир след това беше подготвка за мен. Режимът не съм го променял. Тренирах всеки ден по два пъти, събота веднъж, а неделя почивах.

- Емил каза, че задачата в тази подготовка е била максимално да разнообазиш техниката си. И съдейки по боевете ти се е получило. Искахте да направите така, че противниците ти да не могат да те проучат или поради други причини?

Да, целта за това Световно беше да съм колкото се може по-разнообразен. Може би, за да не бъда толкова предвидим за моите опоненти. Ако са гледали предишни години и са си казвали „Захари прави това и това“, ние искахме да добавим нещо, с което да ги изненадаме.

- Преди това разучаваш ли опонентите си заедно с треньора си или определяш тактиката си по време на боя?

Не, не сме правили сециално разузнаване на опонентите ми.

- Резултатите ти са впечатляващи. Ти си бил Шампион на Америка, Европейски шампион, участвал си на най-силните турнири. Съответно си се бил с всички водещи бойци. Кажи за цялата ти кариера с кой от тях беше най-тежкия ти бой?

Да, срещал съм се с доста големи имена. Не мога да определя кой е най-тежкия ми бой. Със сигурност всяка среща с голям и силен съперник е трудна и тежка. Играл съм с Евертон Тейхиера, Акаиши, Танигучи, Козлов, Наваро, Капанадзе, Садвокасов, Йероменко, Тариел и с още много други добри и силни бойци. Ако започна  да ги изброявам всичките, може да пропусна някой, а не искам да обидя никой.

- Вече мина малко време и утихнаха първите емоции, анализира ли вече този турнир? Коя среща ти беше най-лесна и коя най-трудна?

Немога да дам такова определение за най-лесна среща. За всяка среща излизах концентриран и мотивиран за победа. Не мога да си позволя да подценя никой от съперниците си.

- Лично аз не обърнах внимание на първите 4 боя - изглеждаше все едно е много лесно и просто. Така ли беше?

Както казах преди малко, не подценявах никоя среща.

- От руския отбор ти се срещна на татамито с Иван Седых и Иван Мезенцев. И двамата са млади и перспективни бойци. Какво можеш да разкажеш за тези срещи? Как се представиха те по твоя преценка?

За Иван Седьiх не знаех нищо преди срещата си с него, не знаех какво мога да очаквам, освен че беше висок и силен. За мое щастие го победих. Иван Мезенцев ми беше познат. Наблюдавал съм негови срещи. Знаех, че е бърз, техничен, експлозивен. Мисля, че и двамата са добри бойци.

- Разкажи за боя с Дармен. Всички следихме това със затаен дъх. Вие двамата бяхте фаворити за победата. Вълнуваше ли се за това, че ще излезеш срещу него?

Когато видях жребия за първи път и разпределението по блокове, предположих евентуален полу-финал с Дармен и занех, че ще е сериозен мач.

- Твоето маваши беше решаващо за победата и лиши нашият отбор от победа. Планираше ли този удар или беше случайност?

Както казах по-горе, за това състезание тренирахме много разнообразни техники и комбинации. Просто мавашито си дойде механично.

- Тежко ли е да се биеш когато си фаворит? За теб залагат, за теб се надяват, опитват се да отгатнат резултатите ти. Това е голяма отговорност пред почитателите ти и страната ти. Това тежест ли ти е или не те притеснява?

Това е допълнително напрежение, когато знаеш, че толкова много хора вярват и се надяват на твоя успех. Искаш да дадеш най-доброто от себе си и се страхуваш да не разочароваш треньор, близки, приятели.

- Още след първия абсолютен световен шампионат, в който ти участва японските медии ти дадоха прозвището "Железният човек". А по времето на твоя треньор са го наричали "Железният юмрук". Мислиш ли, че това е случайност или те от рано са предвидили, че ученикът ще последва учителя?

Не мога да отговоря. Незнам дали тогава някой е можел да направи такива прогнози. Може би са видели нещо от играта на моят треньор и в мен.

- Финалният бой ти проведе с още един фаворит Джема Белкоджа. Ти очакваше ли, че ще ираеш финала от европейското? Или и за теб това беше изненада?

Не съм очаквал такъв финал - на Световно- двама европееца. За мен беше изненада.

- Това не е първия ти бой с Джема, вие вече сте се срещали на разни турнири. Всеки път ти побеждаваш. И този път също. Подведе ли травмата на крака Джема? Възможно ли е предишните му загуби да са повлияли на психиката му?

Да, аз съм играл няколко пъти преди този финал с Джема и винаги съм печелил. Незнам дали това е оказало някакво влияние за този финал. Не съм се надявал на това, да е оплашен заради предишните загуби, напротив очаквах това да го мотивира повече и бях готов за силен двубой.

- В момента, когато те наградиха ти какво почувства?

Почувствах се най-щастливият човек на света!

- Вкъщи теб те посрещнаха приятели и фенове с огромен размах, виждаше се тяхната радост и гордост. Ти завинаги оставаш в историята на световния киокушин и в историята на българския спорт. Отблагодариха ли ти се годините, в които си се занимавал с карате?

Да, след почти 20 години карате, успях да спечеля най-силният турнир в карате.


- Тази победа не е само твоя. Тази победа е много важна за твоята страна и за Европа по ред причини. Почувства ли се като национален герой? Фанатиците не стоят ли вечер под прозореца ти?

Не,не се чувствам герой и нямам луди фенове под прозорците :)

- Как мислиш, във Варна може ли да назоват улица в твоя чест?

Не мисля, че биха назовали улица на мое име. Не съм сигурен, че хората, които не се занимават с карате, разбират постигнатия успех.

- Всеки боец има своите фенове. На много руснаци съм задавала въпроса - "За кого ще бъдете, ако нашите не стигнат до финал?". Най-честия отговор беше - "За когото и да е само не за японците!". Кажи българите така ли бяха настроени или не?

Аз не съм се замислял и за миг за подобно нещо. Вярвах, че аз мога и че ще съм финалист.

- Така или иначе твоята победа популязира киокушина в България още повече. Може ли желаещите да се занимават с киокушин да станат повече? Чустваш ли радост от приноса си в своя брач?

Да, надявам се тази титла  да е някакъв стимул - повече хора да се запишат да тренират карате киокушин.

- В най-скоро време ти предстои, навярно най-голямото събитие в живота ти - Хякунин-кумите (Стоте боя). Започна ли подготовката? Успя ли да си починеш от световното?

Април месец ми предстои голямото изпитание 100 боя. Все още не съм започнал усилена подготовка.

- Предишните, които се подложиха на това, имаха много повече време за почивка и подготовка, даже по няколко години. А ти ще се поставиш на този тест почти веднага. Защо така? От какво се мотивира?

Да, с моя треньор решихме, че сега е най-добре да се явя на този тест, защото сега се чувствам все още в кондиция от подготовката ми за Световното.

- Как оценяваш шанса си за успех на стоте боя? На какво ще обърнеш внимание в подготовката?

Вярвам,че мога и ще успея да се справя!

- Сред нашите състезатели в последните години стана популярно да си пускат брада преди големи турнири. Едва ли това повишава оценката, но не пречи. А ти имаш ли някакви особени ритуали, които биха ти помогнали? Може би ти също ще си пуснеш брада преди стоте боя?

Да вашите състезатели имат интересен ритуал, но аз не мисиля да си пускам брада. Моят ритуал е преди състезание да се бръсна.

- Ти вече определил ли си бъдещите си планове? След теста ще приключиш ли с кариерата си като състезател? Ще продължиш ли тренировките и развитието на киокушина?

Това едва сега ще го решаваме дали ще прекратявам състезателна дейност или не. Естествено един ден като се случи това, искам да остана в карате и да помагам за развитието на карате.

- Захари, още веднъж приеми нашите поздравления за победата! Огромно благодаря за беседата. Желаем ти успех през април!

Аз също благодаря за отделеното внимание!

Ус !
 

 

Световната шампионка Гергана Апостолова: Каратето е моят живот

Гергана Апостолова за втори път покори световния връх в каратето. Българката се завърна от Япония със световната титла по кумите и ката, която извоюва за първи път през 2010 година. Пред БЛИЦ Апостолова обясни как е протекло тежкото състезание, в което участие са взели около 1500 каратеки. Освен двете световни титли, състезателката от Бургас е трикратна европейска шампионка, деветкратна шампионка на Америка, а също така практикува повече от успешно и треньорството, както и съдийството. Добавяме и успехите й като автомобилен състезател - първата българка, участвала в 24-часовото състезание на пистата на Формула 1 - "Нюрбургринг" (Германия), първата българка, участничка във Формула 3000 (рекордът й още е недостижим), една от първите три жени в света, които стават пилот на Мицубиши и единствената българка, участвала в рали "Монте Карло". Гери наистина е уникат и за нас бе удоволствие да разговаряме с нея.


- Гергана, честита световна титла! Много трудно ли я извоюва?
- Благодаря. Все по-трудно става, специално при мен, защото съм вече на 39 години. Това световно първенство може и да се окаже последното ми. На този етап не мога да бъда категорична.

- От колко години се занимаваш с карате?
- Вече 30 години, това е моят живот.

- Как успя да триумфираш, и то в Япония - домът на този спорт?
- Много трудно беше. Конкуренцията там е най-голяма. Имаше изключително много представители на домакините. Вкъщи и съдиите помагат, но от мен никога няма да чуете, че се оплаквам. 95 процента от съдийския състав е от японци. Трябва да покажеш много високо ниво, за да бъдеш оценен подобаващо. Радвам се, че след 5 години се завърнах и пак станах световна шампионка. Предишната ми титла я извоювах на 24 април 2010 година.

- Тогава или сега беше по-лесно, въпреки че определено не е лесно?
- Всяко състезание е трудно. Преди 5 години може би беше по-лесно за мен, тъй като бях в кондиция и атакувах върховете. Все пак бях по-млада, което донякъде е предимство. Тогава изненадвах конкурентките. Преди може би не ми беше толкова притеснено. А сега, когато знаеш, че защитаваш световната титла, е по-трудно. Много по-болезнено е да паднеш от върха.

- Как протече подготовката?
- Всяка изминала година става по-трудно, Тялото не е толкова по-издържливо колкото преди 10 години, например. Натоварванията се изменят. Тази година въведохме кумите, което помага повече за краката. Наблегнахме много на обща физическа подготовка от гледна точка на изометрични упражнения, без тежести. Събираха ни се по 4-5 тренировки на ден. Лишенията са много, но съм щастлива, че успях и отново спечелих световната титла.

- Разкажи някоя любопитна случка от Световното?
- Любопитното беше, че дори не знаех, че съм първа. Мислех, че съм трета, тъй като в България сме свикнали винаги да обявяват първо кой е трети, после вторият и чак след това първият. Сега казаха първо моето име и е нормално да си помисля, че съм трета. Предварително не го знаех това нещо. А и не бяхме записвали съдийските оценки, за да ги сравним с тези на конкурентките ми. Изненадата беше невероятна. Чувството да грабнеш световната титла, и то за втори път, е страхотно. Радостта в подобен момент не може да се опише.

- Какво ти коства световната титла?
- Изключително много лишения. Само аз си знам какво ми е коствало. Много се радвам, че постигнах целта. Доволна съм от себе си и благодарна на треньора Шихан Емил Костов - световен и многократен европейски шампион. Удовлетворението ми, а и гордостта ми е, че съм пример за моите възпитаници в бургаския клуб "Киокушин Спирит". Радвам се, че имам прекрасен син, който върви по моите стъпки. Да е жив и здрав и се надявам също като мен да воюва титли. Когато човек е упорит и постоянен няма как да не постигне успех. Човек трябва да има цел, към която да е устремен и удоволствието след това е невероятно.

- На заслужена почивка ли се отдаваш и какво предстои за теб?
- Не остава време за почивка. Имам още предизвикателства тази година. През юни в Ню Йорк предстои международен турнир - All American Open, който е втори по сила след Световното. Там отново ще срещна основната конкуренция, както беше в Япония. Досега имам седем победи в Америка, надявам се и тази година да спечеля. Другото много голямо предизвикателство, в което за първи път ще участвам, е Континенталното отборно световно първенство на 2 юли. Трябва да се гордеем от факта, че сме поканени от японците. Достигаме до участието благодарение на успехите ни през изминалата и тази година - не само моите, а и на двама от съотборниците ми - Захари Дамянов (при мъжете в супертежка категория) и Деян Станев (при ветераните). Отборът ни включва и двама поляци. По принцип от Япония канят максимум два отбора от Европа, два от Америка, от Австралия... по два от всеки континент. Много се радваме, че отборът от Източна Европа ще го представяме българи и поляци.

- Занимаваш се с треньорство в "Киокушин Спирит" (Бургас), от коя страна е по-лесно?
- Трудно е да се отговори на този въпрос, но когато състезателят е добър, стриктно изпълнява нарежданията на треньора си, е лесно и на двете страни.

- Разкажи малко повече за Киокушин каратето?
- Киокушин е част от културата на даден народ. При него основното е дисциплина и много философия. Когато има дисциплина, характерът се изгражда. Напоследък все по-рядко се виждат такива хора. Карате киокушин е начин на живот, аз се занимавам с този спорт вече 30 години. Научена съм на дисциплина още от ранна детска възраст. Всяка година съм на едно състезание в Япония, квалификация в Америка, имаме и Европейско първенство, на което България домакинства 2014 г. На Европейското вече съм в съдийския състав и не участвам като състезател. Трябва да поддържаме и международната карате организация. Сега на Световното в Япония пък треньорът ми Емил Костов беше главен рефер при жените. А и смятам, че добрите състезатели трябва да дадат своя принос в съдийството. Кой по-добре би отсъдил, отколкото този, който е наясно с материята.
 
- Каква е финансовата облага от спечелването на световна титла?
- О, по-добре да не говорим за пари. Нашият спорт не е олимпийски и няма субсидии. Аз не спирам да работя, за да изкарвам пари и да мога да участвам на състезания. Сама си набавям дори средства за самолетни билети. Нямаме спонсори. Но никога не се оплаквам. Най-лесно е да започнем да търсим причините за загубата на друго място. Материалното разваля спортистите. Стигнала съм до този извод. Имам приятели - спортисти, които са подпомагани от спортното министерство и знам какво е. Друго си е, когато сам се бориш за всичко. Може би и успехът след това е по-сладък. Аз не разчитам на пари от държавата. Имам кредитна карта, работя, за да си връщам кредита. Доволна съм, че има хора, които вярват в нас. Това са предимно приятели или фенове.

- В мъжки спорт какъвто е каратето не ти ли пречи това, че си жена?
- Спортът, с който се занимавам, наистина е силов, предназначен основно за мъжката половинка. Но във всички области, не само в спорта, жените сме показвали, че с нищо не отстъпваме пред мъжете. По-скоро приемам женската си сила в по-добрата интуиция за някои неща. Да, понякога ми пречи това да съм жена, особено в моменти, когато трябва да представя някъде себе си, с цел привличане на спонсори за определени международни изяви и съответно някои Господа не ме вземат на сериозно, или не подхождат към мен като към професионален спортист.

- Как би се описала?
- Сериозна, отговорна и много упорита.

- Коя от детските си мечти си сбъднала?
- Имам четири сбъднати мечти – първо - станах каратистка. През 1985 година, когато започнах да тренирам, беше забранено да се практикува карате, а аз обичам забранените неща. Бяхме под опеката на едно военно поделение и треньор ни беше Сенпай Христо Бацов. Второ - станах автомобилна състезателка - все пак моите идоли са майка ми и баща ми, трето - имам син, който подражава на майка си и тренира усърдно, и не на последно място - намерих сродната си душа - настоящия ми съпруг.

 

ЕВРОПЕЙСКО ПЪРВЕНСТВО ПО КАРАТЕ КИОКУШИН - ВАРНА - 17-18.05.2014

Интервю с Шихан Емил Костов
 

1.Шихан Костов имате много успешна състезателна кариера. Разкажете ни най-живите спомени от годините, когато бяхте активен състезател.
 - Най-трудните ми състезания бяха двете в Русия: 2001г. в Екатерингбург и през 2002г. в Москва. Това бяха международни първенсва с голям брой участници: през 2001г. се състезавах в категорията си с 60 състезатели, а през 2002г. със 70. По време на двете състезания имах тежки травми, но преодолях болката и станах Шампион в две поредни години. Само за сравнение във всички останали категории на тези две Първенства, победители бяха  руснаци.
Други ценни спомени са Европейските ми титли и специално Европейската титла в Полша на без-категории през 1998 година. Тогава тежах 82 килограма, а повечето от състезателите бяха около 100 килограма.
Разбира се, Световното първенство в Осака - Япония е най-ценнната ми победа.

2.Кои бяха най-интересните ви противници през годините?
 - Един от тях е представителя на Япония - Хироки Кидачи, когото победих с “Ипон” (нокаут) на финала на Световното в Осака 2001г.. Две години по-късно отново играх с него и го победих на среща “реванш” отново в Япония на Турнира “ИЧИ ГЕКИ”.

3.Какво ви привлече в Киокушин?
Исках да тренирам карате, за да бъда силен и когато започнах вътрешно усещах, че Киокушин може единствено да допринесе за това.

4.За първи път се провежда такова голямо първенство. Европейско първенство за юноши и девойки, за мъже и жени и за ветерани- едновременно. Това е голяма чест за страната организатор. Защо вие се заехте да организирате това събитие в България?
 - Българска Киокушин Асоциация (ИКО България) за първи път организира Европейско първенство.  От своя страна Международната Карате Организация Киокушинкайкан (ИКО) за първи път даде съгласието си в Европа да се организира такова събитие, което да се проведе в 2 последователни дни. Това се случи по моя молба към Хонбу .
В това мащабно мероприятие участваха 41 състезатели от България. Спечелихме 13 медала, от които 2 златни: на Мария Маринова при девойки, 14 – 15г. до 45кг, и Захари Дамянов при мъже -категория над 90 килограма. Тези двама състезатели тренират в моя клуб “Ичи Геки - Варна“. Те дължат своята победа на това, че бяха най-упорити и всеотдайни в тренировките, за което им благодаря.
Искам да благодаря на Канчо Шокей Мацуи, който ни разреши да организираме това първенство в България. Наши гости от Япония бяха Шихан Кацухито Горай – Директор на Международния отдел на ИКО и Сенсей Джоджи Хибино предствител на Хонбу.
На откриването на Европейското първенство Шихан Горай каза, че това е второто по големина и значимост Първенство след Международното състезанието за деца и Световното първенство за жени в Япония, което се състоя  Април месец тази година.

5.Какво, как и кой помогна за успешното провеждане на това мащабно събитие?
 - След множеството мероприятия, организирани през годините от ИКО България, в това число – Национални Първенства, изпити, Семинари, участията на мен и моя отбор в Международни изяви, почуствах, че сме натрупали нужния опит, енергия и най-вече желание да реализираме такова мащабно събитие като двудневно Европейско Първенство.
Лично за мен това събитие е свързано със спомена ми от Европейското Първенство за мъже и жени на категории през 2002г. във Варна, където станах Шампион в категория до 80 кг. Спомням си тръпката, от това, че играх пред българска публика, хъса който имах и воля за победа, в резултат на които спечелих всички срещи освен полуфинала с “Вазари” и  “Ипон”.
Благодарен съм на всички спонсори на състезанието, на киокушин персонала, на феновете на нашето бойно изкуство, както и на инструкторите на различните клубове в градовете, членове на БКА, чиито възпитаници взеха участие в Европейското Първенство.

Всичко това, според мен допринесе за успешното провеждане на това мащабно събитие.

6.Състезаваха се над 400 участника. Вашето мнение за нивото на състезателите в турнира?
 - Изключително се радваме, че имахме толкова много участници от 19 държави, сред които бяха и доста елитни състезатели, като Алехандро Наваро (Испания), Дармен Садвокасов (Русия), Олександър Йеременко (Украйна), Джема Белходжа (Франция), включително и нашия състезател Захари Дамянов.
Както по-горе споделих Директора на Международния отдел – Шихан Кацухито Горай даде много висока оценка за Европейското Първенство, което за нас е достатъчно, за това, че сме постигнали нужното ниво.

7.Какви бяха изненадите в това първенство?
 - Изненада беше загубата с нокаут на настоящия Световен Шампион в категория до 90кг, многократен Европейски Шампион и Шампион на Отворения Японски Шампионат на без-категории през 2012г.– испанеца Алехандро Наваро, който бе повален на полу-финала с ляво “хиза-гери джодан” от французина Джема Белходжа.

8.България спечели 13 медала в това Европейско, два от които златни. Какво в подготовката на българските състезатели дава предимство пред участниците от другите държави?
 - Аз смятам, че винаги може да се постигне повече, т.е. можехме да спечелим и повече златни медали. Щастлив съм за двамата наши Шампиони, защото те наистина тренираха упорито и постиженията им са доказателство за това. Единственото по-голямо предимство за нашите състезатели бе това, че имаха възможността да се съревновават и някои от тях да спечелят на родна земя с подкрепата на българската публика. От опит знам, че това е един голям стимул и мотивация.

9.Тази година се навършват 50 години от основаването на киокушин като стил? Как ще отпразнувате това събитие в България?
 - Освен 50 години от основаването на Киокушин, като бойно изкуство, тази година се навършват и 20 години от смъртта на създателя му - Сосай Масутацу Ояма.
Повод за честване на този Юбилей бе проведеното от нас - ИКО България, 1-во по рода си двудневно Европейско Първенство, както и ни предстои през Юли месец тази година Семинар с едно от най-големите имена в Киокушин Карате – Шихан Сейджи Исобе - създал двама Световни Шампиони на без-категории – Франциско Фильо и Евертън Тейхиера.

10.Последен въпрос: Какво прави Киокушин по-силно и по-добро от другите стилове карате?
 -Като единствени наследници и последователи на Сосай Ояма в България, част от Международната Карате Организация Киокушинкайкан, с гордост можем да заявим, че това е най-твърдият стил в бойните изкуства, което е многократно доказано през годините от неговия основател, чрез предизвикателни двубои и зрелищни демонстрации от негова страна в цял свят!


Ус!!
 

 

 


Инетрвю с Шихан Горай
 

1.Шихан Горай – как започнахте да се занимавате с Киокушин?
 - Когато бях на 16 години се записах да тренирам Киокушин в Хонбу – главната квартира на Киокушин организацията. Като дете бях тренирал Годжюрю.

2.Какво ви привлече в Киокушин?
 - Влязох в гимназията когато бях на 16 и не бях от силните и добре сложени ученици. Попитах приятел къде и какво бойни изкуство да тренирам. Той ми каза, че джудо, бокс и други са отлични бойни изкуства, но Киокушин е най-твърдото и ако «оживея» там, значи съм силен. Така на базата на приятелски съвет аз започнах да тренирам Киокушин.

3.За първи път се провежда такова голямо първенство. Европейско първенство за юноши и девойки, за мъже и жени и за ветерани- едновременно. Това е голяма чест за страната организатор. Защо решихте да поверите организацията на България?
 - Първо трябва да отбелижим, че имаме над 400 участници от над 20 страни, което е много голям успех. А всъщност Шихан Емил Костов предложи България да е домакин на Европейското първеството. През годините той е спечелил доверието на международната Киокушин Организация. Освен това работим заедно повече от 10 години. За това от Хонбу се доверихме на Шихан Емил Костов да организира и проведе това мащабно Европейско събитие.  

4.Мнението ви за организацията на Европейското, след като то вече приключи?
 - Беше невороятно успешно първенство. Залата беше препълнена от зрители.  Организацията беше перфектна и всичко се случваше така както беше планирано, независимо от факта, че такава организация се прави за първи път. Имаше и някои малки грешки, които разбира се ще анализираме, защото в бъдеще при организацията на такива събития  искаме да използваме опита, който натрупахме в България.

5.Вашето мнение за участниците в турнира?
 - Това е Европейско първенство е един от най-силните турнири в Света, въобще. В момента състезателите от Европа са много силни: Захари Дамянов е един от най-силните състезатели в момента и това се доказа с факта, че той е новия шампион на Европа, Алехандро Наваро от Испания е настоящия Световен Шампион - също взе участие и стана трети. Джема Делходжа от Франция се класира на второ място. Извън абсолютната категория много руснаци взеха призовите места. Руската школа в момента е една от силните в Света и всички топ състезатели на тази школа дойдоха във Варна. Това Европейско първенство се нарежда редом със Световното първенство.

6.Какви бяха изненадите в това първенство?
Алехандро Наваро от Испания, който е настоящ Световен шампион в абсолютната категория и шампион на открито първенство на Япония през 2012 година. Много опитен боец, но беше нокаутиран от ляво хиза гери (ритник с коляно) в главата от Джема Белходжа на полуфинала. Това беше голяма изненада за всички.

7.В каква роля виждате и възлагате на Шихан Емил Костов в развитието на Киокушин в България и Европа?
 - Той е отличен организатор. За това смятаме да му поверим и други мащабни проекти. Не само на него, но и на екипа му ръководен от Гергана Апостолова – Костова. Те са отличен екип. Хонбу (централата) го цени и като отличен главен съдия на състезания – рефер. Надяваме се той да подпомага нашата организация в развиването на добри екипи от съдии и рефери. Но Шихан Емил Костов съчетава това с уменията си на отличен треньор. Той разви сенпай Захари Дамянов четири пъти до титлата Европейски шампион и се надявам скоро да видим и Световен шампион от България. Но освен като успешен боец аз виждам Захари като помощник треньор на Емил Костов, който да продължи да развива децата и юношите. От представянето на това Европейско се видя, че имате огромен потенциал. Но за сега трябва да се фокусира да спечели Световното първенство през 2015 година. Той е един от основните ни фаворите за Световната титла. Всъщност, всички смятат, че Захари е достоен за титлата Световен шампион, но трябва да доразвие техниката си и начина си на мислене, за да стане Световен шампион. Световния шампион е един и е един за четири години. Така че няма да му е лесно. Той тренира здраво, но винаги Шихан Емил Костов може да го тренира  по-здраво и целеустремено.

8.Това не е първото Ви гостуване в България. Моля разкажете впечатленията си от развитието на държавата и на Киокушин?
 - За първи път бях в България преди повече от 15 години и за тези години съм идвал повече от 10 пъти. Първо: Държавата за тези години се разви много. Преди пътищата бяха лоши, летищата не бяха съвременни. Но всеки път с изненада откривам нови пътища, модерни летища. Например хотел, в който сме отседнали е отличен  и отговаря на всички световни стандарти. Държавата се развива в правилната посока. По отношение на Киокушин: през последните 20 години минахме и през добри и през трудни времена. Но сега Шихан Емил Костов ръководи умело организацията и аз предричам блестящо бъдеще за Българската Киокушин Организация.

9.Тази година се навършвата 50 години от основаването на киокушин като стил? Как ще отпразнувате това събитие в Хонбу?
 - Вече го отпразнувахме миналия месец със състезанието наречено „Международния Турнир“ в Япония.  Над 1600 души от цял Свят взеха участие в това събитие. От деца, които сега започват до ветерани. Но тази година честваме и 20 години от смъртта на основателя на Киокушин Сосай Масутацу Ояма. Имаше голяма и пищна церемония на състезателната Арена. Проведохме и изпит 100 men kumite, който е уникален за нашата организация – един състезател трябва последователно да преодолее 100 противника в бой. Сенпай Тариел Николашвили успешно преодоля този тест за мъжество и издръжливост. Беше едно най-тежките предизвикателства, но той го направи много успешно. През ноември 2014 ще се проведе и откритото първенство на Япония където ние ще честваме още веднъж годишнината.

10.Последен въпрос: Какво прави Киокушин по-силно и по-добро от другите стилове карате?
 - Не мога да коментирам другите стилове карате.  Силата на Киокушин е във фул контакт техниките, тежките изпити и състезания. Целенасочени и постоянни тренировки на духа и тялото. Ние тренираме въз основа на философията основана от Сосай Масутацу Ояма. А тази филосовия е проста: „Дръж главата си сведена (скромност), очите да гледат нависоко (амбиция), устата затворена (смиреност) , изгради себе си върху синовно уважение и помагай на другите.“ Това е философията – бъди амбциозен, но бъди и скромен. Така се надяваме да допринесем и за по-добър и мирен Свят.


Ус!!
 

 

 


Интервю със Захари Дамянов

1.Захари, честито това е твоята 4та Европейска титла. Как се чувстваш след като я спечели пред родната публика във Варна?

 

- Благодаря, чувствам се страхотно. За първи път имам възможността да играя пред родна публика на такъв голям турнир и усещането е несравнимо. Благодаря на Шихан Костов за дадената възможност.


2.Нека да поговорим за тренировките. Как протича твоята нормална тренировъчна програма?
- Нормално. Tренирам по веднъж на ден, като в този период просто поддържам  форма.

3.Има ли разлика между нормалния тренировъчния процес и подготовката ти за големи състезания като това Европейско първенство?
- Да, разбира се, че има разлика. Когато започвам да се готвя за състезание 40-45 дена преди самото Първенство постепенно увеличавам натоварването като тренировките стават вече и двуразови.

4.Кои от твои награди – купи и медали са най-ценни за теб?
- За мен всички те са еднакво ценни. За всяка една купа съм тренирал упорито.

5.Победата ли е всичко за теб?
- Вече да. Може би когато си сътезател, който дебютира в състезания за теб е важно да се представиш колкото се може по-добре и с надежда за класация. Натрупал вече опит и в последствие някакви успехи, не може да се задоволиш просто с добро представяне и една добра класация. Тогава победата, като цел, е задължителна.

6.Колко години вече се занимаваш с карате?
- Започнах да тренирам карате преди 18 г.Тогава бях на 10.

7.Какви качества трябва да притежава един добър състезател по киокушин?
- Това, което съм научил от моя треньор Шихан Емил Костов е, че за да си добър състезател трябва да си дисциплиниран, смирен, скромен, да си много упорит и никога да не се предаваш!

8.Ти си и треньор на децата в клуба на Шихан Костов „Ичи Геки - Варна“. Какво казваш на децата при първия им урок по киокушин?
- Аз се занимавам с децата, които са малко по-напреднали. Но на начинаещите бих им казал, че лесното е достъпно за всеки, а карате киокушин е за тези, които искат да се изградят като силни характери, благодарение на дисциплината в този стил.


9.Кой ти помогна най-много при подготовката за Европейското първенство и на кого би искал да благодариш за своя успех?
- Най-много, разбира се дължа на моя треньор Шихан Емил Костов. Но също така съм благодарен за помощта и на моите спаринг-партньори и на всички от СК "Ичи геки-Варна".

10.Какви напътствия получи преди състезанието от своя треньор Шихан Емил Костов?
- Да изляза и да играя спокойно и умно.

11.Бил си на много състезания. Какво е твоето мнение за организацията на Европейското първенство във Варна?
- Без никакви пристрастия смело бих казал, че това Европейско Първенство беше с най-добрата организация от всички европейски, на които съм участвал.

12.Имаше ли изненади в това Европейско първенство?
- Лично за мен изненадата беше на полу-финала в моята категория между Алехандро Наваро (Испания) и Джема Белходжа (Франция). Французинът направи много добър нокаут с “хиза-гери джодан” (удар с коляно в главата).

13.Каква е твоята следваща цел в Киокушин?
- В момента се подготвям за откритото Първенство на Америка, което ще се проведе на 21-ви юни в Ню Йорк.

14.Твоето мнение за развитието на Киокушин в България?
- Мисля,че се развива доста добре.

15.Кое прави Киокушин по-добро от другите видове карате?
- Нямам наблюдения върху другите стилове карате, но за киокушин мога да кажа, че е стил, в който се държи много на дисциплината и уважението. Мисля, че това са много важни качества както за карате така и по принцип в живота.

Ус!!
 
 


Интервю с Алехандро Наваро
 

1.Здравей Алехадро! За първи път ли си в България?
АН: - Не бил съм  вече 4 или 5 пъти, но само веднъж в София, където участвах в състезание и нямах време да разгледам.  Харесвам повече Варна. Бил съм няколко пъти във Варна и все повече я харесвам. Варна е на море, а мен морето ме влече.

2.Кои от твои награди – купи и медали са най-ценни за теб?
АН: - Има такива, които са важни за един състезател по своята значимост, като например настоящата титла Световен шампион, но има и такива, които имат силна емоционална стойност. За мен най-важната е първата ми титла на Европейско първентсво през 2006 в Сицилия.  Това беше важен и преломен момент за мен,  на който съм много благодарен. Тогава за пръв път достигнах значим успех в кариерата ми.

3.Колко години вече се занимаваш с карате?
АН: - Започнах на 16 години на Канарските острови – от където съм родом и тренирам и до днес, но последните две години и половина съм в Коста Рика. От 16 годишен започнах да участвам и в състезания.

4.Алехандро вече си на възраст, която повече състезатели преминават при ветераните. Ти продължаваш интензивно да се състезаваш при мъжете и да печелиш? Как постигаш тези резултати?
АН: - Да времето минава, но аз се чувставам отлично. Такива резултати се постигат с дисциплина и тренировки.

5.За първи път едновременно се организира шампионат по Киокишинкай по категории за мъже и жени, както и турнири за юноши и за ветерани. Кои са предимствата от такава организация?
АН: - Такова събитие не може да се проведе за един ден. Още по-малко да се организира за един ден. Необходимо е да се направи дълга и сериозна подготовка. За два дни спокойно може да се разделят всички състезатели по възрасти и по категории. Цялата организация и хората тук са много позитивни. Всичко премина отлично и това помага на състезателите да дадат най-доброто от себе си.

6.Бил си на много състезания. Какво е твоето мнение за организацията на Европейското първенство във Варна?
АН: - Много силна организация на цялото събитие. През цялото време се усеща огромната подкрепа на всички. Нищо не липсва на състезателите и на техните екипи. Много хора са въвлечени в организация на Шампионата – много помощници и много добро отразяване в медиите.
 
7.Имаше ли изненади в това Европейско първенство?
АН: -  Изненади? Не знам. Може би нямаше никакви. Победиха най-силните и най-добре подготвените.

8.Всички очакваха с нетърпение финал между теб и семпай Захари Дамянов.
АН: -  Аз не разсъждавам по този начин. Аз гледам  на състезанието като на отделни двубои. Ако търся финала като такъв не мога да проведа правилно отделните срещи. Винаги трябва да се отнасяш с необходимото уважение към противника. Всяка отделна среща трябва да се подготви тактически правилно и да се проведе по този начин.

9.Твоето мнение за развитието на Киокушин в България?
АН: -  Следих изявите тук на шампионата за юноши и девойки и смятам, че има добри млади състезатели, които могат да се развият като шампиони при мъжете и жените. Има бъдеще и ще има продължение на школата в България. А това е много важно!

10.Кое прави Киокушин по-добро от другите видове карате?
АН: -  Не ми харесва да мисля, че е по-добро или че има нещо, което го прави по-добро. Това е каратето, което ми харасва на мен. Има много видове карате. Това е моето бойно изкуство и то ме прави по-добър.

Ус!!


 
 

 


Мария Маринова

 

1.Мария, честито това е твоята 1-ва Европейска титла и въобще първа титла от такъв голям спортен форум. Как се чувстваш след като я спечели пред родната публика във Варна?
- Благодаря! Много съм щастлива от това постижение както и от това, че успях да оправдая очакванията на треньорите и семейството ми.

2.Нека да поговорим за тренировките. Как протича твоята нормална тренировъчна програма?
- Тренирам пет дни в седмицата – от понеделник до петък по час и половина. Тренировките са разнообразни, включват физическа подготовка, спаринги, ката и други карате упражнения.

3.Има ли разлика между нормалния тренировъчния процес и подготовката ти за Европейско първенство?
- Да различно е. Когато се готвя за състезание започвам да тренирам по два пъти на ден, като едната тренировка ми е индивидуална.

4.Какви други купи и медали си печелила до момента? И кои от тях цениш най-много?
- Общо са единадесет – две на ката, осем на кумите и сега тази последната на Европейското състезание. Всички са много ценни за мен, тъй като полагам еднакви усилия за тях, но най – много се радвам на последната.

5.Победата ли е всичко за теб?
- Победата не е всичко, но е основната ми цел и когато я постигна чувството е незаменимо.

6.Как започна да тренираш карате?
- Стана случайно, моят баща ме заведе един ден в залата на Шихан Емил Костов да гледаме една тренировка, на мен ми хареса и той ме записа.

7.Колко години вече се занимаваш с карате?
- От четири години.

8.Какви качества трябва да притежава един добър състезател по киокушин?
- Според мен най-важните качества са – дисциплина, хъс и вяра в собствените си способности.

9.Кой ти помогна най-много при подготовката за Европейското първенство и на кого би искал да благодариш за своя успех?
- Най-много ми помогнаха моите треньори Шихан Емил Костов, Сенпай Захари Дамянов и Сенпай Кирил Боев, както и моят баща, който вярваше в моите сили повече от мен самата. Бих искала да благодаря на всички тях и да им кажа, че ще се постарая и за напред да ги карам да се гордеят с мен.

10.Какви напътствия получи преди състезанието от своя треньор шихан Емил Костов?
- Да бъда силна и да играя до край. Накара ме да му обещая, че ще спечеля и аз трябваше да изпълня обещанието си.

11.В кое училище учиш?
- „А.С.Пушкин” гр.Варна със засилено изучаване на руски език.

12.Как съчетаваш училище и тренировки?
- Ами понякога е доста трудно, защото не ми остава много време за забавления, но усилията си заслужават. А за да се справя с училището ми помага и моята класна  
Г-жа Люба Станева. Искам да й благодаря за разбирането и търпението.

13.Каратето помага ли ти или ти пречи за подготвката в училище?
- Не ми пречи. В залата ни учат на дисциплина и самоконтрол, а това ми е от полза, когато се подготвям за училище.

14.Какво мислят родителите ти за твоите успехи в каратето киокушин?
- Родителите ми са много горди и щастливи от моите постижения и вкъщи моята майка ми е направила стена на успеха, където са подредени всичките ми купи и медали.

15.Каква е твоята следваща цел в Киокушин?
- Най-скорощната ми цел е през м.юли да взема изпита си 4-то Кю и да заслужа зелен колан. Сега започвам да се подготвям  за него.

16.Кое прави Киокушин по-добро от другите видове карате?
- Шихан Емил Костов. Той ни заразява с борбения си дух и ни учи, че с упорит труд  можем да постигнем  всичко, което пожелаем.

Ус!!
 

 

 

ПЪРВЕНСТВО ПО КАРАТЕ КИОКУШИН ЗА ДЕЦА ОТ 5 ДО 14 ГОДИНИ

Емо Янев, носител на приза за „Най-голям боен дух“:
Мечтая да стана перфектен треньор като сенсей Емил Костов!


Емо Янев (6 г.) бе отличен с приза за „Най-голям боен дух“ по време на „Купа Варна 2013“. На турнира той спечели вицешампионски трофей и бе отличен с почетна грамота.

Емо, с какво те превъзхождаше съперникът ти на на финала?
- Явно, че подходи тактически по-добре и ме победи. Беше много напрегнат мач.

Коя беше най-трудната ти среща по време на първенството?
- Още в първия мач не беше никак леко, но аз знам, че това показва, че нивото е било високо.

Какви качества възпитава у теб спортът карате киокушин?
- Карате ме научи да бъда много концентриран и последователен, да премислям нещата. Родителите ми много се гордеят с мен.

Кое е най-ценното, което си научил от треньора си?
- Да имам дух, да се раздавам по време на всяка битка.

Имаш ли идол в карате киокушин?
-Възхищавам се от моя треньор, който е световен и четирикратен европейски шампион сенсей Емил Костов. Разбира се, идол ми е и най-големият, Масутацу Ояма.

Каква е най-голямата ти мечта в спорта?
- Да стана толкова добър треньор, колкото е сенсей Емил Костов. Засега искам да печеля повече златни медали и купи.
Ус.

 


 

 


 

Магдалина Стоянова, най-техничен състезател на „Купа Варна 2013 г.“:
    Искам да взема черен колан!

Магдалина Стоянова е родена на 30-ти юни 2004 г. Състезава се за СК "Киокушин" (Силистра) с треньор Сенпай Зихни Хасанов. По време на турнира „Купа Варна 2013 г.“, който се проведе в Двореца на културата и спорта, талантливата каратистка спечели приз за най-техничен състезател. Маги ликува със златен медал на финалите.

Магдалина, с какво превъзхождаше съперничката си в битката за златото?
- Имах предимство в техниката. Освен това бях доста по-бърза от съперничката ми. Това ми помогна да я победя и да спечеля шампионска титла.

Кой мач те затрудни най-много по време на турнира?
- Не бих казала, че имах тежки срещи. Бях много концентрирана, изпълнявах командите на треньора и успях да се кача на първото място на почетната стълбичка.

Какви качества възпитава у теб карате киокушин?
- Спортът ме напрви изключително дисциплинирана и концентрирана. Това ми помага и в училище.

Кое е най-ценното, което си научила от твоите треньори?
- Да имам търпение. Да бъда амбициозна и да постигам целите си с моного труд.

Имаш ли идол сред световно известните звезди в карате киокушин?
- Прекланям се пред таланта на великия Масутацу Ояма. Чела съм, че е тествал силите си върху бикове, написал е едни от най-хубавите книги за карате.

Каква е най-голямата ти мечта, която желаеш да постигнеш в любимия спорт?
- Да взема черен колан и един ден и аз да стана добър треньор.  

Ус!
 

27-МО ЕВРОПЕЙСКО ПЪРВЕНСТВО НА КАТЕГОРИИ КИЕВ - УКРАЙНА

Европейският шампион от Украйна Захари Дамянов:

       Дължа всичките си успехи на Емил Костов!
 
Варненецът мечтае да прави шампиони в собствена школа
Най-успешният състезател от варненския клуб по карате киокушин „Ичи геки“ – Захари Дамянов, за пореден път показа, че е голям, а духът му – несломим. На шампионата на Стария континент в Киев, Украйна ученикът на най-добрия БГ каратист сенсей Емил Костов изкачи европейския Еверест и ликува със златен медал. И прибави трета титла в евроколекцията си.
В битката за трофея Дамянов първо пречупи съперници от Беларус и Русия, а след това огъна и световния шампион за 2013 г. Алехандро Наваро от Испания. Противно на очакванията на най-върлите му фенове, в момента блестящият каратист няма да се отдаде на релакс, защото наесен го очакват още по-жестоки битки в Открития турнир на САЩ.

***

Захари, какво е чувството да ликуваш с европейска титла? За кой път покоряваш върха?
- Страхотно е! Изпитвам удоволетворение от това,че всички тези тренировки, които провеждаме в залата, дават резултат. Горд съм с този успех! Това ми е трета европейска титла в супертежка категория.

Винаги ли емоцията е толкова силна или с годините претръпваш като състезател?
- Емоцията си е една и съща, без значение какво е състезанието и кое поред е.

Чувстваш ли умора – за изключително кратко време ти успя да станеш № 1 на Стария континент и трети в света?
- Може би има малко психическа умора. Наистина за кратко време имах две изключително тежки състезания. И за двата форума тренирихме усилено и малко или много човек се измаря.

Как ще протече възстановяването ти?
- Намаляме темпото на тренировки, пак ще тренирам, но по-леко.

В битката за златото в Украйна се наложи над световния шампион за 2013 г. Алехандро Наваро – кои твои качества ти помогнаха да го детронираш?
- Преди финалната ми среща с Алехандро Наваро моят треньор сенсей Костов дойде при мен и ми каза: „По-силен си от него, можеш да го победиш!“ Тези думи ме мотивираха да изляза и да се раздам докрай на татамито. Знаех, че трябваше да съм много убедителен, за да успея да го надвия и се радвам, че го направих!

Как би описал другите си противници от Беларус и Русия? С какво те затрудниха най-много?
- В първата среща с представителя на Беларус не мисля, че имах някакви затруднения. Излязох концентриан, играх внимателно и спечелих срещата с ипон. С руснака вече се бяхме срещали, познавах в детайли играта му и не мисля, че можеше да ме изненада с нещо. Излязох съсредоточен и победих със съдийско решение.

Какви са впечатленията ти от европейското – как преценяваш нивото на състезателите, техниката им?
- Не успях да наблюдавам много останалите боеве на другите състезатели, но като цяло мисля, че се получи силно първенство.

Успя ли да научиш нещо ново от противниците си на татамито?
- След всяко състезание се научава по-нещо, няма значенеи дали си победител, или победен.

На кой дължиш професионалното си израстване в карате киокушин?
- Всичките ми успехи и победи дължа на моя треньор, световният и четирикратен европейски шампион - сенсей Емил Костов.

Помниш ли кога за първи път те заведоха в залата при твоя треньор?
- Бях на 10 години, а датата - 4 март 1996 г. Много се вълнувах.

Докъде стигат мечтите ти – мислил ли си един ден да направиш собствена школа, където да предаваш знанията си?
- Надявам се един ден, когато спра, да бъда състезател да имам свой клуб. Ще се радвам много, ако успея да се оттегля като световен шампион!

Кое е най-ценното, което си усвоил във времето от Емил Костов?
- Сенсей Костов винаги ме е учил да бъда смирен и търпелив. Аз лично смятам,че тези качества са много важни не само за един състезател, а и за всеки човек в живота.

Имаш ли идол в световен мащаб?
- Възхищавам се на играта на канчо Матсуй и Казуми.

Кой е следващият голям форум, който ти предстои?
- Готвя се за Отворения турнир на Америка, който ще се проведе през септември.

Как би запалил едно малко дете, което за първи път влиза в залата и мечтае да стане голям състезател?
- Щом е влязло в залата с мечтата да стане голям състезател, то вече е заплено. Бих го насърчил да бъде упорито и да преследва мечтите си дори и в най-тежките моменти. И както сенсей Костов ме е учил, бих му казал: „Не се отказвай, стискай зъби и продължавай напред!“.

 


 

 

Вицешампионката на Европа Гергана Апостолова:
        Ако няма тръпка, е дошло време да слезеш от татамито!

 
Бургазлийката влязла за първи път в залата на 9 г., когато карате било табу
Българският автомобилизъм със сигуронст е изгубил изключително от това, че звездната каратистка Гергана Апостолова е предпочела киокушин пред високите скорости. Но пък всички можем да се гордеем със слънчевата бургазлийка, която непрекъснато изкачва европейските и световни върхове. Тази година Гергана ликува с вицешампионски трофей на първенството на Стария континент в Украйна.
„Спреш ли да се вълнуваш, значи е време да се откажеш!“, отсича световната шампионка за 2010 г. в Страната на изгряващото слънце. През годините възпитаничката на световния и четирикратен № 1 в Европа сенсей Емил Костов се е научила да владее перфектно емоциите си на татамито. Може би това качество й помага да пречупва конкурентите. Влиза в залата, когато е на 9 г., във време, в което силовият спорт е табу. Откровена е, че не й се е налагало да демонстрира уменията си на улицата, но не крие, че за нея би било невероятно предизвикателство, ако я поканят да снима в касов екшън.


Гергана, честита вицешампионска титла! Труден ли бе пътят, който извървя, за да спечелиш сребърен медал на европейското първенство по карате киокушин в Украйна?
- Благодаря! Пътят към всеки връх е труден, без значение дали е второстепенен. Важното е да цениш постигнатото, колкото и малко да е то, защото както казва сенсей Костов: „Може и да е по-зле!"

С какво те превъзхождаше съперничката ти от Русия, която взе златото?
- Не мисля, че ме превъзхожда. Просто имаше повече късмет.

Какви впечатления натрупа от шампионата на Стария континент – вдига ли се нивото през годините?
- Разбира се, има развитие на нивото и то в положителна насока. Има все по-голяма конкуренция, което се дължи на участието на нови, млади състезатели, с големи амбиции.

Как протича подготовката ти за голям европейски или световен форум – какви са акцентите?
- Акцентираме с моя треньор - световния шампион сенсей Емил Костов върху добрата физическа подготовка, издръжливостта и най-вече върху добрата техника.

Големите актьори казват, че винаги, когато излязат на сцената, се вълнуват. И в спорта ли е така, или през годините претръпваш и успяваш да потушиш емоциите?
- Разбира се, че и в спорта е така. Адреналинът е голям, тръпката също. Спреш ли да усещаш вълнение, значи е време да спреш да се съревноваваш. С годините натрупан опит постигаш по-скоро запазване на самообладание - изкуството да владееш емоциите си.

Виждаш ли наследник в момичета от клуба, където ти си треньор? Те със сигуност мечтаят да вървят по твоя път и имат амбиция да покоряват високи върхове.
- Почти всеки за мен е потенциален шампион (момиче, момче), стига да си го постави за цел, за да го постигне. От опит като инструктор знам, че успяват по-скоро упоритите, отколкото талантливите.

Как би опровергала схващането, че карате киокушин е повече мъжки спорт?
- Нормално е така да го определят. Въпрос на виждане и опит е. Все пак киокушин е силов стил карате, а всичко свързано със сила го приписват на мъжете. Постигайки успехи в тези силови области, показваме, че не отстъпваме много по сила и умения пред мъжете. Даже бих казала, че сме по-упорити и с по-стабилна психика в повечето случаи.

Каква е тайната, с която пъддържаш перфектната си фигура?
- О, благодаря! Винаги има какво да се желае. Поддържам се с тренировки, основно по карате киокушин и през останалото време с кардио тренировки, като бягане, Тае-бо и Канго Джъмпс.

Налагало ли ти се е някога да прилагаш знанията си на улицата, за да се защитиш?
- Не. Не съм конфликтна личност. Но ако се наложи...

Как гледаш на предизвикателството да участваш в екшън филм и да бъдеш дубльор на известни артисти?
- Нова доза адреналин!?! Не бих отказала.

Трудно ли е в днешно време, когато децата са отдадени на компютърните игри, да ги запалиш да тренират и да постигат големи успехи? Каква е твоята формула да ги мотивираш и да ги накараш да се отдадат на карате киокушин?
- Разчитам основно на примера, който давам - тренирайки редовно, съревновайки се, постигайки успехи,  да ги привлека. Опитвайки веднъж от атмосферата на нашето бойно изкуство, което е и начин на живот, те стават част от колектива.

Как започна твоят път в любимия спорт? Кой те заваде в залата, тренираше ли преди това други спортове?
Влекат ли екстремните спортове и високите скорости?
- Мога да кажа, като цяло, че винаги ме е влечало забраненото или невъзможното. Започнах да тренирам киокушин карате на 9 години (през 1985г.). Тогава бе забранено да се тренира каквото и да е карате. Заведе ме един приятел на сестра ми, на който мрънках може би половин година, да ме вземе със себе си в залата, където тренираха общо 10 човека. Преди това се занимавах с лека атлетика и велосипедизъм. Упражнявах и други спортове успоредно с карате, но съвпадаше ли с киокушин тренировка, беше игнориран.  По отношение на високите скорости, произлизам от семейство, спортуващо автомобилизъм. Така че съм закърмена с бензин и аз като моите родители се състезавах в национален и международен мащаб. Баща ми между другото продължава своята състезателна кариера и все още е сред 10-те най-добри автомобилисти в България. Така че имам от кого да вземам пример и самата аз по отношение на воля, упоритост и постоянство!
Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

International Karate Organization Kyokushinkaikan