Основатели

Директор на Международна Карате Организация Киокушинкайкан
Канчо Шокей Матцуи
8-ми дан

Основател на Българска Киокушин Асоциация
Шихан Емил Костов
5-ти дан

Онлайн магазин

Основатели

Основател на Киокушинкай Карате
Масутацу Ояма
10-ти дан
(1923 - 1994)

Основател на Киокушинкай Карате в България
Шихан Константин Божилов
5-ти дан

VII-ми Традиционен Семинар по Карате Киокушин

Сенпай Ананий Младенов:
/I-ви дан,СК „Карате Киокушинкай”- гр. Ямбол /

„Повтарях си, че сега е моментът да победя себе си.”

click zoomСенпай Ананий Младенов доказа, че упоритостта и силата на духа са важни качества, ако искаш да се издигаш в Карате Киокушин. След 23 години целеустремени тренировки в залата, той защити успешно I-ви дан и получи титлата Сенпай. На провелият се в гр. Приморско VII-ми Традиционен Семинар по Карате Киокушин, Сенпай Младенов издържа тричасов изпит, воден от Шихан Сугимура- треньор на националния отбор на Япония.



1.Сенпай Младенов, честито за успешно защитената степен I-ви Дан. Как се чувствате?

- Много-добре и удовлетворен, че многогодишният ми труд се материализира с този успех.
2. Разкажете ни подробности- как протече изпитът, колко време продължи...?
- Изпитът продължи 3-часа и протече съобразно изпитната програма– кихон, силова подготовка, идо-гейко, ката, спаринг. Всичко това се проведе с голямо натоварване, интензивност и под строгото и безпристрастно наблюдение на Шихан Сигимура.
3 Какво е усещането да се докажеш пред величина в Карате Киокушин като Шихан Сугимура, който е един от треньорите на националния отбор на Япония?
- За мен е голяма чест, че защитих І-ви Дан пред Шихан Сигимура, а що се отнася до усещането, изпитах вътрешна удовлетвореност и осъзнах, че има още много неща за учене и усъвършенстване.
4. Кой момент от изпита бе най-тежък за Вас? Какво Ви даваше сили да продължите напред?
- Най-тежък бе за мен спаринга. Разбирането, че точно сега е моментът да победя себе си и в реална ситуация да проверя твърдостта на духа си.
5. На кого се обадихте първо, за да споделите постижението си?
- На жена ми. Тя е много съпричастна към това. Без нейната подкрепа и разбиране през годините не знам дали щях постигна този успех.
6. Каква е цената на черния колан?
- Много труд, лишения, тотално себеотдаване, постоянни усилия, строгост и педантичност към самия себе си.
7. Отпразнувахте ли вече успеха?
- Отчасти- има много хора, които искам да почерпя и да споделя радостта си с тях и мисля, че този процес ще продължи няколко месеца.
8 .С какви впечатления си тръгнахте от провелия се VII-ми Традиционен Семинар по Карате Киокушин?
- Много-добри и искам да поздравя и благодаря на Сенсей Емил Костов и Сенпай Гергана Апостолова за отличната организация и подреденост при провеждане на семинара и за това, че чрез техните контакти и авторитет ни дават възможност и ние да се докоснем до истинските неща в Карате Киокушин.
9.Разкажете ни повече за Семинара - как протече, какви тренировки включваше...?
- Семинарът премина на много високо ниво. Тренировките включваха традиционната за Карате Киокушинкай методика- кихон, идо-гейко, ката, спаринг техники и спаринг, но присъствието на Шихан Сигимура, неговото излъчване, жизненост, умение да насочи вниманието ни към детайлите и тънкостите в карате, ни даде възможност да се докоснем до истинския Киокушин и да усетим неговия дух.
10. Дайте съвет на всички деца, които правят своите първи крачки по трудния път на Карате Киокушин и мечтаят един ден да защитят черен пояс.
- Бих искал да им кажа много неща, но най-важното, което трябва да осъзнаят и разберат е, че Карате Киокушинкай трябва да се тренира постоянно и продължително, защото Карате не е спорт, а начин на живот.

УС!

KYOKUSHIN FAMILIES

Сенпай Гергана Апостолова:
/II-ри дан, СК “Киокушин Спирит”- гр. Бургас/

Синът ми се амбицира от моите успехи.


Gergana Apostolova & Bogomil Kostov Визитка родител:
  Име: Гергана Апостолова - Костова
  Години: 34 г.
  Професия: Инструктор по Карате Киокушин.
  Любимо занимание: Карате Киокушин

 Визитка дете:
 Име: Богомил Костов
 Години: 6 г.
 Професия: Бъдещ ученик.
 Любимо занимание: Карате Киокушин


 1. Сенпай Апостолова, Вие сте Световен Шампион по    Карате Киокушин в дисциплина „Ката”. Преди да завоювате Световната титла, постигахте успех след успех на татамито. Разкажете ни кога и как започна Вашият път в Киокушин?
 - Започнах да се занимавам с Карате Киокушин на 9 години, когато този спорт бе забранен. Клубът, в който тренирах, се водеше към военно поделение и така имахме възможността да практикуваме Киокушин. Инструктор на клуба бе Сенпай Христо Бацов.
Както знаете, а и за тези, които не знаят, Карате Киокушин може да се тренира както за удоволствие – т.е. за обща физическа подготовка, така и професионално. Аз избрах второто, като започнах своята състезателна дейност в Карате Киокушин, съревновавайки се предимно на кумите, класирайки се в началото в челната тройка и впоследствие при жените, постигайки резултати, като Републикански Шампион и част от националния отбор. Следва кратък застой поради здравословни проблеми, но държа да отбележа, че не са вследствие на контузии от спорта. Наложи се да спра за определен период от време състезателна дейност, но продължих да инструктирам. По-късно отново възобнових състезателната си дейност, но вече в другата дисциплина на Карате Киокушин – ката. Останалото Ви е известно.
2. Какво се е променило оттогава? Има ли разлика със ситуацията в момента?
- Много неща се промениха оттогава, особено в Карате, както за добро, така и за лошо. Сега Карате може да се практикува съвсем легално навсякъде и то при професионални инструктори, например при Световния Шампион Сенсей Емил Костов. За съжаление обаче държавата не обръща достатъчно внимание на неолимпийските спортове и така губи своите таланти, които се славят с голям респект в чужбина.
3. Киокушин е силов спорт, в който женското присъствие е по-рядко срещано. Как се зароди любовта у Вас към този боен спорт?
- Аз винаги съм била бойна натура, но това, което ме заинтригува тогава бе, че този спорт бе забранен за практикуване. Друго много характерно, което ме впечатли бе, че Киокушин е най-силовият стил Карате. Независимо от това, той се използва преди всичко за самоотбрана.
4. Кои са най-емоционалните Ви мигове свързани с Киокушин- на татамито, в залата, на Състезания...?
- Всичко, което е свързано с Карате Киокушин, за мен е една голяма емоция. Независимо дали съм на тренировка или на състезание, аз винаги се отдавам изцяло на този спорт. Естествено най-голямото ми изживяване бе Световното Първенство тази година, където постигнах най-доброто си постижение, но също така усетих голяма доза адреналин по време на състезанието на сина ми Богомил, който показа изключително голям дух и воля за победа.
5. С какви емоции свързвате първите стъпки на Богомил в залата?
- Никога не съм го насилвала да тренира. Просто той расте в такава среда и бе нормално да изяви желание да спортува Карате Киокушин. Все пак, той бе едва на шест месеца, когато се разхождаше с проходилката по време на тренировката ми, защото нямаше кой да го гледа.
6. Как и кога усетихте, че той иска да поеме по Вашия път, избирайки труден и силов спорт като Карате?
- Не мога да кажа точно кога е пламнала искрата в него за този спорт, защото той откакто се помни е в залата. Като всяко дете и него го влекат електронни игри, както и други спортове, но хубавото е, че успоредно с тях тренира ежедневно Карате. Според мен, принос за това имаме аз и колективът на моя клуб “Киокушин Спирит” . Синът ми се амбицира от моите успехи и се старае по всякакъв начин да ме впечатлява, а и черният колан много го блазни.
7. Освен майка на Боги, Вие сте и негов треньор. Променя ли се отношението Ви към него по време на тренировки или успявате да запазите дистанция?
- Като всеки добър инструктор и аз не толерирам собственото си дете, когато сме в залата. Напротив, неговото име се чува най-често в залата с цел порицание. Причина за това е, не че той трябва да е за пример, а по-скоро, че не трябва да злоупотребява с това, че треньорът му в залата е  неговия родител. Така че, дистанцията е задължителна в залата, защото по този начин се изгражда и респектът в него към мен, което се пренася и в ежедневието.
8 .А как се чувствате по време на Състезания, когато гледате как се бие, за да победи?
- Както казах по-горе, това за мен е голяма доза адреналин. Макар че, никога не му го казвам, аз съм много доволна от хъса за победа, с който участва на състезание. Много е важно да се разграничи хъса от злобата. Истинският боец не трябва да се поддава на това чувство – злобата, защото тя е признак на слабост, води до замъгляване на съзнанието или както за всички е известно “да ти падне пердето”. Това важи и за всяко начинание, където има конкуренция, т.е. това важи и за живота. Така че за мен, като треньор, задачата ми е само да насочвам, но не и да налагам и изключително се радвам, че това води до резултати, а именно Богомил спечели първата си Шампионска титла на 6 години.
9. Къде Сенпай Апостолова е по-строга и взискателна- в залата или у дома?
- Каквато съм в залата, такава съм и извън нея – строга! С тази разлика, че в залата не си позволявам никакви ласки. Все пак аз съм и майка, но в никакъв случай не става въпрос за глезене, защото преди всичко имам син, който трябва да стане не просто мъж, а мъжкар, тъй като все по-рядко срещам истински мъже, т.нар. мъжкари, които да са отговорни и точни.
10. Спомняте ли си някоя интересна случка, нещо което е казал или направил Боги по време на тренировки?
- Не е само една случка, разбира се. Веднъж бях извикала родителите на децата след тренировка и се обърнах към децата, за да ги попитам “Чий родител липсва?”, при което само Богомил вдигна ръка. Попитах го “Аз не съм ли ти родител?”, а той ми отговори: “Не, ти си Сенпай в момента”.
Веднъж в залата едно момче се обърна към него с фразата: “Ей, фъстък?”, а Боги му отговори: “Може да съм фъстък, но се бия като цяло пакетче!”.
11. Той как приема факта, че неговата майка е Световен Шампион по Киокушин Карате?
- Интересното е, че пред мен не показва някакво възхищение от този факт, което е нормално. Но съм го засичала, когато се е хвалил с това, че и двамата сме Шампиони. Така че, за мен по-скоро той приема това за съревнование помежду ни и като всеки мъжки индивид не приема да е на 2-ри план, т.е. “и двамата сме Шампиони”. Харесва ми, защото това поражда в него любознателност. Непрекъснато ме разпитва къде ще ходя на състезание и пита- а аз кога ще отида да се състезавам там, та това ми е любимия град- независимо, че за първи път го чува. Това са един вид цели, които той си поставя. Същевременно вижда и какво изисква подготовката ми за състезание. Богомил е непрекъснато с мен в залата, така че знае какво ми коства успеха, тъй като и той е в известна степен потърпевш.
12. Като родител, какви качества се стремите да изградите у Вашия син?
- Всеки, който се занимава с Киокушин Карате, знае на какво учи то, а именно най-вече на дисциплина, воля, самостоятелност и отговорност. Тук ще вмъкна и Философията на Карате Киокушин, с която запознаваме децата, които идват в залата и на която държим:
Дръж главата си ниско наведена (скромност), очите да гледат високо (амбиция), устата затворена (спокойствие); изгради себе си  върху синовно уважение и помагай на другите.
Това са качествата за мен, които ще помогнат на всяко дете да изгради характера си и да се справи с трудностите в живота. На това уча Богомил, както и всички деца в залата.
13. Какво Ви дава лично на Вас Карате Киокушин?
- Карате Киокушин ми дава всичко, защото то ме е научило да осъзная гореспоменатата Философия и дивидентите от нея. Най-вече ме е научило да приемам поражението, като част от подготовката ми за големия успех.
14. Дайте съвет на всички родители, които водят децата си в залата и може би, също искат да тренират Карате.
- Не забравяйте, че Карате Киокушин е първо изкуство и после спорт. В него няма ограничение на възрастта, тъй като се набляга не само на физиката, но и на духовното. Ако наистина желаете да се пробвате, но Ви е неудобно, не позволявайте на тази психическа преграда да Ви спре, а напротив. Тренирайки Карате ще изразходвате насъбралата се негативна енергия и ще избягате от ежедневието си, като същевременно ще се сдобиете с нужното самочувствие, че ако Ви се наложи, ще можете да се отбраните.

УС!

Сенпай Цветелин Христов:
/ II- ри дан, СК „Будо- Карате Киокушин”- гр. Разград/

„  Ние сме отговорни децата ни да спортуват.”



Senpai HristovВизитка родител:
 Име:
Цветелин Христов
 Години:
40
 Професия: Полицай.
 Любимо занимание:
Киокушин, Стрелба.

 Визитка дете:
 Име:
Тодор Тодоров
 Години:
18
 Професия:
Ученик.
 Любимо занимание:
Киокушин.

 Визитка дете:                                         Визитка дете:
 Име: Симона Тодорова                           Име: Дамян Тодоров
 Години:
10                                              Години: 3
 Професия:
Ученик.                                Любимо занимание: Щури игри.
 Любимо занимание:
Много са.


1. Сенпай Христов, от колко години тренирате Карате Киокушин и кой Ви запали по най-силовия вид бойно изкуство?
 – В залата влязох преди 20 г., когато започнах работа в МВР с идеята, че това, което правя, ще ми помага в работата на улицата.
2. Какви спомени пазите от миналото, когато сте прохождали в Карате?
- В самото начало, в една зала на полицията заедно с колеги, просто си се биехме. По-късно със Сенпай Живко Неделчев започнахме да ходим на лагери, семинари и състезания по Киокушин. След това основахме Спортен клуб  „Будо-Карате Киокушин”.
3. Какво се е променило оттогава? Има ли разлика със ситуацията в момента?
- На сегашните деца не им се спортува. Липсва масовият спорт в училище, който да запали децата да влязат в залата. Вина за това имат и родителите.
4. Кои са най-емоционалните Ви мигове свързани с Карате, постижения, които никога няма да забравите?
- Покриването на II-ри дан миналата година. Изпитът продължи 6 часа и половина. Беше наистина незабравимо преживяване. Това е един тест, който няма как да се опише и разкаже. Трябва да се изпита лично!
5.Заедно с Вас тренират и трите Ви деца. Как се запалиха по Киокушин?
- Децата трябва да бъдат доведени в залата от родителите си. Както, когато са малки се грижим за онова, което е най-добро за тях, така трябва да мислим, че за правилното им развитие, е добре да спортуват. Не мисля, че 5 годишно дете е способно да направи избор, какво да спортува. Моите деца, аз ги вкарах в залата по Киокушин. Когато родител доведе детето си да тренира и след няколко тренировки то срещне трудности, недоумявам как същият този родител ми казва: Ами той не иска да тренира! А утре ако не иска да ходи на училище?! Родителите са тези, които взимат решенията. Ние сме отговорни за децата си! Те нямат вина.
6. Разкажете ни за първите им крачки в залата. С какви чувства си спомняте тези мигове?
- Тодор влезе в залата с мен, когато беше на 2 години. Докато аз тренирах- той си играеше. С времето, играта премина в по-съзнателна тренировка. Днес, вече на 18 години, Тодор може сам да осъзнае потребността и удоволствието от тренировките по Киокушин. Симона е на 10г. и има вече няколко състезания. Дамян е на 3 години и си играе в залата облечен в кимоно. На неговата възраст, все още е трудно да му ангажираш вниманието.
7. Освен баща, Вие сте и техен треньор в залата на СК «Будо-кк». Променя ли се отношението Ви към тях в залата или успявате да запазите дистанция?
- В залата аз съм Сенпай. Там е мястото, където се тренира и децата ми тренират наравно с другите.
8. Тодор и Симона са състезатели. Какво е усещането да гледаш собственото си дете как се бие на татамито?
- На Първенства гледам на тях като на състезатели от клуба. Опитвам се да сдържам емоциите си, да се абстрахирам от факта, че част от мен е там, на татамито. Избягвам излишните поощрения и гледам да съм по-критичен, дори и след спечелена среща.
9. Пренасяте ли атмосферата и правилата за дисциплина от залата у дома? Има ли наказания с подскоци и лицеви опори?
- Случва се рядко, може би под формата на игра, защото в къщи са послушни и няма нужда от наказания.
10. Вие, като родител, какви качества се стремите да възпитавате у Вашите деца?
- Дисциплината и тренировките те подтикват да търсиш нещо повече, да достигаш съвършенство във всяко начинание. Научаваш се на трудолюбие и постоянство. Искам децата ми да не се отказват от предизвикателствата и да не обръщат гръб на трудностите.
11. Какво Ви дава лично на Вас Карате Киокушин?
Чувствам удовлетворение, че не се отказвам от трудностите, с които ме сблъсква животът. Вечерите в залата и тренировките с децата ме зареждат с много положителни емоции. Ето защо, мога да кажа, че Киокушин е начин на живот.

Ус!




Сенпай Пламен Кръстев:
/I-ви дан, СК"Ичи Геки" гр. Варна/

„Поради липсата на казарма, Киокушин е единствената школа за правилно възпитание. ”


Plamen  Визитка родител:
  Име: Пламен Кръстев   
  Години: 47
  Професия: Безработен.
  Любимо занимание: Да гледам спорт.

 Визитка дете:
 Име: Борислав Кръстев
 Години: 16
 Любимо занимание: Да излиза с приятели.


1.Сенпай Кръстев, от колко години тренирате Карате Киокушин?
- От 1980 година.
2. Какви спомени пазите от миналото, когато сте прохождали в Карате?
- Чувствах се горд, че тренирам този спорт, имах самочувствие и бях уверен в себе си, но никога не съм го показвал на улицата.
3. Какво се е променило оттогава- атмосферата, дисциплината. Има ли разлика със ситуацията в момента?
- По принцип дисцпилината си е същата. Разликата се състои в това,че се разпокъса единната организация и това води до интриги, които пречат за развититето на този спорт.
4. Вие сте родител на двама синове, които също са се докосвали до духа на Киокушин. Откъде тази любов към Карате у Вашето семейство?
- То не е любов, просто им внуших, че трябва да пракитуват този спорт, защото той учи на дисциплина, отговорност, уважение към по-можещите и по-знаещите. Те са момчета и поради липсата на казарма това е единствената школа за правилно възпитание.
5. Спомняте ли си кога за първи път доведохте синовете си в залата? С какви емоции свързвате този момент?
- Ноември  2005г. Изпитах вътрешно задоволство, че и двамата ми синове имат желание да спортуват. Благодарение на това, аз също се завърнах в този спорт, след прекъсване от 10 години.
6. Сега само единият Ви син- Борислав върви по Вашите стъпки. Защо се отказа от Киокушин по-големият?
- На сила хубост не става. Понеже спортът изисква доста себеотдаване, спазване на спортна дисциплина, лишение от някои удоволствия, които са присъщи за тинейджърите, големият ми син просто тръгна по течението на реката и започна да му става безинтересен спорта и му поставих ултиматума дали ще излиза с приятели или ще спортува.
7. Какво Ви споделя Борислав, когато се прибирате след тренировка? Какво му харесва, какво не му допада в залата?
- При положение, че нищо не ми е споделил, смятам че няма забележки относно тренировките в залата.
8. Освен негов баща, Вие сте и треньор на Боби. В коя роля сте по-строг- тази на родител или на треньор?
- По строг съм в ролята на треньор, а в къщи майка им е тази, която се прави на строга.
9. Пренасяте ли атмосферата и правилата за дисциплина от залата у дома? Има ли наказания с подскоци и лицеви упори?
- Стремя се тази атмосфера да витае в къщи, но без наказания като подскоци и лицеви опори. Само им спирам интернета.
10. Вие, като родител, какви качества се стремите да възпитавате у Вашите деца?
- Да са трудолюбиви и честни.
11. Какво Ви дава лично на Вас Карате Киокушин?
- Кара ме да се чувствам жизнен, здрав , пълноценен, поддържа моят тонус и се чувствам много добре за годините си.

Ус!

Сенпай Ананий Младенов:
/СК „Карате Киокушинкай”- гр. Ямбол/

Карате Киокушин осмисли живота ми.


Senpai Ananii Mladenov  Визитка родител:
 Име:
Ананий Младенов
 Години:
47
 Професия:
Офицер от резерва.
 Любимо занимание:
Карате Киокушинкай.

 Визитка дете:
 Име:
Теодора Младенова
 Години: 7
 Любимо занимание:
Гледане на детски филми.


1.Сенпай Младенов, от колко години тренирате Карате Киокушин?
- От 23.
2.Кой Ви запали по най-силовия вид бойно изкуство?
- Отборът по специализиран ръкопашен бой във Военното училище в гр. Велико Търново.
3.Какви спомени пазите от миналото, когато сте прохождали в Карате?
- Романтика, положителни емоции, осмисляне на живота.
4.Какво се е променило оттогава? Има ли разлика със ситуацията в момента?
- В това отношение- нищо не се е променило.
5.Разкажете ни повече за кариерата Ви на състезател. С какви емоции се връщате към времето, когато сте участвали в Първенства по Киокушин?
- Започнах да тренирам Карате Киокушинкай на 24 г. Ето защо, не бих могъл да кажа, че имам кариера на състезател, но малкото състезания, в които съм участвал ще останат винаги в съзнанието ми .
6.Вашата дъщеря също тренира Карате Киокушин. Кога за първи път я доведохте в залата?
- Още, когато беше на 5 години.
7.Разкажете ни как се запали тя по Карате?
- Винаги я взимах със себе си на тренировка.
8.Освен баща, Вие сте и нейн треньор. В коя роля сте по-строг?
- И в двете.
9.Разкажете ни за моментите, в които я подготвяте за състезания. Какво е усещането да гледаш собственото си дете как се бие на татамито?
- Всички състезатели за мен са еднакви т.е. не я възприемам като мое дете, а като човек, който може или не да се доближи до Върховната реалност.
10.Пренасяте ли атмосферата и правилата за дисциплина от залата у дома?
- Не.
11.Вие, като родител, какви качества се стремите да възпитавате у Вашата дъщеря?
- Твърдост, упоритост, воля, вяра в себе си.
12.Какво Ви дава лично на Вас Карате Киокушин?
Смисъл на живота.

Ус!


Сенпай Деян Станев:
/I-ви дан, СК"Ичи Геки" гр. Варна/

„Карате ми помага да забравя всички проблеми извън залата!”


Dido  Визитка родител:
  Име: Деян Станев
  Години: 33
 Професия: Търговия с парфюмерийни и  козметични продукти.
 Любимо занимание: Срещи с приятели, когато има време за това, прекарване на свободното време със семейството на открито.

 Визитка дете:
Име: Владимир Станев
 Години: 5
 Любимо занимание: Като всяко дете , любимото му занимание е да играе, фен на интензивни занимания – след каратето -  каране на колело, плуване, футбол, въобще всякаква физическа активност.

1.Сенпай Станев, от колко години тренирате Карате Киокушин и кой Ви запали по най-силовия вид бойно изкуство?
- Тренирам Карате Киокушинкай от 1993 година. Записахме се с няколко момчета от училище, тъй като научихме, че се провеждат тренировки по Карате в ДКС-Варна и искахме да опитаме. Единственият период, в който съм прекъсвал тренировки беше, когато отбивах военна служба и месеците, в които съм работил сезонна работа.
2. Какви спомени пазите от миналото, когато сте прохождали в Карате?
- Спомням си , че бяхме страшно много хора – около 200-300 човека на тренировка. Само моята група от начинаещи беше около 50 човека. Тренировките бяха интензивни. Тренираше се всеки ден. Тъй като бяхме много, за да продължиш успешно напред, трябваше да полагаш усилия и извън залата. Нямаше как да се обърне персонално внимание на всеки. Особено ярък спомен е явяването ми за 10-то кю, когато след като свърши изпита, наблюдавахме Сенсей Костов, който тогава се явяваше за 1-во кю. Той абсолютно сам, пред всички,  трябваше да изпълни техниките за тази степен. Всички бяхме особено впечатлени от него и амбицирани да постигнем неговите успехи.
3. Вашият син също тренира Карате Киокушин. Кога за първи път го доведохте в залата?
- Доведох го за първи път тази година- януари. Въпреки че не беше навършил 5 години, изяви желание да тренира и постоянно искаше да идва с мен в залата.
4. Разкажете ни как се запали той по Карате?
- Тъй като съм го водил в залата многократно, още преди да го запиша да тренира, той отдавна е запален по Карате. Филмчетата, в които има бойни сцени го подтикват, като всяко дете, да иска и той да ги изпълнява.
5. Какво споделя синът Ви, когато се прибирате след тренировка? Какво му харесва, какво не му допада в залата?
- Обикновено е изморен и след като се изкъпе и нахрани не му остава много време да говорим за тренировка. Но когато го попитам дали е доволен от тренировката отговора винаги е –ДА. Всичко му харесва в залата, но най много игрите по двойки  по време на тренировка, както и гоненицата преди и след нея.
6.Разкажете ни някоя забавна случка по време на тренировка. Нещо, което е направил синът Ви или е казал.
- Ние тренираме в отделни групи и нямам постоянно наблюдение върху него. Забавно е когато удря чувала и после идва да се похвали, че има кръв между пръстите, където се ожулил, а извън залата всички родители знаем, че няма дете, което да обича да му тече кръв.
7. Ако един ден реши, че не му харесва да тренира Киокушин и иска да се откаже, ще го заставите ли да тренира, въпреки нежеланието му?
- Не смятам да го насилвам, тъй като е много малък и още гледа на тренировките като на някаква игра, тоест , когато намери по-интересна “игра” е нормално да иска да се занимава с друго. Карате изисква да му се отдадеш напълно и  когато знам че  е готов за това, тогава бих му помогнал да преодолее тежките моменти в киокушин карате със по – сериозна морална подкрепа.
8. Пренасяте ли атмосферата и правилата за дисциплина от залата у дома?
- Определено нещото, което съм пренесъл от залата е говоренето на много висок глас ( необходим, за да те чуват трениращите), което ми е станало навик и звучи малко неестествено вкъщи. Правила винаги има, както и наказания, но не може да се наподоби дисциплината в залата, защото все пак това са две отделни неща.
9. Вие, като родител, какви качества се стремите да възпитавате у Вашия син?
- Всеки родител иска най-доброто за детето си и аз не правя изключение. Всички искаме децата ни да успяват в училище и в отношението си към предизвикателствата на живота. Смятам че Карате Киокушинкай дава добра основа за постигане на дисциплинираност, създава уважение и приятелство между различни по характер хора, стимулира по – голяма борбеност,  допринася за добра физическа подготовка и двигателна култура. Всико това,  както и стремеж към постоянно усъвършенстване са качества, които всеки родител би искал неговото дете да притежава.
10. Какво Ви дава лично на Вас Карате Киокушин?
- Когато започнах да тренирам, Карате Киокушин ми носеше преди всичко удоволствие от физическото натоварване, от ходенето по състезания, от преодоляването на различни степени, както и  създаването на много приятелства. На един по късен етап, започваш да разбираш нуждата от уважение между трениращите, съпричастност с проблемите и радостите на спосрния си клуб. Карате ми помага да забравя всички проблеми и занимания извън залата. През тези 2 часа, докато тренирам, освобождавам съзнанието си от всичко и единственото, което ме интересува е Киокушин!

Ус!

Сенпай Максим Тодоров:
/СК"Ичи Геки" гр. Варна/

„Сенсей Костов пренася атмосферата от японската школа по Киокушин в България.”

Max  Визитка родител:
 Име: Максим Божидаров Тодоров
 Години: 41
 Професия: Строителен инженер.
 Любимо занимание: Киокушин.

 Визитка дете:
 Име: Боримир Максимов Тодоров
 Години:16
 Любимо занимание: Киокушин.


1. Сенпай Тодоров, от колко години тренирате Карате Киокушин и кой Ви запали по най-силовия вид бойно изкуство?
- Тренирах от 1983г. до 1992г.-активно, повторно от 2010г. Запали ме по бойното изкуство Сенпай Валентин Георгиев.
2. Какви спомени пазите от миналото, когато сте прохождали в Карате?
- Силния и колективен дух, който се изграждаше от Сенсей Божилов. Желание за нещо ново и непознато тогава. Лагерите с участието на Шихан Колинс.
3. Какво се е променило оттогава- атмосферата, дисциплината...Има ли разлика със ситуацията в момента?
- Промяната е в натрупания опит от многото участия по състезания, участието на Сенсей Костов по състезания и лагери в Япония. Пренесената атмосфера от водещата японска школа в България, чрез Сенсей Костов.
4. Вашият син също тренира Карате Киокушин. Кога за първи път го доведохте в залата?
- През 2008г.
5. Разкажете ни как се запали той по Карате?
- Запали го отношението на Сенсей Костов към тренировъчния процес.
6. Какво споделя синът Ви, когато се прибирате след тренировка? Какво му харесва, какво не му допада в залата?
- Чувства се удовлетворен от това, което е правил по време на тренировката. Всичко в залата и по време на тренировката му допада.
7. Ако един ден реши, че не му харесва да тренира Киокушин и иска да се откаже, ще го заставите ли да тренира, въпреки нежеланието му?
- Не, всеки има право на избор.
8. Пренасяте ли атмосферата и правилата за дисциплина от залата у дома?
- Отчасти.
9. Вие, като родител, какви качества се стремите да възпитавате у Вашия син?
- Ред, дисциплина и концентрация.
10. Какво Ви дава лично на Вас Карате Киокушин?
– Лично удовлетворение.

УС!

Николай Ямболов:
/СК"Ичи Геки" гр. Варна/

„Искрено щастлив съм, когато прекрача прага на доджото.”

Niki  Визитка родител:
  Име: Николай Стефанов Ямболов
  Години: 38   
  Професия: Собственик на частен бизнес.
  Любимо занимание: Карате Киокуши; посещения на исторически забележителности.

 Визитка дете:
 Име: Стефан Николаев Ямболов
 Години: 13
 Любимо занимание: Ходене на плаж.

1. Г-н Ямболов, Вие тренирате Карате Киокушин заедно с Вашия син. Разкажете ни кой пръв изяви първи желание да тренира?                          
- Определено аз, тъй като това ми е страст от много отдавна.Започнах да тренирам преди повече от 20 години при Сенсей Константин Божилов в зала „Локомотив”, а по-късно и в ДКС . В последствие прекъснах , но увереността , че това е моят спорт ,никога не ме е напускала. Активно започнах да тренирам отново през 2008 година. Синът ми дойде в доджото няколко месеца по-късно впечатлен от успехите на Сенсей Емил Костов и Сенпай Захари Дамянов, за които му разказах.
2. Променя ли се Вашето отношението към сина Ви, когато влезете в залата? Успявате ли да спазвате дистанция?        
- Тренировката започва с влизането в залата. От този момент нататък отношението ми към него е като към всеки един от трениращите. Дистанция се получава от само себе си поради строгата йерархия и доджо етикета .
3. А когато се случи да сте спаринг партньори, оставяте ли го да Ви победи?      - Спаринг партньори сме рядко поради разликата в “кю” степените и възрастта, но се случва. В такъв случай  се съобразявам, че спаринг партнъор ми е 13 годишно дете и удрям леко. Победата или загубата в Киокушин Карате не е основна цел на трениращия, по-важно е усъвършенстването на характера. Няма да е честно за самия него да се оставям да ме побеждава, защото по този начин ще изгради грешна представа за възможностите си.
4. След излизане от залата обсъждате ли как е протекла тренировката?
- Коментираме винаги на път за вкъщи. Сега тренираме в различни групи и на двамата ни е интересно как е минала тренировката на другия. Върху кои техники сме работили, много ли е било изморително и т.н. Често разговаряме и вкъщи, дори правим кати заедно на двора.
5. Пренасяте ли атмосферата и правилата за дисциплина от залата у дома? Има ли наказания с подскоци и лицеви упори, например?
- Атмосферата  определено я има, както казах, разговаряме често на тази тема. Стараем се да налагаме правилата, дисциплината, високия морал, учтивостта, честността и много други положителни качества най-вече с разговори и убеждаване.
6. Какви са амбициите Ви свързани с Киокушин? Към Вас ли са насочени или към сина Ви?                                                              
- След около десетина години искам да прекратя професионалните си ангажименти и да се отдам единствено на любимото си занимание, а относно амбициите на сина ми,  мисля че той сам трябва да реши какви са те. Миналата година участва на националното състезание по “ката” и зае второ място. Сега с нетърпение очаква следващите състезания амбициран да победи. Много бих се радвал ако Карате Киокушин е общо занимание за нас и в бъдеще, защото той е най-добрият ми приятел.
7. Като родител, какви качества се стремите да възпитавате у Вашия син?                                                                                                     
- Преди всичко искам синът ми да е добър и възпитан човек, способен да се справя с отговорностите и проблемите в живота си,  уважавана личност от близки и приятели. Мисля че Карате Киокушин възпитава точно тези качества, както и много други.
8. Какво Ви дава лично на Вас Карате Киокушин?
- Лично на мен ми дава спокойствие на духа, здраво тяло, увереност в собствените възможности. Помага ми в изморителните тренировки да изгоря  натрупаната агресия, нервно напрежение от динамичния живот и всички негативни мисли и желания. Научи ме, че силата на тялото идва от силата на духа и духа е този, който определя предела на физическите възможности. Искрено щастлив съм, когато прекрача прага на доджото.

Даниела Николова:
/СК"Ичи Геки" гр. Варна/

В залата всички сме част от едно голямо семейство.

DanielaVarna  Визитка родител:
  Име: Даниела Николова
  Години: 38
  Професия: Банков служител.

  Визитка дете:
  Име: Георги Николов
  Години: 7
  Любимо занимание: Компютърни и физически игри.

1. Г-жо Николова, Вие тренирате Карате Киокушин заедно с Вашия син. Откъде се роди любовта у Вас и Вашето семейство към най-силовия вид бойно изкуство?
- Отпреди кажи-речи 17 години. Двамата със съпругът ми сме тренирали този вид бойно изкуство като ученици и студенти. Оттогава се познаваме  и със  Сенсей Емил Костов. А защо точно клубът „Ичи-геки”? Защото има най-много успели състезатели, защото целта на водещия е да развива спорта без да жали сили, защото в залата има дух на съпричастност и сила. Чувстваш, че ставаш част от едно голямо „семейство”.
2. Разкажете ни повече за деня, в който Вашият син прекрачи прага на залата по Карате?
- Чакахме да навърши 5 години, за да има двигателна памет. Водейки го за пръв път, очаквахме само да погледа  и да прецени сам дали иска да тренира, но той се включи при останлите малчугани и издържа  тренировката до край. На следващия ден му осигурихме кимоно. Облече го веднага. В строя се беше „надул”от гордост, че изглежда като останалите.
3. Спомняте ли си първото му явяване на изпит за повишаване степен колан? Как се чувствахте?
- За него първият изпит беше първо по рода си изпитание. Тренира допълнително у дома – лицеви опори, подскоци и някои удари. Беше изключително горд, че защити 10-кю, и много сърдит, че не е успял да прескочи колана си сгънат на четири назад. Изпитва ме на същото упражнение в къщи. Независимо дали синът ми постига много или малко, аз се радвам на желанието му да преодолява препятствия, на това че създава приятелства и расте със самочувствие.
4. С какви емоции свързвате мига, в който Вие самата облякохте кимоно за първи път?
- Носталгия по отминалото безгрижно време и яд, че  съм загубила предишната си издържливост и умения. Също и притеснение, как ще ме приемат останалите млади хора в залата. Но тези чувства бързо се загърбват. Остава удовлетворението и положителната енергия.
5. Как се решихте да започнете да тренирате Карате Киокушин?
- Една година придружавах сина си и стоях да го чакам на пейката. Твърде уморително е след 8 часов работен ден да стоиш още час и половина без да се движиш. Същевременно съзнавах, че на тази възраст синът ми не е в състояние съвсем  сам да решава иска ли да тренира, и че от моето постоянство зависи дали той ще продължи да спортува.  Така че започвайки да тренирам, осигурих разтоварване и добро здраве за себе си, постоянство и сигурност за наследника си. 
6. Преди да се отдадете на Карате, тренирали ли сте някакъв друг спорт?
-  Да – ветроходство, фитнес, различни видове аеробика.
7. Променя ли се Вашето отношението към сина Ви, когато влезете в залата? Успявате ли да спазвате дистанция?
- Не винаги, но се старая. Останах приятно изненадана и доволна от изключителната дисциплина, царяща в залата, от  проявяваното уважение към треньорите, и ефективните възпитателни мерки, прилагани за послушание и съсредоточване на внимание.
8. Пренасяте ли атмосферата и правилата за дисциплина от залата у дома? Има ли наказания с подскоци и лицеви упори?
-  Да. Намирам ги за по-ефективни от нагрубяването и шамарите.
9. Какво споделя синът Ви, когато се прибирате след тренировка? Какво му харесва, какво не му допада в залата?
- Демонстрира ми новите научени движения и удари. С кое се е справил и с кое - не. Обича съревнованията, и като повечето деца на неговата възраст роптае срещу многократните повторения на едно и също движение. Но това е част от усвояването на бойното изкуство. Без да преувеличавам, знае повече от мен за философията на Киокушинкай.
10. Вие, като родител, какви качества се стремите да възпитавате у Вашия син?
- Добри мисли и постъпки, търпение и взаимопомощ, упоритост, смелост и уважение към индивидуалността на всички останали, физическа сила и независимост, аналитична мисъл.
11. Какво Ви дава лично на Вас Карате Киокушин?
- Физическа сила и здраве, самочувствие, удовлетворение, добри приятели, умение да побеждавам  мързела си.

Ус!


Цветан и Мария Цанкови:
/СК"Ичи Геки" гр. Варна/

„В къщи мъжете казват ‘УС’ по –често!”


    Семейство Цанкови тренира Карате Киокушин в залата на СК „Ичи Геки – Варна” при Световния Шампион по Киокушин- Сенсей Емил Костов. Искрата по Карате запалва нежната половинка в семейството- мама Мария, която се занимава с Киокушин от малка. Грижейки се за трима мъже вкъщи- съпруга си Цецо, синовете Цветан (6г.) и Максим (3г.), тя успява умело да съчетае ролята на любяща майка с тази на дисциплиниран боец.
    Ето какво сподели татко Цецо, за това какво е да си имаш бойна жена у дома и какво ни разказа мама Мария за сбъдването на детската й мечта- да тренира Киокушин.


Ceco  Визитка:
  Име: Цветан Цанков    
  Години: 36
  Професия: Икономика на търговията
  Хоби: Леководолазен спорт
 Любимо занимание: Тренировките по Карате Киокушин, следя с голям интерес какво се случва в моторните спортове и футбола.


1. Г-н Цанков, на VI-ят Традиционен Семинар по Карате Киокушин организиран от БФКК, Вие участвахте с цялото си семейство. За първи път ли вземате участие на такъв лагер?
- За първи път вземам участие на лагер по Карате Киокушин. Преди 20 г. тренирах футбол и през този период няколко пъти съм ходил на подготвителни лагери с отбора.
2. С какви впечатления си тръгнахте от Семинара?
- Семинарът премина на изключително високо и професионално ниво.Организацията по време на Семинара беше отлична- провеждане на тренировките, храната, условията за почивка. Впечатленията ми са много положителни и с удоволствие ще участвам на следващ Семинар.
3. Децата останаха ли доволни? Какво споделиха те с Вас?
- Децата останаха изключително доволни, освен тренировките те имаха и много свободно време за игри с техните нови приятели от Клубовете участници на този Семинар.
4. Вие тренирате Киокушин заедно със съпругата си и по-големия си син. Откъде се роди любовта у Вас и Вашето семейство към най-силовия вид бойно изкуство- Карате Киокушин?
- В нашето семейство съпругата ми тренира от дълго време Карате Киокушин и тя запали искрата на този спорт у нас.
5. Какво е да си имаш ‘бойна’ жена в къщи? Кой на кого по-често казва “Ус!”?
- Ние, мъжете в къщи казваме „Ус”, тъй като уважаваме и обичаме нашата майка и съпруга.
6. Променя ли се Вашето отношението към съпругата и сина Ви, когато влезете в залата?
- В залата има ред и етикет, който е нужно да се спазва.
7. Вие тренирате при Световния Шампион по Киокушин- Сенсей Емил Костов. Какво е за Вас да тренираш при най-добрия в света?
- За мен е изключителна чест и удоволствие да тренирам при Сенсей Костов и съм благодарен за предоставената възможност да се уча от най-добрия.Ус!
8. Какво изпитвате, когато треньорът наказва Вашия син? Имало ли е моменти, в които сте считали, че наказанието е несправедливо?
- Не считам, че наказанието е несправедливо, тъй като по време на тренировка трябва да се отдадеш изцяло на Карате Киокушин.
9. А когато наказват Вас? Как се чувствате?
- Това предизвиква желание в мен с всеки изминал ден да влагам повече от себе си в тренировките, да научавам нови неща и да вървя напред.
10. Когато сте у Вас в семейна обстановка, говорите ли за Карате Киокушин? Обсъждате ли как е протекла тренировката, например?
- Да, разговаряме за Карате Киокушин и си помагаме взаимно в отработването на всичко, което сме научили в залата за тренировки.
11. Разкажете ни някоя интересна или забавна случка по време на тренировка. Нещо, което е направил или казал синът Ви.
- Цецо като всяко дете бързо губи интерес към това, което прави и иска да прави нещо различно всеки път. Поради тази причина непрестанно мрънка, че по време на тренировка прави едно и също.
12. Какво Ви дава, лично на Вас, Карате Киокушин?
- Карате Киокушин тренира моя дух и моето тяло. Тренировките ни научават на уважение и дисциплина. След тренировка се чувствам като нов човек.Ус!



Tsankovi_Family  Визитка:
  Име: Мария Христова
  Години: 35
  Професия: Юрист
  Любимо занимание: Да тренирам Карате Киокушин

1. Мария, спомняте ли си кога за първи път влязохте в залата по Киокушин и с какви емоции свързвате този ден?
- Беше преди около 12 г., емоцията беше изключителна, предстоеше ми да се сбъдне една моя детска мечта!
2. Как решихте да тренирате Карате Киокушин? Кой Ви запали по най-силовия вид бойно изкуство?
- Винаги съм искала да тренирам Карате Киокушин! За съжаление, когато аз бях дете, никой от родителите ми не погледна сериозно на желанието ми да ме водят на тренировки.
3.Вие ли положихте основите на Киокушин у Вашето семейство?
- Да.
4. Как успявате да съчетавате тежките тренировки в залата с майчинството?
- Тренировките не са тежки за мен. Те са глътка свеж въздух от отговорността майчинство.
5. Сега, заедно с Вас тренират мъжа Ви и по-големия Ви син. Как се отнасяте към тях в залата? Успявате ли да запазите дистанция?
- Ние тренираме в различни групи, но когато се налага да играем спаринг, просто го правим. Дистанция има. В залата има правила, които се спазват от всеки!
6. Вашият малък син Макси изявява ли желание да тренира заедно с Вас? Мислите ли да го водите в залата по Киокушин?
-  Да, често у дома с брат си играят спаринг и демонстрира видяното в залата. Не бяхме учудени, че вече брои до 10 на японски. Макси ще тренира, когато навърши необходимата възраст.
7. Вие, като родител какви качества се стремите да възпитавате у Вашите деца? Помага ли Ви философията на Карате при възпитанието на децата?
- Чест, достойнство и стремеж да се самоусъвършенстват! И да, смятам,че философията на Карате Киокушин ни помага за това.
8. А какви качества е изградил Киокушин у Вас самата през годините?
- Да не се предавам! Дори да съм на предела на силите си, да продължавам нагоре!
9. Какви са амбициите Ви свързани с Киокушин? По-скоро към Вас ли са насочени или към Вашите деца?
- Нямам амбиции спрямо децата, те ще вземат решение сами до къде искат да стигнат в Карате, когато съзреят психически.
10. Кой приготвя кимоната за тренировка? Вие или всеки отговаря сам за своето кимоно?
- Всеки един от нас е отговорен за приготвянето на кимоната, зависи от ситуацията.
11. Какво Ви дава, лично на Вас, Карате Киокушин? Защо Ви харесва да тренирате?
- Спокойствие и увереност, че ако се наложи да се защитя, ще се справя сама! Защото се чувствам пречистена, въпреки умората физически.
12. Пренасяте ли атмосферата и правилата на Киокушин у дома? Наказвате ли децата с подскоци, когато не са си оправили леглата или когато правят бели?
- Да, винаги говорим за настоящи, минали и бъдещи събития. Няма подскоци у нас, ако има бели- провеждаме разговори.
13. Какво споделя Вашият по-голям син Цецо, който тренира заедно с Вас, относно тренировките? Какво му харесва, какво не му допада в залата?
- Горд е, че тренира Киокушин и че се е справил с първия изпит в живота си. Би искал да тренира повече нови неща, уверен е, че знае много, типично за децата...
14. Дайте съвет на всички родители, които водят децата си в залата по Киокушин, може би те също мечтаят да облекат кимоно и да тренират заедно с децата си?
- Да облекат кимоно, да тренират заедно с нас и да не се притесняват за възрастта си! За Карате Киокушин пределна възраст няма!

УС!

Валя Момчилова:
/СК „Ичи Геки” – гр. Варна/

Благодаря на семейството си за куража и подкрепата!

valyaВизитка родител:
 Име: Валя Момчилова
 Години: 36
 Професия:

 Визитка дете:
 Име: Пола Момчилова
 Години: 12
 Любимо занимание: Да излиза с приятели.

 Визитка дете:
 Име: Велиан Момчилов
 Години: 6
 Любимо занимание: Да играе на електронни игри.


1. Г-жо Момчилова, Вие тренирате Карате Киокушин заедно с Вашите деца. Откъде се роди любовта у Вас и Вашето семейство към най-силовия вид бойно изкуство?
- Моят съпруг е бивш състезател и той запали искрата у нас. 
2. Разкажете ни повече за деня, в който Вашите деца прекрачиха прага на залата по Карате?
- Никога няма да забравя възхищението на децата от  дисциплината, уважението и всеотдайността към треньорите.
3. С какви емоции свързвате мига, в който Вие самата облякохте кимоно за първи път?
- Надявам се всички начинаещи да имат честта и да изпитат удоволствието Световната шампионка на ката Сенпай Гергана Апостолова-Костова да им завърже за първи път колана.
4. Как се решихте да започнете да тренирате карате киокушин ?
- Благодаря на семейството си за куража и подкрепата.
5. Преди да се отдадете на Карате, тренирали ли сте някакъв друг спорт?
- Да. В ученическите години.
6. Променя ли се Вашето отношението към семейството Ви, когато влезете в залата? Успявате ли да спазвате дистанция?
- Не се налага.
7. Пренасяте ли атмосферата и правилата за дисциплина от залата у дома? Има ли наказания с подскоци и лицеви упори?
- В краен случай.
8. Какво споделят децата Ви, когато се прибирате след тренировка? Какво им харесва, какво не им допада в залата?
- Както при всички деца, не им харесва умората, но са ентусиазирани и доволни от постиженията си.
9. Вие, като родител, какви качества се стремите да възпитавате у Вашите деца?
- Самоконтрол, уважение и дисциплина.
10. Какво Ви дава лично на Вас Карате Киокушин?
- Удоволствие.

Ус!


Марин Денчев
/СК"Ичи Геки" гр. Варна/

„Киокушин ми носи удоволствие.”

Marin  Визитка родител:
  Име: Марин Денчев
  Години: 36
  Професия: Търговец.
  Любимо занимание: В момента Киокушин.

  Визитка дете:
  Име: Мария Маринова
  Години: 10
  Любимо занимание: Игри.

1. Г-н Денчев, Вие тренирате Карате Киокушин заедно с Вашата дъщеря. Разкажете ни кой изяви първи желание да тренира?
- Аз бях инициатор.
2. С какви емоции свързвате първата тренировка, първия допир с духа на Карате?
- Бях едновременно объркан, но въодушевен от предстоящото изпитание.
3. Променя ли се Вашето отношението към дъщеря Ви, когато влезете в залата? Успявате ли да спазвате дистанция?
- В залата съм по-добър, защото там Сенсей Костов е човекът, който ни дисциплинира и се държи строго.
4. След излизане от залата обсъждате ли как е протекла тренировката?
- Почти винаги обсъждаме моментите, които са ни впечатлили по някакъв начин.
5. Пренасяте ли атмосферата и правилата за дисциплина от залата у дома? Има ли наказания с подскоци и лицеви упори, например?
-    Да.
6. Какви са амбициите Ви свързани с Киокушин? Към Вас ли са насочени или към дъщеря Ви?
- И към двамата.
7. Като родител, какви качества се стремите да възпитавате у детето си?
- Скромност.
8. Какво Ви дава лично на Вас Карате Киокушин?
- Удоволствие.

Ус!

Очаквайте интервюта от сенпайте на различните клубове в страната....

Защита на I-ви ДАН - 24.07.2010 гр. Варна

Сенпай Кирил Боев:
/I-ви дан, СК „Ичи Геки”- Варна/

„Успехът е свързан с много лишения, но си заслужава!”

    Кирил Боев е възпитаник на Световния Шампион по Карате Киокушин- Сенсей Емил Костов. След тежък и продължителен изпит, в който състезателят от СК „Ичи Геки” доказа своите дух, издръжливост и упоритост, Кирил е достоен носител на степен I-ви дан и титлата Сенпай. Повече от осем години младият състезател върви по трудния път на Карате, доказвайки своите качества в ежедневни тренировки и тежки битки.


Senpai Kiril Boev1. Сенпай Боев, на 24-ти юли Вие защитихте успешно I-ви дан в Карате Киокушин. Преди всичко, поздравления за успешно защитената степен! Разкажете ни как протече изпитът?
- Изпитът се състоя от две части, както всички изпити в Карате Киокушин - първата част включваше кихон, идо-гейко, физическа подготовка, ката и писмен изпит. Втората част беше кумите – 60 спаринга по 1 минута. Общо изпитът продължи около 10 часа.

2. Какво е усещането да защитите I-ви дан след години упорити тренировки? Как се чувствате?

- Винаги е хубаво, когато годините на упорити тренировки дадат резултат.  Усещането да защитиш първи дан е невероятно, особено след такъв тежък изпит. Това беше едно предизвикателство за духа и тялото ми, което за мое огромно щастие преминах.

3. Казвате, че изпитът включва 60 спаринга, всеки по минута- общо един час бой по правилата на Киокушин, тоест фул- контакт. Това ли бе най-тежката част от изпита за Вас?
 
- Безспорно това беше най-тежката част от изпита.

4. Имаше ли момент, в който се съмнявахте, че ще успеете да издържите на натоварването?

- Като цяло мога да кажа, че по време на целия изпит изпитвах съмнения, тъй като на двама човека им прилоша от жегата и обезводняването и не знаех до колко ще издържи и моят организъм, но и през ум не ми е минавало да се отказвам! Казах си, че няма да изляза преди края на изпита по собствено желание!

5. Какво Ви даваше сили, за да продължите напред?

- Преди всичко силния дух, който Киокушин изгражда у трениращите. Повтарях си думите на Сенсей Костов, които той каза на Сенпай Дръндарски преди една година, когато той се явяваше за I-ви дан: "Може 100 пъти да умреш - 100 пъти ще станеш!" Тези думи ми даваха сили да продължа.

6. На кого се обадихте първо, за да споделите радостта от успеха си?

- На семейството си.

7. А коя беше първата Ви мисъл сутринта след изпита? Осъзнавахте ли какво сте постигнали?

- На сутринта осъзнах колко много бой съм изял всъщност. Всяка една част от тялото ме болеше. Тепърва започвам да осъзнавам какво съм постигнал.

8. Защитаването на I-ви дан сбъдната мечта ли е за Вас?

- За кой не би било сбъдната мечта да премине през това предизвикателство.

9. На кого бихте искали да благодарите за постигането на този успех?
- Бих искал да благодаря на Сенсей Костов за това, че популяризира Киокушин и по този начин аз започнах да тренирам. Бих искал да благодаря на моите секунданти - Сенпай Дамянов, Жени Горанова и Милан Димитров, на всички момчета, които участваха в боя, както и на всички, които ме подкрепяха и стискаха палци.

10. С какви емоции свързвате първия Ви допир до Карате?

- Винаги съм бил запален по бойните изкуства и гледах много филми свързани с тях. За първи път отидох да наблюдавам тренировките по Карате един ден след училище.Отидохме с мой съученик и след като видяхме за какви тренировки става въпрос, решихме да се запишем. В последствие той се отказа, но аз продължих да ходя сам. Всъщност, основен принос за това, да тренирам днес Киокушин, има моят треньор- Сенсей Костов, който тогава дойде в училище да промотира Карате. Именно това беше искрата, която запали огъня в мен.

11. Каква е цената на черния колан?

- Много лишения, но накрая осъзнаваш, че всяко едно от тях си е струвало.

12. Отпразнувахте ли вече постижението си?

- Смятам да го отпразнувам, когато пристигне поясът от Япония.

13. Какви качества изгради у Вас Карате Киокушин?

- Дисциплина, амбиция и силен дух.

14. Като възпитаник на Световния Шампион- Сенсей Костов, какво научихте от него?

- Научих, че  трябва да търсим трудното, а не лесното и никога да не се отказваме!

15. Освен състезател, Вие сте и инструктор в СК „Ичи Геки”. Коя роля е по-трудна, тази на трениращ или на треньор?

- И двете роли са трудни. Когато тренирам, трябва да се стремя да давам пример за подражание на децата, което не ми позволява да се отпускам. Когато съм треньор е необходимо да мотивирам децата, да им създавам желание за тренировка, така че те да искат да останат в залата. Бих казал, че ми е трудно да преценя коя роля е по-трудна за мен.

16. Какво Ви дава контакта с децата? Какви качества се стремите да изградите у тях?

- Контактът с децата не може да се опише с думи. Както могат да те заредят с енергия, така в следващия момент, могат да те изкарат извън нерви. Трябва постоянно да им приковаваш вниманието, за да са концентрирани върху тренировката. Първото, на което се стремя да науча децата е значението на думата "дисциплина" и че не трябва да се отказват, колкото и да им е трудно. Успея ли да ги науча на тези две неща, те вече са готови да поемат по пътя на Киокушин!

17. Дайте съвет на всички деца, които правят своите първи крачки по трудния път на Карате Киокушин и мечтаят един ден да защитят черен пояс.

- Това какъв колан имаш не те прави по - голям каратист от другите, а това с какви знания и умения си го защитил.

УС!



Сенпай Йордан Йорданов:
/I-ви дан, СК „Киокушин”- Силистра/

 „Постиженията пораждат желание за достигане на нови върхове!”

    Състезателят на СК «Киокушин» гр. Силистра- Йордан Йорданов е само на 24 години, вече горд носител на степен I-ви дан по Карате Киокушин и титлата Сенпай. Преди осем години се запалва по Карате от свой приятел. „Още първия ден исках да съм в групата на напредналите.”- спомня си Сенпай Йорданов. Годините на упорити тренировки изграждат у него твърд характер, дисциплина и уважение.
 
Сенпай Йордан Йорданов1. Сенпай Йорданов, поздравления за успешно защитената степен I-ви дан! Как се чувствате сега, постигнал такъв успех?
- Благодаря! Щастлив съм от факта, че издържах тежък изпит, проведен така, както се провеждат изпитите в Япония.

2. И как се провежат изпитите в Япония, съответно Вашия как протече?
- Изпитът беше изключитено продължителен, около 10 часа, изцяло проведен по японски стандарт. Започнахме с кихон, след това имаше физически упражнения като: прескачане на тояга, ходене на ръце, ритници със скок, лицеви опори и подскоци. Продължихме с придвижване в различни позиции, след това чупихме дъски с четири различни техники. Имахме писмен изпит, малка почивка и 60 спаринга.

3. 60 спаринга…Това ли бе най-тежката част от изпита?
- Определено, това беше най-тежката част, особено последните няколко спаринга, когато няма здраво място по теб.

4. Имаше ли момент, в който се съмнявахте, че ще успеете да издържите на натоварването?
- Не. Стараех се да не мисля за провал, тъй като в такъв момент най-голямата грешка е да се демотивираш сам.

5. А какво Ви мотивираше, за да продължите напред?
- Най-вече желанието за успех.

6. След изпита, на кого се обадихте първо, за да споделите радостта от успеха си?
- На родителите си и няколко приятели.

7. Коя беше първата Ви мисъл сутринта след изпита? Осъзнавахте ли какво сте постигнали?
- Осъзнах постигнатото още в залата, в края на изпита, когато Сенсей Емил Костов съобщи, че съм защитил I-ви дан. На сутринта просто си припомнях моменти от изпита.

8. Защитаването на I-ви дан сбъдната мечта ли е за Вас?
- Мисля че, това е мечта на всеки трениращ, а постигането й води началото на нова мечта - следваща степен.

9. На кого бихте искали да благодарите за постигането на успеха Ви?
- Първо на Сенсей Костов, който винаги ми е помагал, дори и извън залата, а с тренировките си направи този успех реалност. Благодаря на Сенпай Захари Дамянов, който ме напътстваше по време на 60-те спаринга, както и на всички, които бяха в залата и ме подкрепяха.

10. Каква е цената на черния колан?
- Цената е ежедневни, упорити тренировки и един тежък изпит.

11. Отпразнувахте ли вече постижението си?
- Още не. Най-вероятно това ще се случи, когато получа колана.

12. Какви качества изгради у Вас Карате Киокушин?
- Твърд характер, постоянство и уважение.

13. Освен всичко, което е направил за Вас Сенсей Костов, какво друго научихте от него?
- Едно от нещата, на които ме научи Сенсей Костов е, че когато ти е най-трудно не трябва да се отказваш, а да дадеш всичко от себе си и ще постигнеш успех.

14. Дайте съвет на всички деца, които правят своите първи крачки по трудния път на Карате Киокушин и мечтаят един ден да защитят черен пояс.
- Трудно е, когато другите мързелуват пред компютъра или играят накъде навън, ти да си в залата и да се потиш. Но с търпение и постоянство идват успехите, а с всеки следващ успех и желание за нови постижения.

УС!


Захари Дамянов отново с Европейска Титла

Сенпай Захари Дамянов:
/„Ичи Геки”- Варна/

„Да слушам българския химн след състезание е сбъдната мечта!”

За втори път Сенпай Захари Дамянов покорява Европейската титла по Карате Киокушин. След дълги часове в залата, прекарани в усилени тренировки, Захари доказва на всички, че има за какво да го наричат ‘бъдещия световен шампион’. Поел нелекия път на Карате, младият състезател упорито върви по стъпките на своя треньор- Световния Шампион Сенсей Костов.

Zahari Damyanov - Euro 2010 1st place
1. Сенпай Дамянов, преди броени дни се завърнахте от Румъния, където успяхте да защитите Европейската си титла. По-трудно ли  бе да защитите вече спечелено отличие?
 - Да, определено защитата на титлата беше по-трудно предизвикателство за мен. Всеки очаква от теб да станеш отново шампион, съответно отговорността и напрежението са по-големи.

2.След напрежението от очакванията на околните, как се чувствате сега, оправдал доверието, най-вече на Вашия треньор, и осъзнал успеха си?
- Много съм щастлив, че не подведох хората, които вярваха в моя успех, особено моя треньор. За мен най-важно е той да е доволен от моето представяне в края на турнира.

3. Разкажете ни повече за организацията и атмосферата на първенството? Колко участници имаше?
- Състезанието се проведе на 22-ри май в Букурещ, Румъния. Общо участниците на турнира бяха 105 състезателя от 21-а държави. Състезанието започна сутринта около 10 ч. и свърши към 22:30 ч. След приключване на квалификациите, в залата бе организиран концерт, на който пяха и свириха различни групи. Концертът продължи около 5-6 часа.  В 17:30 ч. излязохме за официалното откриване на състезанието.

4. Колко съперника преодоляхте и как протекоха срещите Ви?
- Общо играх 3 срещи. Първата среща играх срещу представител на домакините, който победих в продължението. Втората среща се изправих срещу французин. В продължението съдиите вдигнаха за мен и така се класирах за финал. Последната ми среща бе с представител на Русия. До този момент руснаците бяха спечелили всички финали при мъжете – до 70кг., до 80кг. и до 90кг. За мое огромно щастие, отново в продължението, аз успях да победя руснака и да стана Европейски шампион в тежка категория, за втори път.

5. Опитът, който сте натрупали като състезател, даде ли Ви повече увереност в срещите?
- Да. Опитът дава малка доза увереност, но не трябва да се прекалява със самочувствието и да се подценява противника. Преди началото на състезанието, Сенсей Костов каза на мен и моите съотборници: „Излизаш и се биеш! Няма значение с кого играеш!”
6. Не пропускате да отбележите огромната подкрепа, която Ви указва Вашият треньор- Световният шампион по Киокушин Сенсей Костов. Какви напътствия Ви даваше той преди да излезете на татамито?
- Успокоява ме преди всяка среща и ми казва да дам най-доброто от себе си, да се бия до край и да не се отказвам.

7. Какво е усещането да се качите на най-високото стъпало от почетната стълбичка, носейки на раменете си българското знаме?
- Това е като сбъдната мечта за мен! От много време си мечтаех за това, да се кача на почетната стълбичка с българското знаме и да чуя химна на България. В този миг осъзнах, че усилията ни са си заслужавали. Изживяването е неописуемо!

8. Освен Европейски Шампион, Вие печелите и специалната награда „Най-добро тамешивари”. С колко дъски успяхте да преборите конкуренцията?
- Да, успях да спечеля и приза за  най-много счупени дъски. Постигнах общо 20 броя  дъски с четири техники: сейкен-4, какато-6, шуто-4 и хиджи-6.

9. Продължавате да трупате отличия и победи. Има ли специално място в дома Ви, където съхранявате всички Ваши купи и медали?
- Преди време баща ми направи етажерка за моите купи и отличия. За щастие, тази етажерка отдавна е пълна. Все пак, винаги успяваме да намерим място за някоя нова купа.

10. Как отпразнувахте Европейската титла?
- Неофициално отпразнувахме успеха ми с отбора на Сайонарата, след Първенството, като всеки един вдигна по един тост с моята купата.Тепърва официално ще поливаме Европейската титла.

11. Какви предизвикателства свързани с Карате Ви предстоят? Има ли време за почивка или веднага започвате подготовка?
- Тези решения ги взима моят треньор. За сега предстои малко почивка и после отново с пълни сили в залата.


УС!


ГЕРГАНА АПОСТОЛОВА – СВЕТОВНА ШАМПИОНКА НА КАТА ТОКИО – ЯПОНИЯ – 24.04.2010г.

Сенпай Гергана Апостолова
 Световен Шампион по Карате Киокушин, дисциплина Ката:


„Пет години се борих за Световната Титла”

    Сенпай Гергана Апостолова накара всички българи да плачат от щастие и гордост заедно с нея. Тя достигна най-високия връх в своята спортна кариера- титлата Световен Шампион. Докосвали сме се до нейното очарование много пъти,  след многобройните й  постижения в Карате- тя винаги е била  достатъчно търпелива, за да отговори на въпросите ни. Въпреки че, от сега нататък пред нейното име завинаги ще стои титлата „Световен Шампион”, Сенпай Апостолова е все така земна, позитивна и самоотвержена- с много любов  приема нелеката  ролята на майка, състезател и треньор.
Най-добрата в света - Сенпай Апостолова, отново ни позволява да навлезем в личния й свят, да се докоснем до силата й, да усетим борбения й дух в едно наистина  откровено интервю... Благодарим за доверието и примера, който ни давате!

1.Сенпай Апостолова, за нас е огромна чест да Ви посрещнем като единствен в България Световен Шампион по Карате Киокушин в дисциплина Ката. Как се чувствате като първата българка завоювала най-престижното отличие?
- Изключително съм щастлива, защото и аз, като всеки спортист се стремях 1-во да натрупам опит, за да участвам на Световно Първенство и 2-ро да завоювам световна титла. Тази победа е плод на много труд и лишения, затова е много ценна за мен!
2.Световната титла бе единствената, която липсва сред останалите Ви постижения. Това ли е най-високият връх в спортната Ви кариера?
- Да, тази титла бе единствената и както споменах- най-ценната! За мен, тя е за момента най-високият връх в спортната ми кариера. Човек се усъвършенства, като трупа опит. Както е в живота, така е и в спорта, като най-важното е да приемаме пораженията, които всъщност ни усъвършенстват. Но за целта е нужна много воля, постоянство и стимул, който обаче, в никакъв случай, не трябва да е свързан с нещо материално, тъй като последното влияе негативно на психиката.
3.Трудно ли извоювахте тази победа и какъв път извървяхте до Световната титла?
- Всяко едно Първенство само по себе си е трудно и за мен е едно голямо предизвикателство. С течение на времето подготовката ми за състезанията става все по-натоварваща, защото след всеки Турнир, аз разбирам върху какво още имам да работя. Това важи и за последното ми Първенство, независимо, че завоювах 1-вото място. Участията ми в Семинари, престижни международни Първенства и най-вече Световните в Япония, са причина да натрупам съответния опит и рутина и да извоювам тази победа.  
4.Имахте ли възможност да отдъхнете след Първенството и да осъзнаете големия успех, който постигнахте?
- За съжаление нямах възможност, защото пристигайки хаосът ни обгърна и веднага проблемите ни застигнаха, т.е. върнахме се в действителността, а там винаги времето не стига, най-вече на мен. Все пак медийният интерес този път бе голям и аз, и нашият треньор- Сенсей Костов, имахме възможност, разказвайки как е протекло Първенството, да се връщаме мислено в Япония. Най-прекрасните мигове, които ме накараха да осъзная успеха, моят - като състезател и на Сенсей Костов - като треньор, бяха посрещането ни на летището, в моя клуб в Бургас – “Киокушин спирит” и във Варна в клуба на Сенсея – СК”Ичи Геки-Варна”.
5.Разкажете ни как протече Шампионата- каква беше атмосферата, организацията?
- Организацията бе както винаги на изключително високо ниво. Участниците бяха 1700, които се съревноваваха в Световното Първенство за жени и Международния Турнир за деца, юноши и ветерани. Събитието продължи 2 дни, като аз участвах първия ден, след което имах възможността да наблюдавам Първенствата отстрани и да се наслаждавам на прекрасната атмосфера, която предразполагаше всички участници да дадат най-доброто от себе си.
6.Винаги сте казвали, че макар да познавате конкуренцията си, никога не я подценявате. По- уверена ли се чувствахте на татамито, сравнение с предходни Първенства?
- Преди и по време на самото състезание, аз никога не се разсейвам, наблюдавайки загрявката или играта на някои от опонентките ми, защото се старая да съм изключително съсредоточена върху моето представяне. Що се отнася до това дали съм била по-уверена, Сенсей Костов каза, че на това Световно съм била значително по-спокойна от преди, но само аз си знам как в действително се чувствах. Важното е, че запазих самообладание и показах наистина увереност.
7.Какви емоции изпитахте в мига, в който се качихте на почетната стълба?
- Честно казано, не знаех, че съм се класирала на 1-во място, разбрах едва тогава, когато обявиха коя се е класирала на 3-то. Разбира се, когато се уверих, че това е истина, потърсих веднага с поглед моя треньор и ми се насълзиха очите. Бях изключително радостна, защото и двамата знаехме какво ми костваше това и с колко труд и лишения го постигнахме.
8.Има ли завист в Карате? Поздравиха ли Ви Вашите конкуренти за победата?
- Аз лично не изпитвам завист, защото това е липса на слабост. За другите не мога да коментирам. В интерес на истината, не симпатизирам на рускините и на представителите на Полша, заради самочувствието, което показват. Уважавам японките, защото те и в двата случая – губещи и победители, показват нужното уважение и скромност. Както и в случая, Двукратната Световна Шампионка Ито дойде, поздрави ме и ми благодари, затова, че се съревновавахме заедно. За мен, разбира се, това беше чест.
9.Как се подготвяхте за Световното Първенство? Какъв бе режимът Ви на тренировки, хранене...
- Винаги съм казвала, че не трябва да се подценява подготовката за ката, защото и за нея е необходимо да имаш издръжливост, сила и въздух, разбира се. Затова са нужни и съответните тренировки, които в моя случай бяха двуразови, включващи задължително карате – кихон и ката, а като втора тренировка редувах фитнес, бягане, или аеробна тренировка. По отношение на храненето, никога не съм пазила диета, но съм се стремила да е умерено.
10.Винаги сте изтъквали важната роля, която има треньорът Ви- Сенсей Костов за Вашето представяне. Как успява да Ви нахъса той за победа? Какво Ви каза преди да излезете на татамито?
- Сенсей Костов има специфичен стил за нахъсване и съответно за успокояване. Не бих могла да го цитирам, първо защото той е винаги кратък и ясен, а и в сублимните моменти не е нужно да се говори. Достатъчно бе, когато ми каза преди да отида да загрявам: “Спокойно!”, за останалото  се разбрахме и без думи.
11.А какви бяха първите му думи, след като разбра, че сте Световен Шампион?
- След като ни обявиха за финалисти, аз отидох при него да се поздравим и той ми каза: “Аз знаех, че ще си първа, бях сигурен в това, особено след играта на останалите финалистки.” Той, между другото, има много добра интуиция, в което съм се убеждавала и преди, когато е предвиждал класиране и като цяло представяне на някой от моите съотборници, например Захари. Разбира се, интуицията си по отношение на моето представяне, не беше я споделил с мен, за да не ми повлияе отрицателно на психическата ми подготовка.
12.На кого се обадихте първо, за да споделите радостта от победата?
- По принцип преди и по време на състезание, Сенсей Костов не ни разрешава да използваме телефон и с право. Той беше този, който с радост сподели победата ни - 1-во със Сенсей Божилов и Валентин Георгиев, и в последствие аз я споделих с близките ми.
13.Как отпразнувахте Световната Титла?
- Непосредствено след кацането ни в София бях изненадана страхотно от представители на клубовете, членове на Федерацията, които ни посрещнаха на летището. След това отидохме на заведение, за да вдигнем тост! Беше много приятно, защото беше от сърце!
14.Вие сте главен инструктор в СКК „Киокушин Спирит”- гр. Бургас. Как Ви посрещнаха Вашите възпитаници?
- В клуба също ме изненадаха много приятно. Бяха поканили и Сенсей Костов и на двамата ни отправиха пожелания, подариха ни значими подаръци. Но това не е всичко, атмосферата в клуба на Сенсея беше също изключителна, където също ни посрещнаха тържествено.
15.С какво събитие от живота Ви бихте сравнили Световната Титла?
- Бих сравнила този успех с момента, в който разбрах, че съм бременна, за което се борих в рамките на 5 години.  И в двата случая ми отне едно и също време – 5 години!
16.Каква е цената на победата? Какво се крие зад славата и успеха?
- Само близките до мен знаят какво ми коства всичко това. Специално за това Световно, поради непрекъснати належащи проблеми и ангажименти, аз започвах, почти всеки ден, втората си основна тренировка в 22:00ч. или 22:30ч. Това, разбира се, много ме изтощаваше, защото нямах възможност да почивам през деня, но предизвикателството за предстоящото състезание ме зареждаше с енергия.
17.Какво Ви дава сили да се доказвате толкова години  в мъжки спорт като Карате Киокушин? Откъде черпите енергия и дух?
- Аз съм човек, който обича предизвикателствата. Обичам трудните неща. Не случайно започнах да тренирам не спортни танци и художествена гимнастика, а карате Киокушин. Между другото, пробвала съм и споменатите два спорта, но просто усещах, че не са за мен. Карате бе забранено да се практикува тогава и какъв по-голям мотив от това да направя всичко възможно, за да намеря начин да се запиша на този спорт. Освен това винаги са изтъквали момчетата, като по-силни, по-оправни, по-нахъсани, което до ден днешен ме кара да опровергавам тези твърдения, особено последните две. Разбира се, има и изключения, не искам да обидя никой, просто това си е мое виждане на нещата от моя скромен житейски опит. Разбира се, това не означава, че тренирам, за да се доказвам пред мъжете, просто обичам да се съревновавам, като знам докъде стигат възможностите ми, т.е. не се самозабравям.
Хората, които ме мотивират и зареждат с енергия са: Сенсей Костов, майка ми и синът ми. Защо именно те?! – Сенсей Костов е показвал винаги изключителен дух и желание за победа във всяко начинание, като винаги е изтъквал, че успеха се постига и с голямо търпение. Какъв по-добър пример за подражание от това!
Майка ми се бори и до ден днешен с коварна болест, за която няма лек, като самите доктори й дадоха, още преди 4-ри години, един месец живот. Тя запази още тогава самообладание, като заяви, че ще си отиде тогава, когато е готова. Само тя си знае какво значи това, но от тогава тя помага на болни като нея хора, като им дава изключителна вяра и надежда за живот, давайки за пример себе си. От нея съм се научила, че човек, дори когато е най-зле трябва да се опитва да се усмихва и да мисли позитивно, защото не трябва да забравя, че има хора, които са по-зле от него. Нейното мото е, че човек когато истински вярва, че може да постигне нещо, то рано или късно се сбъдва! А и да не забравяме, че тя беше най-добрата състезателка по автомобилизъм в България, многократна Шампионка!
Синът ми е този, който ме калява психически! Като всяко дете на неговата възраст и той си сменя често настроенията, като ту се радва на някоя играчка, ту се сърди, когато не му я купиш, ту плаче, когато я изгуби. Това може наистина да те влуди, но по-важно е да се опиташ да запазиш самообладание, като си изкараш гнева на тренировката. Най-хубавото е, че и той тренира карате и то с голямо желание. Обича да се състезава и за моя най-голяма изненада на последното Първенство за деца, стана Шампион в неговата възрастова група и категория. Там той ме впечатли с изключителен хъс и дух за победа!
18.Постигнахте мечтата си- Вие сте Световен Шампион! Какво Ви предстои сега? Какво е следващото предизвикателство?
- Наистина това е голям успех за мен, но както казах човек на трябва да се самозабравя. Приемам този успех, като поредния и продължавам напред. Ще се опитам да защитя титлата си на предстоящия Международен Турнир в Ню Йорк през септември месец, където миналата година нямахме възможност да отидем. Дай боже през следващата година да защитя и Световната титла. Всичко това означава, че трябва много усърдно да тренирам и да усъвършенствам техниката си, защото, както казва Сенсей Костов - при спортистите важи провилото: “Всеки иска да победи Шампиона!”

УС!

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

International Karate Organization Kyokushinkaikan