Кузман Попов:
СК “Ичи Геки – Варна” е нашето второ семейство, а залата е нашия втори дом!”
Име: Кузман Петров Попов
Години: 37
Професия: Капитан и Преподавател в ТУ Варна и ВВМУ Варна
Хоби: Спорт, Образование, Музика
Любимо занимание: Да прекарвам времето с децата си сред природата, да посещавам Хеви Метъл концерти и фестивали.
Кузман Попов е горд баща на три възпитани, комуникативни и прекрасни деца: Никола-Мария (7г.), Йоан-Валентин (6г.) и Анна-Симона (5г.) Те тренират заедно в залата на СК „Ичи-Геки-Варна” при Световния Шампион по Киокушин – Сенсей Емил Костов.
Въпреки, че децата са още малки, Кузман и неговата съпруга решават, че именно Карате Киокушин е правилният спорт за каляване на духа и за възпитание. Така щастливото семейство споделя всяка вечер тежките тренировки в залата. Ето какво повече сподели г-н Попов с нас за удоволствието да тренираш заедно с децата си, за великата истината на Карате Киокушин и за това как качества като воля, дисциплина, организираност, себеотрицание и честност ти помагат не само в залата, но и в живота. Едно откровено интервю, изпълнено с много мъдрост, Киокушин дух и философия:
1. Г-н Попов, Вие тренирате Карате Киокушин заедно с две от децата си (Никол и Йоан). Откъде се роди любовта у Вас и Вашето семейство към най-силовия вид бойно изкуство?
– Аз съм тренирал Карате Киокушин при Сенсей Константин Божилов и Сенпай Валентин Георгиев през 80-те години, но за кратко, тъй като едновременно тренирах и лека атлетика, и треньорите ми наложиха да прекратя единия спорт. Но си спомням, че бях много увлечен по Карате Киокушин! Съпругата ми също е тренирала Карате Киокушин като ученичка.
2. Значи преди да започнете да посещавате тренировките по Киокушин в СК “Ичи-Геки – Варна”, сте тренирали лека атлетика? А някакъв друг вид спорт?
– Да, освен лека атлетика съм тренирал и футбол. Децата ми не са тренирали друг спорт преди Карате Киокушин. Те изцяло и единствено са закърмени с любовта към Киокушин!
3. Кой изяви първи желание да тренира Карате – Вие или децата Ви?
– С жена ми решихме, че Карате Киокушин е правилният спорт за каляване на духа и за правилното възпитание на децата ни. Междувременно, аз тайно си мечтаех да се върна в залата и то заедно с децата, и ето че това се случи!
4.Променя ли се отношението Ви към Никол и Йоан, когато влезете в залата? Отнасяте ли се по-строго към тях, за да не се разглезват?
– Аз по принцип съм строг с тях. В залата по време на тренировки, дори се правя, че не ги познавам, за да поддържам дистанция, за да не си мислят, че се ползват с някаква протекция. Иначе, после в къщи им обяснявам различните блокове и удари, ако нещо не им е ясно. Дори например, през лятото бяхме за около седмица на планина. Там тренирахме тримата, бягахме, правихме кихон и когато искаха да спират тренировката аз не им позволявах, за да свикват с духа на Карате Киокушин.
5.Вие тренирате при Световния Шампион по Киокушин- Сенсей Емил Костов. Какво е отношението на децата към него?
– Децата ми не просто уважават, те обичат Сенсей Емил Костов! Той не само, че е супер Каратист и Професионалист, но е и много внимателен към децата, за което съм му благодарен! Изключителна рядкост е да тренираш или децата ти да тренират заедно със Световен Шампион въобще, а още повече по Карате Киокушин, защото той е само един в България! Тренировките и изпитите при него са изключително тежки, но пък това прави удоволствието и насладата от тях още по-голяма!
6. Ревнувате ли, когато децата се възхищават от своя треньор?
– Естествено, че не ревнувам! Дори се радвам, че могат да се докоснат и да имат за пример един Световен Шампион, като Сенсей Емил Костов и Световни Вицешампиони, като Сенпай Гергана Апостолова и Сенпай Захари Дамянов. Радвам се, че децата ми тренират на най-подходящото място в България, а именно при ШАМПИОНИТЕ !
7. Какво изпитвате, когато треньорът наказва Вашите деца? Имало ли е моменти, в които сте считали, че наказанието е несправедливо? Все пак Вие гледате на тях с бащини очи…Или в залата е различно?
– Не, никога не съм се притеснявал от нещо, когато са ги наказвали. Дори аз съм разговарял с всички, които тренират децата и съм им казвал въобще да не се притесняват и да ги наказват, когато са си го заслужили.
8. А когато наказват Вас? Как се чувствате?
– Нямам проблеми с това. Дори и сам се наказвам понякога. След като съм бил 5 г. в армията, във ВВМУ и съм минал през военната дисциплина, не ми е никакъв проблем да спазвам дисциплината в залата или пък да правя подскоци когато трябва. Приемам наказанията с усмивка и добро чувство. Даже в момента имам наказание дадено вчера по телефона от Сенсей Емил Костов-100 подскока, от Сенпай Гергана Апостолова-100 подскока и от Сенпай Пламен Кръстев – 50 подскока. Така че, довечера отивам в залата и започвам с 250 подскока. Това е силата и великото на Карате Киокушин, да пренебрегнеш собственото си “Аз”! На кораба и в офиса аз наказвам, назначавам и уволнявам. В Университета изпитвам, пиша двойки и късам студенти на изпити. Карате Киокушин ми даде духовната сила да вляза в залата, да започна от най-ниското ниво и мен да наказват, изпитват и т.н. Това е великото на Карате Киокушин, УС !
9. Когато сте у Вас в семейна обстановка, говорите ли за Карате Киокушин? Обсъждате ли как е протекла тренировката, например?
– Да, говорим си всеки ден за Карате Киокушин, за тренировките, за Сенсей Емил Костов, за Сенпаите и за всички останали от залата. СК “Ичи Геки – Варна” е нашето второ семейство, а дожото /залата/ е нашия втори дом!
10. Остава ли Ви свободно време, което да отделяте за децата? Играете ли на игри? Например, кой ще направи повече лицеви опори?
– Свободното време все не достига, но си играем и говорим често. Аз си правя лицеви опори в къщи редовно и веднага като ме видят лягат до мене и почват да правят и те.
11. И кой печели най-често играта?
– Естествено, че децата.
12. Пренасяте ли атмосферата и правилата на Киокушин у дома? Наказвате ли децата с подскоци, когато не са си оправили леглата или когато правят бели?
– Да, философията на Киокушин е философия и на нашето семейство! Правилата от залата важат и в къщи, дори когато трябва се наказваме. Но по-тежкото наказание е лишаване от права за гледане на детски телевизионни програми за период от време.
13. Какво Ви дава, лично на Вас, Карате Киокушин? Защо Ви харесва да тренирате?
– Карате Киокушин ми дава изключително много. Първо ми помага да се освобождавам от стреса натрупан по време на работа и по време на различни взаимоотношения, тъй като в България злобата и завистта са на преден план. През последните години получих доста атаки и непозволени удари от дребни, жалки, завистливи и злобни човечета, които винаги ще си останат дребнави и малки. Тренировките в залата и философията на Киокушин ми помагат да съм по-силен от тях и да не падам на тяхното елементарно ниво, за да им отговарям на атаките. Второ, Киокушин учи никога да не се отказваш от поставената цел, дори трябва да я прекрачиш и да продължиш напред. Просто да победиш! Трето, чувствам се прекрасно след тренировки и поредната порция лицеви опори в къщи. Чувствам се по-добре физически и психически. Четвърто, интересно ми е започвайки пак отначало, на тази възраст, докъде ще мога да стигна по скалата нагоре. Това е Киокушин, без разлика във възраст и пол, да следваш бойния път и никога да не се отказваш ! Да продължаваш нагоре и още по-нагоре не само в залата, а и в живота и професията !
14. Какво възпитава Киокушин у Вашите деца? Променили ли са се те като характери, откакто тренират?
– Киокушин ги учи да бъдат дисциплинирани, възпитани, уважителни към другите, смирени. Има промяна, но те са още малки и трябва още да се работи с тях.
15. Какво споделят децата с Вас относно тренировките? Какво им харесва, какво не им допада в залата?
– Децата са доволни от тренировките. Не съм чул до сега да недоволстват от нещо, дори напротив. На тръгване от Семинара в Св.Св.Константин и Елена, дори се разплакаха, тъй като им хареса и не им се тръгваше.
16.Това именно е следващия въпрос- Хареса ли Ви VI-ят Традиционен Семинар по Киокушин? Макар вече да знам отговора, все пак кажете си мнението….
– Организацията на Семинара беше на много добро ниво! Да черпя философията и идеологията на Киокушин от извора, за мен беше чест. Докоснахме се до мъдростта на Карате от Основателя на Киокушин в България- Сенсей Божилов, който проведе една от тренировките. На тренировъчни лагери цялото Киокушин семейство се събираме на едно място, тренираме заедно, храним се заедно, споделяме не само тежките тренировки, но и веселите моменти. Сенсей Костов притежава способността да ни обедини всички заедно, да ни накара да бъдем сплотено семейство, което си помага и се подкрепя, не само в залата, но и извън нея. Това остава за цял живот!
17. Като заговорихме отново, Вашето семейство също е Киокушин семейство. Освен Никол и Йоан, Вие имате още една дъщеря. Тя изявява ли желание да тренира с Вас?
– Анна-Симона е вече част от клуба. Има анцуг и екип, знае основните техники, брои до 10 на японски и знае някои други думи. Просто чакаме Сенсей Емил Костов да я приеме и започва да тренира с нас.
18. А Вашата съпруга?
– Тя е тренирала Карате Киокушин като ученичка, но сега може би няма да се присъедини към мен и децата, поради здравословни причини.
19. Кой приготвя кимоната за тренировка? Вие или всеки отговаря за своето кимоно?
– Кимоната ги приготвяме или аз или жена ми, според това кой е свободен в момента.
20. Разкажете ни някоя интересна или забавна случка по време на тренировка. Нещо, което са направили или казали децата, например.
– Децата започнаха да тренират преди мен и когато влязох в залата за първи път по кимоно си спомням, че бяха много горди и щастливи, че и аз съм вече един от тях и с тях. Споделяха това с всички, дори и с другите деца.
21. Какви са амбициите Ви свързани с Киокушин? По-скоро към Вас ли са насочени или към Вашите деца?
– Амбициите ми са насочени най-вече към правилното духовно и физическо израстване на децата ми, към тяхното правилно възпитание и към тяхното успешно развитие като спортисти. Така че ще продължим да тренираме заедно и да видим кой до каква степен ще стигне. А аз се наслаждавам на тренировките, но като човек, който никога нищо в живота не прави между другото и ще се постарая да стигна в Киокушин толкова надалеч, колкото ми позволят силите. Продължаваме да се катерим нагоре по скалата на бойния път !
22. Вие, като родител какви качества се стремите да възпитавате у Вашите деца?
– Основните качества са дисциплина, упоритост, себеотрицание, уважение към другите, чувство за справедливост, смирение и др.
23. В заключение, дайте съвет на всички родители, които водят децата си в залата по Киокушин, може би те също мечтаят да облекат кимоно и да тренират заедно с децата си?
– Чувството да тренираш в една зала, в един клуб с децата си е несравнимо, невероятно, велико! Пожелавам на всеки родител да го изпита!
УС !
Цветан и Мария Цанкови:
„В къщи мъжете казват ‘УС’ по –често!”
Семейство Цанкови тренира Карате Киокушин в залата на СК „Ичи Геки – Варна” при Световния Шампион по Киокушин- Сенсей Емил Костов. Искрата по Карате запалва нежната половинка в семейството- мама Мария, която се занимава с Киокушин от малка. Грижейки се за трима мъже вкъщи- съпруга си Цецо, синовете Цветан (6г.) и Максим (3г.), тя успява умело да съчетае ролята на любяща майка с тази на дисциплиниран боец.
Ето какво сподели татко Цецо, за това какво е да си имаш бойна жена у дома и какво ни разказа мама Мария за сбъдването на детската й мечта- да тренира Киокушин.
Визитка:
Име: Цветан Цанков
Години: 36
Професия: Икономика на търговията
Хоби: Леководолазен спорт
Любимо занимание: Тренировките по Карате Киокушин, следя с голям интерес какво се случва в моторните спортове и футбола.
1. Г-н Цанков, на VI-ят Традиционен Семинар по Карате Киокушин организиран от БФКК, Вие участвахте с цялото си семейство. За първи път ли вземате участие на такъв лагер?
– За първи път вземам участие на лагер по Карате Киокушин. Преди 20 г. тренирах футбол и през този период няколко пъти съм ходил на подготвителни лагери с отбора.
2. С какви впечатления си тръгнахте от Семинара?
-Семинарът премина на изключително високо и професионално ниво.Организацията по време на Семинара беше отлична- провеждане на тренировките, храната, условията за почивка. Впечатленията ми са много положителни и с удоволствие ще участвам на следващ Семинар.
3. Децата останаха ли доволни? Какво споделиха те с Вас?
– Децата останаха изключително доволни, освен тренировките те имаха и много свободно време за игри с техните нови приятели от Клубовете участници на този Семинар.
4. Вие тренирате Киокушин заедно със съпругата си и по-големия си син. Откъде се роди любовта у Вас и Вашето семейство към най-силовия вид бойно изкуство- Карате Киокушин?
– В нашето семейство съпругата ми тренира от дълго време Карате Киокушин и тя запали искрата на този спорт у нас.
5. Какво е да си имаш ‘бойна’ жена в къщи? Кой на кого по-често казва “Ус!”?
– Ние, мъжете в къщи казваме „Ус”, тъй като уважаваме и обичаме нашата майка и съпруга.
6. Променя ли се Вашето отношението към съпругата и сина Ви, когато влезете в залата?
– В залата има ред и етикет, който е нужно да се спазва.
7. Вие тренирате при Световния Шампион по Киокушин- Сенсей Емил Костов. Какво е за Вас да тренираш при най-добрия в света?
– За мен е изключителна чест и удоволствие да тренирам при Сенсей Костов и съм благодарен за предоставената възможност да се уча от най-добрия.Ус!
8. Какво изпитвате, когато треньорът наказва Вашия син? Имало ли е моменти, в които сте считали, че наказанието е несправедливо?
– Не считам, че наказанието е несправедливо, тъй като по време на тренировка трябва да се отдадеш изцяло на Карате Киокушин.
9. А когато наказват Вас? Как се чувствате?
– Това предизвиква желание в мен с всеки изминал ден да влагам повече от себе си в тренировките, да научавам нови неща и да вървя напред.
10. Когато сте у Вас в семейна обстановка, говорите ли за Карате Киокушин? Обсъждате ли как е протекла тренировката, например?
– Да, разговаряме за Карате Киокушин и си помагаме взаимно в отработването на всичко, което сме научили в залата за тренировки.
11. Разкажете ни някоя интересна или забавна случка по време на тренировка. Нещо, което е направил или казал синът Ви.
– Цецо като всяко дете бързо губи интерес към това, което прави и иска да прави нещо различно всеки път. Поради тази причина непрестанно мрънка, че по време на тренировка прави едно и също.
12. Какво Ви дава, лично на Вас, Карате Киокушин?
– Карате Киокушин тренира моя дух и моето тяло. Тренировките ни научават на уважение и дисциплина. След тренировка се чувствам като нов човек.Ус!
Визитка:
Име: Мария Христова
Години: 35
Професия: Юрист
Любимо занимание: Да тренирам Карате Киокушин
1. Мария, спомняте ли си кога за първи път влязохте в залата по Киокушин и с какви емоции свързвате този ден?
– Беше преди около 12 г., емоцията беше изключителна, предстоеше ми да се сбъдне една моя детска мечта!
2. Как решихте да тренирате Карате Киокушин? Кой Ви запали по най-силовия вид бойно изкуство?
– Винаги съм искала да тренирам Карате Киокушин! За съжаление, когато аз бях дете, никой от родителите ми не погледна сериозно на желанието ми да ме водят на тренировки.
3. Вие ли положихте основите на Киокушин у Вашето семейство?
– Да.
4. Как успявате да съчетавате тежките тренировки в залата с майчинството?
– Тренировките не са тежки за мен. Те са глътка свеж въздух от отговорността майчинство.
5. Сега, заедно с Вас тренират мъжа Ви и по-големия Ви син. Как се отнасяте към тях в залата? Успявате ли да запазите дистанция?
– Ние тренираме в различни групи, но когато се налага да играем спаринг, просто го правим. Дистанция има. В залата има правила, които се спазват от всеки!
6. Вашият малък син Макси изявява ли желание да тренира заедно с Вас? Мислите ли да го водите в залата по Киокушин?
– Да, често у дома с брат си играят спаринг и демонстрира видяното в залата. Не бяхме учудени, че вече брои до 10 на японски. Макси ще тренира, когато навърши необходимата възраст.
7. Вие, като родител какви качества се стремите да възпитавате у Вашите деца? Помага ли Ви философията на Карате при възпитанието на децата?
– Чест, достойнство и стремеж да се самоусъвършенстват! И да, смятам,че философията на Карате Киокушин ни помага за това.
8. А какви качества е изградил Киокушин у Вас самата през годините?
– Да не се предавам! Дори да съм на предела на силите си, да продължавам нагоре!
9.Какви са амбициите Ви свързани с Киокушин? По-скоро към Вас ли са насочени или към Вашите деца?
– Нямам амбиции спрямо децата, те ще вземат решение сами до къде искат да стигнат в Карате, когато съзреят психически.
10. Кой приготвя кимоната за тренировка? Вие или всеки отговаря сам за своето кимоно?
– Всеки един от нас е отговорен за приготвянето на кимоната, зависи от ситуацията.
11. Какво Ви дава, лично на Вас, Карате Киокушин? Защо Ви харесва да тренирате?
– Спокойствие и увереност, че ако се наложи да се защитя, ще се справя сама! Защото се чувствам пречистена, въпреки умората физически.
12. Пренасяте ли атмосферата и правилата на Киокушин у дома? Наказвате ли децата с подскоци, когато не са си оправили леглата или когато правят бели?
– Да, винаги говорим за настоящи, минали и бъдещи събития. Няма подскоци у нас, ако има бели- провеждаме разговори.
13. Какво споделя Вашият по-голям син Цецо, който тренира заедно с Вас, относно тренировките? Какво му харесва, какво не му допада в залата?
– Горд е, че тренира Киокушин и че се е справил с първия изпит в живота си. Би искал да тренира повече нови неща, уверен е, че знае много, типично за децата…
14. Дайте съвет на всички родители, които водят децата си в залата по Киокушин, може би те също мечтаят да облекат кимоно и да тренират заедно с децата си?
-Да облекат кимоно, да тренират заедно с нас и да не се притесняват за възрастта си! За Карате Киокушин пределна възраст няма!
УС!
Сенпай Кирил Дръндарски:
„Повтарях си думите на Сенсей Костов: „Може сто пъти да умреш, сто пъти ще станеш!”
Кирил Дръндарски е на само на 29 години, вече достоен носител на степен I-ви дан в Карате Киокушин и титлата Сенпай. Състезателят на СК „Ичи-Геки-Варна” се занимава с Киокушин от 8 годишен. „Бях доста жизнено, енергично и гъвкаво дете, от малък имах афинитет към бойните изкуства.” – спомня си той. Още когато е на 7 години, родителите му го завеждат, заедно с брат му, на прожекция на филма „Манастира Шао Лин”. „Бях толкова впечатлен и окончателно в себе си реших, че искам да стана като бойците във филма”, споделя Сенпай Дръндарски.
1. Сенпай Дръндарски, на 17-ти Октомври Вие защитихте успешно I-ви дан в Карате Киокушин. Разкажете ни как протече изпита?
– Изпитът продължи около шест часа и половина, разделен основно на две част. Първата част бе с продължителност около четири часа и половина и включваше кихон и ката. Втората част се състоеше изцяло от кумите (спаринг).
2. Какво е усещането да защитиш I-ви дан след толкова години упорити тренировки? Как се чувствате сега?
– Чувствам се горд и удовлетворен от себе си, тъй като това бе предизвикателство, преди всичко към самия мен.
3. Вие изиграхте 60 спаринга по една минута. Това е един час истински бой. Имаше ли момент, в който се съмнявахте, че ще успеете да издържите на натоварването?
– Това действително е изключително физическо натоварване и изпитание за психиката, само човек, който е преминал през него може да разбере какво е. Имаше тежки моменти, разбира се, на преумора, изтощение, контузии, но когато духът е силен те са преодолими. Не съм си помислял и за момент да се откажа, през цялото време си повтарях думите, които Сенсей Костов ми каза в началото на спаринга: „Може сто пъти да умреш, сто пъти ще станеш!”.
4. Какво Ви даваше сили да продължите напред?
– Както вече споменах, това бе духът за победа. Това е и едно от основните неща, на които възпитава Карате Киокушин, да дадеш всичко от себе си до последния дъх, ако е необходимо.
5. На кого първо се обадихте, за да споделите радостта от успеха?
-На най-близките, моето семейство, които съпреживяваха това заедно с мен и на най-близките ми приятели, също.
6. А коя беше първата Ви мисъл сутринта след изпита? Осъзнавахте ли какво сте постигнали?
– Имах доста контузии и си мислех, как ме боли всичко (смее се).
7. Защитаването на I-ви дан сбъдната мечта ли е за Вас?
– От доста време имах желание да защитя I-ви дан, но поради различни причини нямах възможност да се явя на изпит. Безкрайно съм радостен, че най-накрая успях да се явя и да го защитя.
8. На кого бихте искали да благодарите за постигането на този успех?
– Бих желал да благодаря на Господ, на Сенсей Костов, на всички момчета, които взеха участие в спаринга, в това число на Кирил Боев и Захари Дамянов, които бяха мои секунданти и много ми помогнаха, както и на себе си също.
9. Отпразнувахте ли вече постижението си?
– Оставил съм този момент след пристигането на сертификата и пояса от Япония, тогава мисля да се съберем с най-близки приятели.
10. Разкажете ни кога и как започнахте да тренирате Карате Киокушин. Спомняте ли си кой Ви заведе в залата за първи път?
– Започнах да тренирам Карате Киокушин през 1987г. когато баща ми ме заведе в залата.
11. Какви качества изгради у Вас Карате Киокушин?
– Самодисциплина, борбеност, самочувствие, увереност в себе си, уважение към по старшите и по възрастните, това са все качества които са много важни и полезни и в цивилния живот.
12. Вие тренирате при Световния Шампион по Киокушин- Сенсей Емил Костов. Какво научихте от него?
– През годините Сенсей Костов е бил пример за мен, не само за състезател и боец, но и за мъжество, за това какви качества трябва да притежава един мъж.
13. Каква е цената на черния колан?
– Цената, бих могъл да кажа, е дългогодишни тренировки и постоянство.
14. Дайте съвет на всички деца, които правят своите първи крачки по трудния път на Карате Киокушин и мечтаят един ден да защитят черен колан.
– Съветът ми е да са постоянни и да не се отказват, да тренират съвестно, да следват примера на Сенсей Костов.
УС!
Сенпай Зихни Хасанов:
/II-ри дан, Инструктор в СКК „Киокушин”- гр. Силистра/
„Карате Киокушин ми помогна да опозная себе си.”
1. Сенпай Хасанов, Вие бяхте един от инструкторите на провелия се VI-ти Официален Традиционен Семинар по Карате Киокушин. Според Вас какво е нивото на Киокушин в България?
– Според мен, нивото на Киокушин Карате в България е доста добро. Вижда се по това, което правят по-младите каратеки. Това съответно е в резултат на труда, положен от техните инструктори. Дисциплината е на ниво. Дори по-малките участници показах добър Кихон и Идо-Гейко. Кумите и физическата подготовка са традиционно силната страна на българския Киокушин. Има какво още да се желае в Ката.
2. Вие доволен ли сте от Семинара? С какви впечатления си тръгнахте от там?
– Доволен съм от Семинара най-вече, защо за първи път участвах като инструктор заедно със Сенсей Емил Костов и Сенпай Гергана Апостолова. Удовлетворението да учиш другите на това, която можеш и знаеш, както и да виждаш, че всеки се старае и иска да се научи е най-голямото щастие за всеки инструктор.
3. На 17-ти октомври бе проведен изпит за повишаване степен колан, на който Вие също взехте участие. Преди всичко- поздравления за успешно защитената степен- II-ри дан! Кажете ни как се чувствате след толкова голямо постижение?
– Благодаря за поздравленията. Чувствам се като след добре свършена трудна, тежка и продължителна работа.
4. Има ли друго събитие от Вашия живот, с което можете да сравните радостта и удовлетворението от постигането на такъв успех?
– Защитаването на II-ри дан мога да го сравня с дипломирането си за Висше образование, като определено повече ценя постижението си в Киокушин Карате.
5. Разкажете повече за изпита? Как се чувствахте, притесняваше ли Ви нещо?
– Изпитът беше доста тежък и продължителен, такъв какъвто трябва да бъде един изпит. Кихон, физическа подготовка, Идо-Гейко, Ката и накрая Кумите – около 6 часа. Притесняваше ме единствено, че няма да издържа физически.
6. Кой момент от изпита Ви бе най-тежък и какво Ви даваше сили, за да продължите?
– По време на изпита имаше доста тежки моменти, дори такива, в които ми идваше да се откажа, но просто си казваш ‘Ус!’ и продължаваш.
7. Сенсей Емил Костов отличи Вас, като най-добре представил се на изпита. Как се почувствахте в този момент? Очаквахте ли такова признание?
– Най-вече горд от оказаната ми чест и признание от Сенсей Емил Костов. Честно, не го очаквах, но го приех като знак, че вървя по правилния път.
8. След изпита на кого първо се обадихте, за да споделите радостта от успеха?
– Просто нямаше смисъл да се обаждам, защото вече бяха започнали да ми звънят по телефона с поздравления. Светът е малък и новите се разпространяват бързо.
9. А коя беше първата Ви мисъл сутринта след изпита? Осъзнавахте ли какво сте постигнали?
– Първата ми мисъл, на другата сутрин след изпита, беше да преценя степента на контузиите и травмите от изпита, както и дали ще мога да тренирам на следващия ден. Просто осъзнах, че това е поредния преминал успешно изпит и тренировките трябва да продължат.
10. На изпитите, които Българска Федерация Карате Киокушин организира, Вие сте част от изпитващата комисия. Тук обаче бяхте от другата страна. Кога е по-тежко, когато трябва да решаваш съдбата на друг или когато трябва да се доказваш сам?
– За мен, определено, по-трудно е да доказвам себе си.
11. На кого бихте искали да благодарите за постигането на този успех- защитаването на II-ри дан?
– Искам да благодаря най-вече на Сенпай Кремена Радева, както и на всички старши пояси от клуба в Силистра, за помощта им при подготовката ми за изпита.
12. Отпразнувахте ли вече постижението си?
– Ще отпразнувам, когато пристигнат поясът и сертификатът от Япония.
13. Разкажете ни кога и как направихте първите си крачки по пътя на Киокушин. Как започнахте да тренирате и кой Ви запали по Карате?
– За първи път започнах да тренирам Киокушин Карате в град София, когато бях студент в Национална Спортна Академия. Това беше през лятото на 1994 година.
14. С какво Ви промени Карате Киокушин? Какво Ви дадоха всички години упорити тренировки?
– Карате Киокушин ми помогна да опозная себе си. Какво мога и какво не мога. Какъв съм аз всъщност.
15. Вие сте инструктор в Спортния Клуб по Киокушин в Силистра. Какви качества се стремите да изградите у Вашите възпитаници?
– Най-вече уважение и търпение. Ако ги имат, успехът не само в Карате, им е гарантиран.
16. Дайте съвет на всички деца, които правят своите първи крачки по трудния път на Карате Киокушин. Те със сигурност мечтаят едни ден да достигнат Вашето ниво…
– Да бъдат постоянни и упорити. Ако трябва да избират, винаги да избират по-трудния път.
УС!
Сенпай Цветелин Христов:
/ II-ри дан, Инструктор в СК „Будо-Карате Киокушин”- гр. Разград /
„Най-лесно е да спреш и да се откажеш.”
1. Сенпай Христов, поздравления за успешно защитената степен- II-ри дан! Как се чувствате? Осъзнахте ли вече голямото си постижение?
– Ус! Благодаря. Чувствам се отлично. Осъзнаването на самия изпит дойде след няколко дни.
2. Изпитът се проведе на 17-ти Октомври по време на VI-ят Официален Традиционен Семинар по Карате Киокушин. Какво е мнението Ви за Семинара? Доволен ли сте?
– Семинарът беше много хубав. Научихме много нови неща, както от идо – гейко, така и при кумите.
3. Сега ни разкажете повече за изпита, как протече той за Вас? Как се чувствахте?
– По време на изпита се бях концентрирал максимално. Преди това бяхме потренирали и мисля, че бях подготвен.
4. Кой момент от изпита Ви бе най-тежък?
– Стана ми тежко при въртенетата в ура и сахара, защото се обади стара травма. Дадох най-доброто от себе си и успях да преодолея болката.
5. Имаше ли моменти, в които се съмнявахте, че ще успеете да издържите на натоварването? Какво си казвахте тогава?
– Не съм се съмнявал, че няма да издържа. Ако имах и малко съмнение, че няма да успея, нямаше да участвам. Повтарях си, че остава още малко. Най-лесно е да спреш и да се откажеш. Това „не мога” е „не искам”. Ако го поискаш се получава – вече си започнал да чувстваш успеха.
6. На кого първо се обадихте, за да споделите радостта от успеха?
– В хотела ме посрещна дъщеря ми Симона. Тя разбра първа от тези, които не присъстваха в залата. Синът ми Тодор беше на самия изпит.
7. А коя беше първата Ви мисъл сутринта след изпита? Осъзнавахте ли какво Ви се е случило?
– Сутринта се чувствах удовлетворен от постигнатото, но както казах, осъзнаването дойде по-късно, след няколко дни.
8. Защитаването на II-ри дан сбъдната мечта ли е за Вас?
– Може да се каже, че е един връх, който си покорил, но самото изживяване трябва да се изпита, не може да се опише с думи.
9. На кого бихте искали да благодарите за постигането на този успех?
– На всички около мен в залата.
10. Отпразнувахте ли вече постижението си?
– В нашата зала се почерпихме, но официално ще се отпразнува, когато от Япония пристигнат сертификатите с колана.
11. Сенпай Христов, разкажете ни кога и как започнахте да тренирате Карате Киокушин. Спомняте ли си кой Ви заведе в залата за първи път?
– Аз започнах твърде късно да се занимавам с Карате Киокушин- след казармата, бях вече на 20 години- така че, не са ме водили на тренировки. В една зала на полицията правехме щанга и биехме чувал. Понякога се сбивахме помежду си и така тренирахме. Един ден Сенпай Живко Неделчев реши, че трябва да започнем да се занимаваме сериозно с Киокушин. Започнахме да ходим по лагери и изпити. После създадохме клуб и така…
12. След проведения изпит, Сенсей Емил Костов Ви отличи с това, че сте показали най-висок боен дух по време на спаринга. Как се почувствахте в този момент? Очаквахте ли от Световния ни Шампион такова признание?
– Нямах поглед отстрани по време на изпита. Щом Сенсей Костов е преценил, мога само да се гордея с това. Ус! Синът ми каза, че се гордее с баща си, което също е голямо признание за мен.
13. Един от спаринг партньорите Ви бе именно Вашият син- Тодор, който тренира Киокушин от малък. Какво е да се биеш със собственото си дете? Все пак Карате Киокушин е най-твърдият стил Бойно изкуство и спарингът е наистина тежък?
– Честно казано, когато видях, че ще се бия с него си казах, че ще си почина поне на този бой. Но малкият така здраво се биеше, че освен да отвърна на боя, нямаше какво друго да направя. Хвърлихме си голям пердах.
14. Вашата дъщеря Симона също тренира. Вие ли запалихте децата по Киокушин Карате?
– Да. И двамата ги вкарах аз в залата. Заниманията с Тодор започнаха по-рано, отколкото тези със Симона.
15. Освен техен баща, Вие сте и техен треньор в СК „Будо- Карате Киокушин”- Разград. В кои от двете роли сте по-строг към децата си?
– Не мога да преценя къде съм по-строг. Правя разлика почти само в едно- бием се само в залата. Шегувам се, естествено. В залата съм Сенпай, в къщи явно съм по-взискателен, в ролята на бащата. В залата всички са наши деца и по време на тренировка моите не се различават по нищо от останалите.
16. Какви качества възпитава Киокушин у Вашите деца?
– Честност, упоритост за справяне в трудни моменти и търпение, което те ще разберат с времето.
17. Вие имате още един син- Дамян. На колко години е той ? Мислите ли да го водите вече в залата да тренира?
– Дамян е на 2 г. и 8 месеца. Вече има кимоно, но още ходи в залата, за да си играе. Още малко и на пролет ще опитаме да се строим и така, малко по малко, заедно с кака и батко в залата…
18. С какво Ви промени Вас лично Карате Киокушин? Какво Ви дадоха всички години упорити тренировки?
– Карате дава много и тренировките усъвършенстват не само добрата техника, но те карат да се чувстваш добре, както физически, така и психически. Да победиш себе си, наистина се усеща след много упорити тренировки.
19. Какви качества се стремите да изградите у Вашите възпитаници?
– Не се различават от качествата, които се опитвам да изградя у моите деца- честност, воля, дисциплина.
УС!
Сенпай Неделчев / II-ри дан, Инструктор в СК „Будо-Карате Киокушин”- гр. Разград /:
„Благодаря на Сенсей Костов за примера, който ни дава!”
1. Сенпай Неделчев, преди всичко- поздравления за успешно защитената степен- II-ри дан! Кажете ни как се чувствате?
– Благодаря за поздравленията. Това е едно преживяване, което е много лично и ти дава такъв заряд от енергия, който не си познавал никога до сега.
2. Преди време в едно интервю, когато защитихте I-ви дан, Вие споделихте, че никога не сте и мечтали за такова постижение. Сега, когато вече сте II-ри дан, какво ще кажете? Това ли е вашия връх?
– Честно казано, не съм сигурен, че човек знае кой е неговия връх, преди да застане в подножието му. Ако си помисля, че съм качил своя връх, аз спирам да се развивам.
3. С какво друго събитие от Вашия живот бихте сравнили щастието от постигането на такъв успех?
– Има много други събития, за които се радвам дори повече, отколкото защитата ми на втори дан. Радвал съм се повече на успехите, постигнати от състезатели на нашия клуб, от състезатели на нашата Федерация- БФКК, от изживяните моменти, когато сме се събирали заедно, тренирали сме, споделяли сме много трудни моменти.
4. Изпитът се проведе на 17-ти октомври по време на VI-тия Официален Традиционен Семинар по Карате Киокушин. Какво е мнението Ви за Семинара, хареса ли Ви?
– Мисля, че всички харесаха този Семинар! На всеки един участник, от нашия клуб, му се искаше този тренировъчен лагер да не свършва. Моето мнение е, че Сенсей Костов беше организирал Семинара много професионално- целта му бе технически да подобрим и изравним техниките в Кихон и Ката със Световните стандарти на IKO. Не се чувстваше липсата на инструктори от Япония, защото Сенсей Костов е сред Световния елит в Киокушин и за всеки би било чест да е на този Семинар. Също така, участието на Сенпай Гергана Апостолова и Сенпай Зихни Хасанов, допринесе допълнително за високото ниво на Семинара.
5. Разкажете повече за изпита, как протече той за Вас? Как се чувствахте по време на изпита?
– Много се радвам, че изпитът беше най-тежкият и най-продължителният, на който съм се явявал. Изпитах свръх умора, свръх мотивация и свръх удовлетворение. Пожелавам го на всички, на които Карате Киокушин е в сърцето им.
6. Кой момент от изпита Ви бе най-тежък и какво Ви даваше сили, за да продължите?
– Трудно ми е да отделя най-тежките моменти, но на спарингите бях на предела на силите си.
7. На кого първо се обадихте, за да споделите радостта от успеха?
– Всички, които бих искал да научат първи, бяха на изпита, освен синът ми, който ни посрещна в ресторанта на хотела.
8. А коя беше първата Ви мисъл сутринта след изпита? Осъзнавахте ли какво сте постигнали?
– Мисля, че това не се осъзнава така бързо. Надявам се, че този наш успех със Сенпай Христов, ще бъде пример за нашите състезатели- да не се отказват и да продължават да се развиват в Карате Киокушин, въпреки трудностите на живота.
9. Защитаването на II-ри дан сбъдната мечта ли е за Вас?
– Мечтите ми не са свързани с моите успехи. Аз мечтая за нов Световен Шампион българин, за развитието на нашата Федерация, за развитието на състезателите на нашия клуб.
10. На кого бихте искали да благодарите за постигането на този успех?
– Благодаря на Сенсей Костов за примера, който ни дава! Благодарен съм му за тежкия изпит, за който ни предупреди, че ще бъде много труден. Благодарен съм му за всички моменти, които сме преживявали заедно. Надявам се, че ще имаме още много поводи за радост от успехите на всички в нашата организация!
11. Отпразнувахте ли вече постижението си?
-Ние винаги празнуваме в нашия клуб! Така и направихме заедно със Сенпай Христов- почерпихме се в нашата зала с членовете на клуба.
12. Разкажете ни кога и как направихте първите си крачки по пътя на Киокушин. Как започнахте да тренирате и кой Ви заведе в залата за първи път?
– Първия ми досег с Карате Киокушин беше през 1985г. в поделението на тогавашните вътрешни войски в гр.Разград. Моят баща беше военен фелдшер в това поделение и знаеше за влечението ми към Карате. Той ми каза, че има войник, който е каратист и е от гр.Варна. Естествено, аз започнах да настоявам да ме запознае с този каратист, за да мога да тренирам с него. Войникът се казва Мирослав Сотиров и преди няколко години го открих във Варна. Той много се зарадва при нашата среща. По него време Мирослав беше 2-ро Кю и правеше невероятни демонстрации и тамешвари. В моите очи изглеждаше като свръх човек.
13. Вие сте треньор на Вашия син- Максимилиян, който тренира в СК „Будо- Карате Киокушин”- Разград. Разкажете ни как започна да тренира той. На колко години беше, когато го заведохте в залата?
– Мисля, че закъснях малко с моя син. Беше на 7 години, когато го вкарах на сила в залата, защото преди това, той не искаше да тренира.
14. Той и останалите членове на клуба доволни ли са от Семинара? Какво споделиха с Вас?
– Както споменах, няма недоволни от семинара. Всички са изкарали невероятно и в залата още продължават коментарите относно преживяванията и емоциите им.
15. Като треньор ли сте по-строг към Максимилиян или като родител?
– Като треньор съм по-взискателен, но като родител мисля, че не пренасям взаимоотношенията ни от залата.
16. Какви качества изгради Карате у Вашия син? Промени ли се той като характер, като личност?
– Макар да е всяка вечер в залата пред очите ми, родителите най-малко познават децата си. Бих искал да се гордея с постъпките му като човек. Надявам се, че Карате Киокушин ще му помага да преодолява трудностите в живота, които той неизменно ще среща.
17. Какво Ви дава на Вас Карате Киокушин?
– Онова, което ми дава Карате Киокушин не може да се опише с няколко думи. За мен това е пътешествие в света на бойните изкуства, изпълнено с чест, достойнство и приятелство. Пътешествие за доброто и злото, за страданието и радостта, за силата на духа, за миналото и настоящото, за поражението и победата, за скромността и милосърдието. Това са идеалите, които следвам. Те са били такива преди нас и ще останат такива и след нас.
18. Има ли нещо, което Вие искате да споделите, за което сме забравили да попитаме?
– Бих искал да припомня на всички трениращи Карате Киокушин думите на Сосай Ояма: „В бойните изкуства наградите за вдъхващото вяра и Благодарно сърце са наистина изобилни.”
19. За финал, кажете нещо на децата, които тепърва се запознават с философията и трудностите на Карате Киокушин. Какви съвети бихте им дали?
– На първо място- никога да не се отказват, колкото и трудности да срещат по пътя. Изживяванията, които ще имат в Карате, няма да преживеят на друго място. Независимо, че цената е висока, няма да съжаляват, че са избрали пътя на Карате Киокушин!
УС!
