Основатели

Директор на Международна Карате Организация Киокушинкайкан
Канчо Шокей Матцуи
8-ми дан

Основател на Българска Киокушин Асоциация
Шихан Емил Костов
5-ти дан

Онлайн магазин

Основатели

Основател на Киокушинкай Карате
Масутацу Ояма
10-ти дан
(1923 - 1994)

Основател на Киокушинкай Карате в България
Шихан Константин Божилов
5-ти дан

Селекционен Турнир Разград - 10.04.2010

Сенпай Захари Дамянов:
/”Ичи Геки”- Варна/

 „Мечтая за световна титла!”

1.Сенпай Дамянов, колко съперника се наложи да преодолееш, за да станеш Шампион? Разкажи ни как протече Първенството за теб?
- Трябваше да се преборя с 3-ма съперника. Играх с две момчета от Силистра и един представител на Разград, като и трите срещи спечелих в редовното време.

2.Доволен ли си от представянето си?
- Разбира се, радвам се, че успях да спечеля състезанието.

3.Как се чувстваш като носител на титлата „Най-техничен състезател”?
- Много съм щаслив, че съдиите са избрали мен за носител на това отличие.

4.А очакваше ли да го спечелиш?
- Честно казано, не съм предполагал, че може да спечеля някоя от специалните награди.

5.След Първенството бе проведен семинар с Шихан Кацухито Горай – Директор на Международните отношения в IKO и Шихан Исаму Фокуда - Главен инструктор в Хонбу – Токио, Япония. Беше ли полезен този семинар за теб? Доволен ли си от него?
- Да. Доволен съм, че имах възможност да присъствам на този семинар. Всеки семинар е по своему полезен, но този път имахме възможност да се учим от големи имена в Киокушин, каквито са Шихан Горай и Шихан Фокуда. За нас бе чест, че те ни уважиха и дойдоха в България.

6.Този Турнир бе селекционен за Европейското Първенство по Карате Киокушин, което ще се проведе на 22-ри май в Румъния. Всички очакват от теб да станеш Европейски Шампион. Това натоварва ли те с по-голяма отговорност?
- Да. Фактът, че хората очакват от мен да стана шампион е отговорност. Но от една страна, това ме кара да се старая повече, за да не се изложа, а от друга, ме амбицира, за да стана шампион. Тази отговорност ми действа градивно, така че ще тренирам още по-упорито и целеустремено.

7.Как се подготвяш за предстоящото Европейско Първенство?
- Подготовката ми за Европейското Първенство не се отличава от подготовката ми за останалите Първенства. Тренирам усилено и се надявам да бъда най-добрия в категорията!

8.Какво още мечтаеш да постигнеш в Карате Киокушин? Какви цели си поставяш?
- Мечтая  за световна титла! Догодина има Световно Първенство на без-категории. Надявам се да имам възможност да участвам на това събитие и да се представя на ниво!
УС!

Кирил Боев:
/„Ичи Геки”- Варна/

„Най-важното е да искаш победата с цялото си сърце!”

1.Доволен ли си от представянето си на Първенството?
- Доволен съм, въпреки че не успях да се раздам на 100%. Все пак, важното е, че станах първи и се класирах за Европейското Първенство на категории, което ще се проведе на 22-ри Май в гр.Букурещ, Румъния.

2.А от организацията на Турнира?
- Присъствал съм на доста състезания по карате киокушин. Като всяко друго, това беше по-добро от предишните, което означава, че нещата вървят в правилната насока.

3.Ти завоюва специалната награда „Най-висок боен дух”. Как се почувства в мига, в който обявиха твоето име?
- Бях приятно изненадан, дори в първия момент помислих, че не съм чул добре.

4.Защо, според теб, именно ти бе отличен с това признание?
- Сигурно съдиите са видели в мен желанието за победа и може би, защото срещата ми бе с две продължения.

5.Как се изгражда висок боен дух?
- С много лишения и тежки тренировки, но най - важното е да искаш победата с цялото си сърце!

6.Освен „Най-висок боен дух”, ти спечели и приза „Най-добро тамешивари”. С колко счупени дъски успя да грабнеш това отличие?
- Счупих 3 дъски със сейкен, 7 с какато, 4 с хиджи и 2 с шуто – общо 16.

7.Очакваше ли такова класиране?
- Да. Когато си тренирал упорито и когато дадеш най-доброто от себе си на татамито, логично е, да очакваш победа.

8.След Първенството бе проведен семинар с Шихан Кацухито Горай – Директор на Международните отношения в IKO и Шихан Исаму Фокуда – Главен инструктор на Хонбу – Токио, Япония. Как протече семинара и доволен ли си от него?
- За втори път присъствам на семинар воден от Шихан Горай. В този сeминар той наблегна на кихон и ката, като по-специално внимание обърна на новите за нас кати - теки-соно-ич, ни и сан.

9.Както споменахме в началото, този Турнир бе селекционен за Европейското Първенство по Карате Киокушин, което ще се проведе на 22-ри май в Румъния и на което ти заслужено ще участваш. Започна ли подготовката ти за предстоящото  предизвикателство? В какво се изразява тя?
- Тренирам на пълни обороти, основно спаринг и физическа подготовка.

10.Какво още мечтаеш да постигнеш в Карате Киокушин? Какви цели си поставяш?
- Да стана Европейски Шампион на предстоящото Първенство, а през лятото да защитя успешно първи дан. УС!

ТУРНИР “КУПА БУРГАС 2010” ЗА ДЕЦА, ЮНОШИ И ДЕВОЙКИ

Стефка Петкова:

„Какъвто си в залата, такъв си и в живота.”

Състезателката на СК „Киокушин Спирит”- Бургас
 Стефка Христова Петкова е само на 12 години. Запалва се по Карате Киокушин от свой съученик. Повече от година Стефи е възпитаничка на Вицесветовната Шампионка на ката- Сенпай Апостолова и от нея се учи да бъде упорита, дисциплинирана и целеустремена.


1. Стефи, на Традиционното Първенство по Карате Киокушин за деца, юноши и девойки, ти завоюва първо място в своята категория. Разкажи ни колко съперници преодоля и как протече Състезанието за теб?
- Жребият бе благосклонен към мен. Преодолях една съперничка от СК „Ичи Геки”- Варна.
2. Тя бе по-тежка от теб. След редовното време имахте две продължения. Трудна ли бе тази среща за теб? Притесняваше ли се, че няма да победиш?
- Не ми беше много трудно, но се притеснявах, че няма да победя.
3. Освен първо място ти завоюва и титлата „Най-голям боен дух”. Какво означава това признание за теб?
- Независимо кой е съперникът срещу мен, аз не трябва да се отказвам. Именно това направих по време на състезанието- не се отказах.
4. Твой треньор е Вицесветовната Шампионка по ката- Сенпай Гергана Апостолова. Какво ти каза тя след Първенството? Доволна ли е от постиженията ти?
- Предполагам, че е доволна от мен. Все пак, тя трябва да каже.
5. Кои Турнири харесваш повече- тези на кумите или ката?
- На кумите.
6. За теб какво е Карате Киокушин?
- За мен е начин на живот. Какъвто си в залата, такъв си и в живота.
7. На какво ви учи Сенпай Апостолова? Какво ще запомниш от нея?
- Тя ни учи на дисциплина! По време на тренировка, тя обяснява техниките така, че освен големите, да успяват да я разберат и най-малките каратеки. Сенпай Апостолова държи изключително много на реда и дисциплината в залата.
8. Какво обичаш да правиш, когато не си на тренировка?
- Да играя с приятели и да бъда със семейството си.
9. А какво мечтаеш да постигнеш в Карате?
- Искам да стана шампионка! Съжалявам, че не се занимавам с Карате от по малка.

Ус!

6-ти Официален Традиционен Семинар - Карате Киокушин Варна 2009

Кузман Попов:

СК “Ичи Геки - Варна” е нашето второ семейство, а залата е нашия втори дом!”

Визитка
Име: Кузман Петров Попов
Години: 37
Професия: Капитан и Преподавател в ТУ Варна и ВВМУ Варна
Хоби: Спорт, Образование, Музика
Любимо занимание: Да прекарвам времето с децата си сред природата, да посещавам Хеви Метъл концерти и фестивали.


Кузман Попов е горд баща на три възпитани, комуникативни и прекрасни деца: Никола-Мария (7г.), Йоан-Валентин (6г.) и Анна-Симона (5г.) Те тренират заедно в залата на СК „Ичи-Геки-Варна” при Световния Шампион по Киокушин - Сенсей Емил Костов.
Въпреки, че децата са още малки, Кузман и неговата съпруга решават, че именно Карате Киокушин е правилният спорт за каляване на духа и за възпитание. Така щастливото семейство споделя всяка вечер тежките тренировки в залата. Ето какво повече сподели г-н Попов с нас  за удоволствието да тренираш заедно с децата си, за великата истината на Карате Киокушин и за това как качества като воля, дисциплина, организираност, себеотрицание и честност ти  помагат не само в залата, но и в живота. Едно откровено интервю, изпълнено с много мъдрост, Киокушин дух и философия:

1. Г-н Попов, Вие тренирате Карате Киокушин заедно с две от децата си (Никол и Йоан). Откъде се роди любовта у Вас и Вашето семейство към най-силовия вид бойно изкуство?
- Аз съм тренирал Карате Киокушин при Сенсей Константин Божилов и Сенпай Валентин Георгиев през 80-те години, но за кратко, тъй като едновременно тренирах и лека атлетика, и треньорите ми наложиха да прекратя единия спорт. Но си спомням, че бях много увлечен по Карате Киокушин! Съпругата ми също е тренирала Карате Киокушин като ученичка.

2. Значи преди да започнете да посещавате тренировките по Киокушин в СК “Ичи-Геки - Варна”, сте тренирали лека атлетика? А някакъв друг вид спорт?
- Да, освен лека атлетика съм тренирал и футбол. Децата ми не са тренирали друг спорт преди Карате Киокушин. Те изцяло и единствено са закърмени с любовта към Киокушин!

3. Кой изяви първи желание да тренира Карате - Вие или децата Ви?
-  С жена ми решихме, че Карате Киокушин е правилният спорт за каляване на духа и за правилното възпитание на децата ни. Междувременно, аз тайно си мечтаех да се върна в залата и то заедно с децата, и ето че това се случи!

4.Променя ли се отношението Ви към Никол и Йоан, когато влезете в залата? Отнасяте ли се по-строго към тях, за да не се разглезват?
- Аз по принцип съм строг с тях. В залата по време на тренировки, дори се правя, че не ги познавам, за да поддържам дистанция, за да не си мислят, че се ползват с някаква протекция. Иначе, после в къщи им обяснявам различните блокове и удари, ако нещо не им е ясно. Дори например, през лятото бяхме за около седмица на планина. Там тренирахме тримата, бягахме, правихме кихон и когато искаха да спират тренировката аз не им позволявах, за да свикват с духа на Карате Киокушин.

5.Вие тренирате при Световния Шампион по Киокушин- Сенсей Емил Костов. Какво е отношението на децата към него?
- Децата ми не просто уважават, те обичат Сенсей Емил Костов! Той не само, че е супер Каратист и Професионалист, но е и много внимателен към децата, за което съм му благодарен! Изключителна рядкост е да тренираш или децата ти да тренират заедно със Световен Шампион въобще, а още повече по Карате Киокушин, защото той е само един в България! Тренировките и изпитите при него са изключително тежки, но пък това прави удоволствието и насладата от тях още по-голяма!

6. Ревнувате ли, когато децата се възхищават от своя треньор?
- Естествено, че не ревнувам! Дори се радвам, че могат да се докоснат и да имат за пример един Световен Шампион, като Сенсей Емил Костов и Световни Вицешампиони, като Сенпай Гергана Апостолова и Сенпай Захари Дамянов. Радвам се, че децата ми тренират на най-подходящото място в България, а именно при ШАМПИОНИТЕ !

7. Какво изпитвате, когато треньорът наказва Вашите деца? Имало ли е моменти, в които сте считали, че наказанието е несправедливо? Все пак Вие гледате на тях с бащини очи...Или в залата е различно?
- Не, никога не съм се притеснявал от нещо, когато са ги наказвали. Дори аз съм разговарял с всички, които тренират децата и съм им казвал въобще да не се притесняват и да ги наказват, когато са си го заслужили.

8. А когато наказват Вас? Как се чувствате?
- Нямам проблеми с това. Дори и сам се наказвам понякога. След като съм бил 5 г. в армията, във ВВМУ и съм минал през военната дисциплина, не ми е никакъв проблем да спазвам дисциплината в залата или пък да правя подскоци когато трябва. Приемам наказанията с усмивка и добро чувство. Даже в момента имам наказание дадено вчера по телефона от Сенсей Емил Костов-100 подскока, от Сенпай Гергана Апостолова-100 подскока и от Сенпай Пламен Кръстев – 50 подскока. Така че, довечера отивам в залата и започвам с 250 подскока. Това е силата и великото на Карате Киокушин, да пренебрегнеш собственото си “Аз”! На кораба и в офиса аз наказвам, назначавам и уволнявам. В Университета изпитвам, пиша двойки и късам студенти на изпити. Карате Киокушин ми даде духовната сила да вляза в залата, да започна от най-ниското ниво и мен да наказват, изпитват и т.н. Това е великото на Карате Киокушин, УС !

9. Когато сте у Вас в семейна обстановка, говорите ли за Карате Киокушин? Обсъждате ли как е протекла тренировката, например?
-  Да, говорим си всеки ден за Карате Киокушин, за тренировките, за Сенсей Емил Костов, за Сенпаите и за всички останали от залата. СК “Ичи Геки - Варна” е нашето второ семейство, а дожото /залата/ е нашия втори дом!

10. Остава ли Ви свободно време, което да отделяте за децата? Играете ли на игри? Например, кой ще направи повече лицеви опори?
- Свободното време все не достига, но си играем и говорим често. Аз си правя лицеви опори в къщи редовно и веднага като ме видят лягат до мене и почват да правят и те.

11. И кой печели най-често играта?
- Естествено, че децата.

12. Пренасяте ли атмосферата и правилата на Киокушин у дома? Наказвате ли децата с подскоци, когато не са си оправили леглата или когато правят бели?
- Да, философията на Киокушин е философия и на нашето семейство! Правилата от залата важат и в къщи, дори когато трябва се наказваме. Но по-тежкото наказание е лишаване от права за гледане на детски телевизионни програми за период от време.
 
13. Какво Ви дава, лично на Вас, Карате Киокушин? Защо Ви харесва да тренирате?
- Карате Киокушин ми дава изключително много. Първо ми помага да се освобождавам от стреса натрупан по време на работа и по време на различни взаимоотношения, тъй като в България злобата и завистта са на преден план. През последните години получих доста атаки и непозволени удари от дребни, жалки, завистливи и злобни човечета, които винаги ще си останат дребнави и малки. Тренировките в залата и философията на Киокушин ми помагат да съм по-силен от тях и да не падам на тяхното елементарно ниво, за да им отговарям на атаките. Второ, Киокушин учи никога да не се отказваш от поставената цел, дори трябва да я прекрачиш и да продължиш напред. Просто да победиш! Трето, чувствам се прекрасно след тренировки и поредната порция лицеви опори в къщи. Чувствам се по-добре физически и психически. Четвърто, интересно ми е започвайки пак отначало, на тази възраст, докъде ще мога да стигна по скалата нагоре. Това е Киокушин, без разлика във възраст и пол, да следваш бойния път и никога да не се отказваш ! Да продължаваш нагоре и още по-нагоре не само в залата, а и в живота и професията !  

14. Какво възпитава Киокушин у Вашите деца? Променили ли са се те като характери, откакто тренират?
- Киокушин ги учи да бъдат дисциплинирани, възпитани, уважителни към другите, смирени. Има промяна, но те са още малки и трябва още да се работи с тях.

15. Какво споделят децата с Вас относно тренировките? Какво им харесва, какво не им допада в залата?
- Децата са доволни от тренировките. Не съм чул до сега да недоволстват от нещо, дори напротив. На тръгване от Семинара в Св.Св.Константин и Елена, дори се разплакаха, тъй като им хареса и не им се тръгваше.

16.Това именно е следващия въпрос- Хареса ли Ви VI-ят Традиционен Семинар по Киокушин? Макар вече да знам отговора, все пак кажете си мнението....
-  Организацията на Семинара беше на много добро ниво! Да черпя философията и идеологията на Киокушин от извора, за мен беше чест. Докоснахме се до мъдростта на Карате от Основателя на Киокушин в България- Сенсей Божилов, който проведе една от тренировките. На тренировъчни лагери цялото Киокушин семейство се събираме на едно място, тренираме заедно, храним се заедно, споделяме не само тежките тренировки, но и веселите моменти. Сенсей Костов притежава способността да ни обедини всички заедно, да ни накара да бъдем сплотено семейство, което си помага и се подкрепя, не само в залата, но и извън нея. Това остава за цял живот!

17. Като заговорихме отново, Вашето семейство също е Киокушин семейство. Освен Никол и Йоан, Вие имате още една дъщеря. Тя изявява ли желание да тренира с Вас?
- Анна-Симона е вече част от клуба. Има анцуг и екип, знае основните техники, брои до 10 на японски и знае някои други думи. Просто чакаме Сенсей Емил Костов да я приеме и започва да тренира с нас.

18. А Вашата съпруга?
- Тя е тренирала Карате Киокушин като ученичка, но сега може би няма да се присъедини към мен и децата, поради здравословни причини.
 
19. Кой приготвя кимоната за тренировка? Вие или всеки отговаря за своето кимоно?
- Кимоната ги приготвяме или аз или жена ми, според това кой е свободен в момента.

20. Разкажете ни някоя интересна или забавна случка по време на тренировка. Нещо, което са направили или казали децата, например.
- Децата започнаха да тренират преди мен и когато влязох в залата за първи път по кимоно си спомням, че бяха много горди и щастливи, че и аз съм вече един от тях и с тях. Споделяха това с всички, дори и с другите деца.

21. Какви са амбициите Ви свързани с Киокушин? По-скоро към Вас ли са насочени или към Вашите деца?
- Амбициите ми са насочени най-вече към правилното духовно и физическо израстване на децата ми, към тяхното правилно възпитание и към тяхното успешно развитие като спортисти. Така че ще продължим да тренираме заедно и да видим кой до каква степен ще стигне. А аз се наслаждавам на тренировките, но като човек, който никога нищо в живота не прави между другото и ще се постарая да стигна в Киокушин толкова надалеч, колкото ми позволят силите. Продължаваме да се катерим нагоре по скалата на бойния път !

22. Вие, като родител какви качества се стремите да възпитавате у Вашите деца?
- Основните качества са дисциплина, упоритост, себеотрицание, уважение към другите, чувство за справедливост, смирение и др.

23. В заключение, дайте съвет на всички родители, които водят децата си в залата по Киокушин, може би те също мечтаят да облекат кимоно и да тренират заедно с децата си?
- Чувството да тренираш в една зала, в един клуб с децата си е несравнимо, невероятно, велико! Пожелавам на всеки родител да го изпита!

УС !


Цветан и Мария Цанкови:
„В къщи мъжете казват ‘УС’ по –често!”


    Семейство Цанкови тренира Карате Киокушин в залата на СК „Ичи Геки – Варна” при Световния Шампион по Киокушин- Сенсей Емил Костов. Искрата по Карате запалва нежната половинка в семейството- мама Мария, която се занимава с Киокушин от малка. Грижейки се за трима мъже вкъщи- съпруга си Цецо, синовете Цветан (6г.) и Максим (3г.), тя успява умело да съчетае ролята на любяща майка с тази на дисциплиниран боец.
    Ето какво сподели татко Цецо, за това какво е да си имаш бойна жена у дома и какво ни разказа мама Мария за сбъдването на детската й мечта- да тренира Киокушин.


Визитка:
Име: Цветан Цанков     
Години: 36
Професия: Икономика на търговията
Хоби: Леководолазен спорт
Любимо занимание: Тренировките по Карате Киокушин, следя с голям интерес какво се случва в моторните спортове и футбола.


1. Г-н Цанков, на VI-ят Традиционен Семинар по Карате Киокушин организиран от БФКК, Вие участвахте с цялото си семейство. За първи път ли вземате участие на такъв лагер?
-  За първи път вземам участие на лагер по Карате Киокушин. Преди 20 г. тренирах футбол и през този период няколко пъти съм ходил на подготвителни лагери с отбора.

2. С какви впечатления си тръгнахте от Семинара?

-Семинарът премина на изключително високо и професионално ниво.Организацията по време на Семинара беше отлична- провеждане на тренировките, храната, условията за почивка. Впечатленията ми са много положителни и с удоволствие ще участвам на следващ Семинар.

3. Децата останаха ли доволни? Какво споделиха те с Вас?
- Децата останаха изключително доволни, освен тренировките те имаха и много свободно време за игри с техните нови приятели от Клубовете участници на този Семинар.

4. Вие тренирате Киокушин заедно със съпругата си и по-големия си син. Откъде се роди любовта у Вас и Вашето семейство към най-силовия вид бойно изкуство- Карате Киокушин?
- В нашето семейство съпругата ми тренира от дълго време Карате Киокушин и тя запали искрата на този спорт у нас.

5. Какво е да си имаш ‘бойна’ жена в къщи? Кой на кого по-често казва “Ус!”?
- Ние, мъжете в къщи казваме „Ус”, тъй като уважаваме и обичаме нашата майка и съпруга.

6. Променя ли се Вашето отношението към съпругата и сина Ви, когато влезете в залата?
- В залата има ред и етикет, който е нужно да се спазва.

7. Вие тренирате при Световния Шампион по Киокушин- Сенсей Емил Костов. Какво е за Вас да тренираш при най-добрия в света?
- За мен е изключителна чест и удоволствие да тренирам при Сенсей Костов и съм благодарен за предоставената възможност да се уча от най-добрия.Ус!

8. Какво изпитвате, когато треньорът наказва Вашия син? Имало ли е моменти, в които сте считали, че наказанието е несправедливо?
- Не считам, че наказанието е несправедливо, тъй като по време на тренировка трябва да се отдадеш изцяло на Карате Киокушин.

9. А когато наказват Вас? Как се чувствате?
- Това предизвиква желание в мен с всеки изминал ден да влагам повече от себе си в тренировките, да научавам нови неща и да вървя напред.

10. Когато сте у Вас в семейна обстановка, говорите ли за Карате Киокушин? Обсъждате ли как е протекла тренировката, например?
- Да, разговаряме за Карате Киокушин и си помагаме взаимно в отработването на всичко, което сме научили в залата за тренировки.

11. Разкажете ни някоя интересна или забавна случка по време на тренировка. Нещо, което е направил или казал синът Ви.
- Цецо като всяко дете бързо губи интерес към това, което прави и иска да прави нещо различно всеки път. Поради тази причина непрестанно мрънка, че по време на тренировка прави едно и също.

12. Какво Ви дава, лично на Вас, Карате Киокушин?
- Карате Киокушин тренира моя дух и моето тяло. Тренировките ни научават на уважение и дисциплина. След тренировка се чувствам като нов човек.Ус!


Визитка:
Име: Мария Христова
Години: 35
Професия: Юрист
Любимо занимание: Да тренирам Карате Киокушин

1. Мария, спомняте ли си кога за първи път влязохте в залата по Киокушин и с какви емоции свързвате този ден?
- Беше преди около 12 г., емоцията беше изключителна, предстоеше ми да се сбъдне една моя детска мечта!

2. Как решихте да тренирате Карате Киокушин? Кой Ви запали по най-силовия вид бойно изкуство?
- Винаги съм искала да тренирам Карате Киокушин! За съжаление, когато аз бях дете, никой от родителите ми не погледна сериозно на желанието ми да ме водят на тренировки.

3. Вие ли положихте основите на Киокушин у Вашето семейство?
- Да.

4. Как успявате да съчетавате тежките тренировки в залата с майчинството?
- Тренировките не са тежки за мен. Те са глътка свеж въздух от отговорността майчинство.

5. Сега, заедно с Вас тренират мъжа Ви и по-големия Ви син. Как се отнасяте към тях в залата? Успявате ли да запазите дистанция?
- Ние тренираме в различни групи, но когато се налага да играем спаринг, просто го правим. Дистанция има. В залата има правила, които се спазват от всеки!

6. Вашият малък син Макси изявява ли желание да тренира заедно с Вас? Мислите ли да го водите в залата по Киокушин?
- Да, често у дома с брат си играят спаринг и демонстрира видяното в залата. Не бяхме учудени, че вече брои до 10 на японски. Макси ще тренира, когато навърши необходимата възраст.

7. Вие, като родител какви качества се стремите да възпитавате у Вашите деца? Помага ли Ви философията на Карате при възпитанието на децата?
- Чест, достойнство и стремеж да се самоусъвършенстват! И да, смятам,че философията на Карате Киокушин ни помага за това.

8. А какви качества е изградил Киокушин у Вас самата през годините?
- Да не се предавам! Дори да съм на предела на силите си, да продължавам нагоре!

9.Какви са амбициите Ви свързани с Киокушин? По-скоро към Вас ли са насочени или към Вашите деца?
- Нямам амбиции спрямо децата, те ще вземат решение сами до къде искат да стигнат в Карате, когато съзреят психически.

10. Кой приготвя кимоната за тренировка? Вие или всеки отговаря сам за своето кимоно?
- Всеки един от нас е отговорен за приготвянето на кимоната, зависи от ситуацията.

11. Какво Ви дава, лично на Вас, Карате Киокушин? Защо Ви харесва да тренирате?
- Спокойствие и увереност, че ако се наложи да се защитя, ще се справя сама! Защото се чувствам пречистена, въпреки умората физически.

12. Пренасяте ли атмосферата и правилата на Киокушин у дома? Наказвате ли децата с подскоци, когато не са си оправили леглата или когато правят бели?
- Да, винаги говорим за настоящи, минали и бъдещи събития. Няма подскоци у нас, ако има бели- провеждаме разговори.

13. Какво споделя Вашият по-голям син Цецо, който тренира заедно с Вас, относно тренировките? Какво му харесва, какво не му допада в залата?
- Горд е, че тренира Киокушин и че се е справил с първия изпит в живота си. Би искал да тренира повече нови неща, уверен е, че знае много, типично за децата...

14. Дайте съвет на всички родители, които водят децата си в залата по Киокушин, може би те също мечтаят да облекат кимоно и да тренират заедно с децата си?
-Да облекат кимоно, да тренират заедно с нас и да не се притесняват за възрастта си! За Карате Киокушин пределна възраст няма!


УС!


Сенпай Кирил Дръндарски:

„Повтарях си думите  на Сенсей Костов: „Може сто пъти да умреш, сто пъти ще станеш!”


Кирил Дръндарски е на само на 29 години, вече достоен носител на степен I-ви дан в Карате Киокушин и титлата Сенпай. Състезателят на СК „Ичи-Геки-Варна” се занимава с Киокушин от 8 годишен. „Бях доста жизнено,  енергично и гъвкаво дете, от малък имах афинитет към бойните изкуства.” - спомня си той. Още когато е на 7 години, родителите му го завеждат, заедно с брат му, на прожекция на филма „Манастира Шао Лин”. „Бях толкова впечатлен и окончателно в себе си реших, че искам да стана като бойците във филма”, споделя Сенпай Дръндарски.

1. Сенпай Дръндарски, на 17-ти Октомври Вие защитихте успешно I-ви дан в Карате Киокушин. Разкажете ни как протече изпита?
-  Изпитът продължи около шест часа и половина, разделен основно на две част. Първата част бе с продължителност около четири часа и половина и включваше кихон и ката. Втората част се състоеше изцяло от кумите (спаринг).

2. Какво е усещането да защитиш I-ви дан след толкова години упорити тренировки? Как се чувствате сега?
- Чувствам се горд и удовлетворен от себе си, тъй като това бе предизвикателство, преди всичко към самия мен.

3. Вие изиграхте 60 спаринга по една минута. Това е един час истински бой. Имаше ли момент, в който се съмнявахте, че ще успеете да издържите на натоварването?
- Това действително е изключително физическо натоварване и изпитание за психиката, само човек, който е преминал през него може да разбере какво е.  Имаше тежки моменти, разбира се, на преумора, изтощение, контузии, но когато духът е силен те са преодолими. Не съм си помислял и за момент да се откажа, през цялото време си повтарях думите, които Сенсей Костов ми каза в началото на  спаринга: „Може сто пъти да умреш, сто пъти ще станеш!”.

4. Какво Ви даваше сили да продължите напред?
- Както вече споменах, това бе духът за победа. Това е и едно от основните неща, на които възпитава Карате Киокушин, да дадеш всичко от себе си до последния дъх, ако е необходимо.

5. На кого първо се обадихте, за да споделите радостта от успеха?
-На най-близките, моето семейство, които съпреживяваха това заедно с мен и на най-близките ми приятели, също.

6. А коя беше първата Ви мисъл сутринта след изпита? Осъзнавахте ли какво сте постигнали?
- Имах доста контузии и си мислех, как ме боли всичко (смее се).
 
7. Защитаването на I-ви дан сбъдната мечта ли е за Вас?
- От доста време имах желание да защитя I-ви дан, но поради различни причини нямах възможност да се явя на изпит. Безкрайно съм радостен, че най-накрая успях да се явя и да го защитя.

8. На кого бихте искали да благодарите за постигането на този успех?
- Бих желал да благодаря на Господ, на Сенсей Костов, на всички момчета, които взеха участие в спаринга, в това число на Кирил Боев и Захари Дамянов, които бяха мои секунданти  и много ми помогнаха, както и на себе си също.

9. Отпразнувахте ли вече постижението си?
- Оставил съм този момент след пристигането на сертификата и пояса от Япония, тогава мисля да се съберем с най-близки приятели.

10. Разкажете ни кога и как започнахте да тренирате Карате Киокушин. Спомняте ли си кой Ви заведе в залата за първи път?
- Започнах да тренирам Карате Киокушин през 1987г. когато баща ми ме заведе в залата.

11. Какви качества изгради у Вас Карате Киокушин?
- Самодисциплина, борбеност, самочувствие, увереност в себе си, уважение към по старшите и по възрастните, това са все качества които са много важни и полезни и в цивилния живот.

12. Вие тренирате при Световния Шампион по Киокушин- Сенсей Емил Костов. Какво научихте от него?
- През годините Сенсей Костов е бил пример за мен, не само за състезател и боец, но и за мъжество, за това какви качества трябва да притежава един мъж.
 
13. Каква е цената на черния колан?
- Цената, бих могъл да кажа, е дългогодишни тренировки и постоянство.
 
14. Дайте съвет на всички деца, които правят своите първи крачки по трудния път на Карате Киокушин и мечтаят един ден да защитят черен колан.
- Съветът ми е да са постоянни и да не се отказват, да тренират съвестно, да следват примера на Сенсей Костов.

УС!


Сенпай Зихни Хасанов:
/II-ри дан, Инструктор в СКК „Киокушин”- гр. Силистра/

„Карате Киокушин ми помогна да опозная себе си.”


1. Сенпай Хасанов, Вие бяхте един от инструкторите на провелия се VI-ти Официален Традиционен Семинар по Карате Киокушин. Според Вас какво е нивото на Киокушин в България?
-  Според мен, нивото на Киокушин Карате в България е доста добро. Вижда се по това, което правят по-младите каратеки. Това съответно е в резултат на труда, положен от техните инструктори. Дисциплината е на ниво. Дори по-малките участници показах добър Кихон и Идо-Гейко. Кумите и физическата подготовка са традиционно силната страна на българския Киокушин. Има какво още да се желае в Ката.

2. Вие доволен ли сте от Семинара? С какви впечатления си тръгнахте от там?
- Доволен съм от Семинара най-вече, защо за първи път участвах като инструктор заедно със Сенсей Емил Костов и Сенпай Гергана Апостолова. Удовлетворението да учиш другите на това, която можеш и знаеш, както и да виждаш, че всеки се старае и иска да се научи е най-голямото щастие за всеки инструктор.

3. На 17-ти октомври бе проведен изпит за повишаване степен колан, на който Вие също взехте участие. Преди всичко- поздравления за успешно защитената степен- II-ри дан! Кажете ни как се чувствате след толкова голямо постижение?
- Благодаря за поздравленията. Чувствам се като след добре свършена трудна, тежка и продължителна работа.

4. Има ли друго събитие от Вашия живот, с което можете да сравните радостта и удовлетворението от постигането на такъв успех?
- Защитаването на II-ри дан мога да го сравня с дипломирането си за Висше образование, като определено повече ценя постижението си в Киокушин Карате.

5. Разкажете повече за изпита? Как се чувствахте, притесняваше ли Ви нещо?
- Изпитът беше доста тежък и продължителен, такъв какъвто трябва да бъде един изпит. Кихон, физическа подготовка, Идо-Гейко, Ката и накрая Кумите - около 6 часа. Притесняваше ме единствено, че няма да издържа физически.

6. Кой момент от изпита Ви бе най-тежък и какво Ви даваше сили, за да продължите?
- По време на изпита имаше доста тежки моменти, дори такива, в които ми идваше да се откажа, но просто си казваш ‘Ус!’ и продължаваш.

7. Сенсей Емил Костов отличи Вас, като най-добре представил се на изпита. Как се почувствахте в този момент? Очаквахте ли такова признание?
- Най-вече горд от оказаната ми чест и признание от Сенсей Емил Костов. Честно, не го очаквах, но го приех като знак, че вървя по правилния път.

8. След изпита на кого първо се обадихте, за да споделите радостта от успеха?
- Просто нямаше смисъл да се обаждам, защото вече бяха започнали да ми звънят по телефона с поздравления. Светът е малък и новите се разпространяват бързо.

9. А коя беше първата Ви мисъл сутринта след изпита? Осъзнавахте ли какво сте постигнали?
- Първата ми мисъл, на другата сутрин след изпита, беше да преценя степента на контузиите и травмите от изпита, както и дали ще мога да тренирам на следващия ден. Просто осъзнах, че това е поредния преминал успешно изпит и тренировките трябва да продължат.

10. На изпитите, които Българска Федерация Карате Киокушин организира, Вие сте част от изпитващата комисия. Тук обаче бяхте от другата страна. Кога е по-тежко, когато трябва да решаваш съдбата на друг или когато трябва да се доказваш сам?
- За мен, определено, по-трудно е да доказвам себе си.

11. На кого бихте искали да благодарите за постигането на този успех- защитаването на II-ри дан?
- Искам да благодаря най-вече на Сенпай Кремена Радева, както и на всички старши пояси от клуба в Силистра, за помощта им при подготовката ми за изпита.

12. Отпразнувахте ли вече постижението си?
- Ще отпразнувам, когато пристигнат поясът и сертификатът от Япония.

13. Разкажете ни кога и как направихте първите си крачки по пътя на Киокушин. Как започнахте да тренирате и кой Ви запали по Карате?
- За първи път започнах да тренирам Киокушин Карате в град София, когато бях студент в Национална Спортна Академия. Това беше през лятото на 1994 година.

14. С какво Ви промени Карате Киокушин? Какво Ви дадоха всички години упорити тренировки?
- Карате Киокушин ми помогна да опозная себе си. Какво мога и какво не мога. Какъв съм аз всъщност.
 
15. Вие сте инструктор в Спортния Клуб по Киокушин в Силистра. Какви качества се стремите да изградите у Вашите възпитаници?
- Най-вече уважение и търпение. Ако ги имат, успехът не само в Карате, им е гарантиран.

16. Дайте съвет на всички деца, които правят своите първи крачки по трудния път на Карате Киокушин. Те със сигурност мечтаят едни ден да достигнат Вашето ниво...
- Да бъдат постоянни и упорити. Ако трябва да избират, винаги да избират по-трудния път.

УС!

Сенпай Цветелин Христов:
/ II-ри дан, Инструктор в СК „Будо-Карате Киокушин”- гр. Разград /

„Най-лесно е да спреш и да се откажеш.”


1. Сенпай Христов, поздравления за успешно защитената степен- II-ри дан! Как се чувствате? Осъзнахте ли вече голямото си постижение?
- Ус! Благодаря. Чувствам се отлично. Осъзнаването на самия изпит дойде след няколко дни.

2. Изпитът се проведе на 17-ти Октомври по време на VI-ят Официален Традиционен Семинар по Карате Киокушин. Какво е мнението Ви за Семинара? Доволен ли сте?
- Семинарът беше много хубав. Научихме много нови неща, както от идо – гейко, така и при кумите.

3. Сега ни разкажете повече за изпита, как протече той за Вас? Как се чувствахте?
- По време на изпита се бях концентрирал максимално. Преди това бяхме потренирали и мисля, че бях подготвен.
 
4. Кой момент от изпита Ви бе най-тежък?
- Стана ми тежко при въртенетата в ура и сахара, защото се обади стара травма. Дадох най-доброто от себе си и успях да преодолея болката.

5. Имаше ли моменти, в които се съмнявахте, че ще успеете да издържите на натоварването? Какво си казвахте тогава?
- Не съм се съмнявал, че няма да издържа.  Ако имах и малко съмнение, че няма да успея, нямаше да участвам. Повтарях си, че остава още малко. Най-лесно е да спреш и да се откажеш. Това „не мога” е „не искам”. Ако го поискаш се получава - вече си започнал да чувстваш успеха.

6. На кого първо се обадихте, за да споделите радостта от успеха?
- В хотела ме посрещна дъщеря ми Симона. Тя разбра първа от тези, които не присъстваха в залата. Синът ми Тодор беше на самия изпит.

7. А коя беше първата Ви мисъл сутринта след изпита? Осъзнавахте ли какво Ви се е случило?
- Сутринта се чувствах удовлетворен от постигнатото, но както казах, осъзнаването дойде по-късно, след няколко дни.

8. Защитаването на II-ри дан сбъдната мечта ли е за Вас?
- Може да се каже, че е един връх, който си покорил, но самото изживяване трябва да се изпита, не може да се опише с думи.

9. На кого бихте искали да благодарите за постигането на този успех?
- На всички около мен в залата.

10. Отпразнувахте ли вече постижението си?
- В нашата зала се почерпихме, но официално ще се отпразнува, когато от Япония пристигнат сертификатите с колана.

11. Сенпай Христов, разкажете ни кога и  как започнахте да тренирате Карате Киокушин. Спомняте ли си кой Ви заведе в залата за първи път?
- Аз започнах твърде късно да се занимавам с Карате Киокушин- след казармата, бях вече на 20 години- така че, не са ме водили на тренировки. В една зала на полицията правехме щанга и биехме чувал. Понякога се сбивахме помежду си и така тренирахме. Един ден Сенпай Живко Неделчев реши, че трябва да започнем да се занимаваме сериозно с Киокушин. Започнахме да ходим по лагери и изпити. После създадохме клуб и така...

12. След проведения изпит, Сенсей Емил Костов Ви отличи с това, че сте показали най-висок боен дух по време на спаринга. Как се почувствахте в този момент? Очаквахте ли от Световния ни Шампион такова признание?
- Нямах поглед отстрани по време на изпита. Щом Сенсей Костов е преценил, мога само да се гордея с това. Ус! Синът ми каза, че се гордее с баща си, което също е голямо признание за мен.

13. Един от спаринг партньорите Ви бе именно Вашият син- Тодор, който тренира Киокушин от малък. Какво е да се биеш със собственото си дете? Все пак Карате Киокушин е най-твърдият стил Бойно изкуство и спарингът е  наистина тежък?
- Честно казано, когато видях, че ще се бия с него си казах, че ще си почина поне на този бой. Но малкият така здраво се биеше, че освен да отвърна на боя, нямаше какво друго да направя. Хвърлихме си голям пердах.

14. Вашата дъщеря Симона също тренира. Вие ли запалихте децата по Киокушин Карате?
- Да. И двамата ги вкарах аз в залата. Заниманията с Тодор започнаха по-рано, отколкото тези със Симона.

15. Освен техен баща, Вие сте и техен треньор в СК „Будо- Карате Киокушин”- Разград.  В кои от двете роли сте по-строг към децата си?
- Не мога да преценя къде съм по-строг. Правя разлика почти само в едно- бием се само в залата. Шегувам се, естествено. В залата съм Сенпай, в къщи явно съм по-взискателен, в ролята на бащата. В залата всички са наши деца и по време на тренировка моите не се различават по нищо от останалите.

16. Какви качества възпитава Киокушин у Вашите деца?
- Честност, упоритост за справяне в трудни моменти и търпение, което те ще разберат с времето.

17. Вие имате още един син- Дамян. На колко години е той ? Мислите ли да го водите вече в залата да тренира?
- Дамян е на 2 г. и 8 месеца. Вече има кимоно, но още ходи в залата, за да си играе. Още малко и на пролет ще опитаме да се строим и така, малко по малко, заедно с кака и батко в залата...

18. С какво Ви промени Вас лично Карате Киокушин? Какво Ви дадоха всички години упорити тренировки?
- Карате дава много и тренировките усъвършенстват не само добрата техника, но те карат да се чувстваш добре, както физически, така и психически. Да победиш себе си, наистина се усеща след много упорити тренировки.

19. Какви качества се стремите да изградите у Вашите възпитаници?
- Не се различават от качествата, които се опитвам да изградя у моите деца- честност, воля, дисциплина.

УС!

Сенпай Неделчев:

„Благодаря на Сенсей Костов за примера, който ни дава!”
/ II-ри дан, Инструктор в СК „Будо-Карате Киокушин”- гр. Разград /

1. Сенпай Неделчев, преди всичко- поздравления за успешно защитената степен- II-ри дан! Кажете ни как се чувствате?
- Благодаря за поздравленията. Това е едно преживяване, което е много лично и ти дава такъв заряд от енергия, който не си познавал никога до сега.

2. Преди време в едно интервю, когато защитихте I-ви дан, Вие споделихте, че никога не сте и мечтали за такова постижение. Сега, когато вече сте II-ри дан, какво ще кажете? Това ли е вашия връх?
- Честно казано, не съм сигурен, че човек знае кой е неговия връх, преди да застане в подножието му. Ако си помисля, че съм качил своя връх, аз спирам да се развивам.

3. С какво друго събитие от Вашия живот бихте сравнили щастието от постигането на такъв успех?
- Има много други събития, за които се радвам дори повече, отколкото защитата ми на втори дан. Радвал съм се повече на успехите, постигнати от състезатели на нашия клуб, от състезатели на нашата Федерация- БФКК, от изживяните моменти, когато сме се събирали заедно, тренирали сме, споделяли сме много трудни моменти.

4. Изпитът се проведе на 17-ти октомври по време на VI-тия Официален Традиционен Семинар по Карате Киокушин. Какво е мнението Ви за Семинара, хареса ли Ви?
- Мисля, че всички харесаха този Семинар! На всеки един участник, от нашия клуб, му се искаше този тренировъчен лагер да не свършва. Моето мнение е, че Сенсей Костов беше организирал Семинара много професионално- целта му бе технически да подобрим и изравним техниките в Кихон и Ката със Световните стандарти на IKO. Не се чувстваше липсата на инструктори от Япония, защото Сенсей Костов е сред Световния елит в Киокушин и за всеки би било чест да е на този Семинар. Също така, участието на Сенпай Гергана Апостолова и Сенпай Зихни Хасанов, допринесе допълнително за високото ниво на Семинара.

5. Разкажете повече за изпита, как протече той за Вас? Как се чувствахте по време на изпита?
- Много се радвам, че изпитът беше най-тежкият и най-продължителният, на който съм се явявал. Изпитах свръх умора, свръх мотивация и свръх удовлетворение. Пожелавам го на всички, на които Карате Киокушин е в сърцето им.

6. Кой момент от изпита Ви бе най-тежък и какво Ви даваше сили, за да продължите?
- Трудно ми е да отделя най-тежките моменти, но на спарингите бях на предела на силите си.

7. На кого първо се обадихте, за да споделите радостта от успеха?
- Всички, които бих искал да научат първи, бяха на изпита, освен синът ми, който ни посрещна в ресторанта на хотела.

8. А коя беше първата Ви мисъл сутринта след изпита? Осъзнавахте ли какво сте постигнали?
- Мисля, че това не се осъзнава така бързо. Надявам се, че този наш успех със Сенпай Христов, ще бъде пример за нашите състезатели- да не се отказват и да продължават да се развиват в Карате Киокушин, въпреки трудностите на живота.

9. Защитаването на II-ри дан сбъдната мечта ли е за Вас?
- Мечтите ми не са свързани с моите успехи. Аз мечтая за нов Световен Шампион българин, за развитието на нашата Федерация, за развитието на състезателите на нашия клуб.

10. На кого бихте искали да благодарите за постигането на този успех?
- Благодаря на Сенсей Костов за примера, който ни дава! Благодарен съм му за тежкия изпит, за който ни предупреди, че ще бъде много труден. Благодарен съм му за всички моменти, които сме преживявали заедно. Надявам се, че ще имаме още много поводи за радост от успехите на всички в нашата организация!

11. Отпразнувахте ли вече постижението си?
-Ние винаги празнуваме в нашия клуб! Така и направихме заедно със Сенпай Христов- почерпихме се в нашата зала с членовете на клуба.

12. Разкажете ни кога и как направихте първите си крачки по пътя на Киокушин. Как започнахте да тренирате и кой Ви заведе в залата за първи път?
- Първия ми досег с Карате Киокушин беше през 1985г. в поделението на тогавашните вътрешни войски в гр.Разград. Моят баща беше военен фелдшер в това поделение и знаеше за влечението ми към Карате. Той ми каза, че има войник, който е каратист и е от гр.Варна. Естествено, аз започнах да настоявам да ме запознае с този каратист, за да мога да тренирам с него. Войникът се казва Мирослав Сотиров и преди няколко години го открих във Варна. Той много се зарадва при нашата среща. По него време Мирослав беше 2-ро Кю и правеше невероятни демонстрации и тамешвари. В моите очи  изглеждаше  като свръх човек.

13. Вие сте треньор на Вашия син- Максимилиян, който тренира в СК „Будо- Карате Киокушин”- Разград. Разкажете ни как започна да тренира той. На колко години беше, когато го заведохте в залата?
- Мисля, че закъснях малко с моя син. Беше на 7 години, когато го вкарах на сила в залата, защото преди това, той не искаше да тренира.

14. Той и останалите членове на клуба доволни ли са от Семинара? Какво споделиха с Вас?
- Както споменах, няма недоволни от семинара. Всички са изкарали невероятно и в залата още продължават коментарите относно преживяванията и емоциите им.

15. Като треньор ли сте по-строг към Максимилиян или като родител?
- Като треньор съм по-взискателен, но като родител мисля, че не пренасям взаимоотношенията ни от залата.

16. Какви качества изгради Карате у Вашия син? Промени ли се той като характер, като личност?
- Макар да е всяка вечер в залата пред очите ми, родителите най-малко познават децата си. Бих искал да се гордея с постъпките му като човек. Надявам се, че Карате Киокушин ще му помага да преодолява трудностите в живота, които той неизменно ще среща.

17. Какво Ви дава на Вас Карате Киокушин?
- Онова, което ми дава Карате Киокушин не може да се опише с няколко думи. За мен това е пътешествие в света на бойните изкуства, изпълнено с чест, достойнство и приятелство. Пътешествие за доброто и злото, за страданието и радостта, за силата на духа, за миналото и настоящото, за поражението и победата, за скромността и милосърдието. Това са идеалите, които следвам. Те са били такива преди нас и ще останат такива и след нас.

18.    Има ли нещо, което Вие искате да споделите, за което сме забравили да попитаме?
- Бих искал да припомня на всички трениращи Карате Киокушин думите на Сосай Ояма: „В бойните изкуства наградите за вдъхващото вяра и Благодарно сърце са наистина изобилни.”

19. За финал, кажете нещо на децата, които тепърва се запознават с философията и трудностите на Карате Киокушин. Какви съвети бихте им дали?
- На първо място- никога да не се отказват, колкото и трудности да срещат по пътя. Изживяванията, които ще имат в Карате, няма да преживеят на друго място. Независимо, че цената е висока, няма да съжаляват, че са избрали пътя на Карате Киокушин!

УС!


2009 THE 4TH WORLD WEIGHT CATEGORY CHAMPIOSHIPS

Сенпай Захари Дамянов:
 „След всяко добро представяне, отговорността става по-голяма!”

1.Сенпай Дамянов, завръщате се от 4-тото Световно Първенство по Карате Киокушинкай, като Вицесветовен Шампион в супер тежка категория (+90 кг). С какви емоции свързвате това Ваше постижение? Как се чувствате?
- Самото ми участие на толкова голямо Състезание ме прави щастлив. Фактът, че успях да се класирам 2-ри, ме кара да се чувствам удовлетворен и радостен! Разбира се, има доза разочарование, защото загубих на финала.

2.Това е второ Ваше участие на Световно Първенство, нали? Помогна ли Ви опита от преди четири години?
- Да. Помогна ми опита не само от Световното, на което участвах през 2007г., а като цяло опита, който съм натрупал през годините, като състезател.

3.Мислите ли, че сега бяхте по-добре психически и физически подготвен?
- Психически бях по-добре подготвен, наистина. Физическата подготовка винаги може да бъде по-добра. Фактът, че не съм първи, доказва, че имам още какво да изисквам от себе си.

4.Как се чувствахте преди Състезанието? Притесняваше ли Ви силната конкуренция?
-  На Световно Първенство няма случайни състезатели. Щом са стигнали до това ниво, означава, че са показали качества. Осъзнавах, че няма да имам лесен противник.

5.Разкажете ни колко съперника преодоляхте и как протекоха срещите Ви?
- Общо в категория бяхме 8 човека. Аз играх три срещи. Първата бе с представител на Бразилия и за мое щастие успях да го победя в редовното време със съдийско решение. Във втората среща преодолях представител на Япония. С него играх редовно време и едно продължение. Финалната ми среща бе с руснак, с който също играхме редовно време и продължение. След продължението, за мое нещастие, срещата бе присъдена на руснака и така аз се класирах втори.

6.Кой от опонентите Ви затрудни най-много?
- Представителят на Русия при финалната среща.

7.Какво, според Вас, не Ви достигна, за да станете Световен Шампион?
- Не ми достигна издръжливост. Руснакът наложи високо темпо и аз не успях да издържа до края.

8.Ваш треньор е Световният Шампион по Киокушин- Сенсей Костов. Какви съвети и напътствия Ви даваше той по време на Първенството?
- Както винаги, Сенсей Костов бе постоянно до мен. Казваше ми да съм спокоен, да играя умно и да дам всичко от себе си.

9.В какво се изрази подготовката Ви за Световното Първенство? Спазвахте ли определен режим на хранене и тренировки?
- Тренирах двуразово. Един ден правя щанги, чували, а следващия- бягане и спаринги. Режим на хранене не спазвам. Просто нямам възможност да ям само определени храни.

10.Как протича един ден на Вицесветовния Шампион по Киокушин- Сенпай Захари Дамянов?
- Когато не се готвя за Състезание ставам, тренирам, след което имам малко почивка, излизам с приятели. Следобед отново тренирам, водя групи с децата в залата на Сенсей Костов. След тренировка, ако не съм много изморен, излизам с приятели. Когато съм в усилен тренировъчен период и се готвя за Първенство, не си позволявам да излизам. Използвам времето да си почивам и да спя пълноценно.

11.Имате ли време за почивка и развлечения?
- Разбира се. С каквото и да се занимава човек, нужно е да отделя време за почивка.

12.Освен голяма радост, носи ли Ви титлата Вицесветовен Шампион и голяма отговорност? Очакванията към Вас сега ще са още по-големи.
- След всяко добро представяне, отговорността става по-голяма! Ето защо, след всеки успех, човек не трябва да се отпуска, а да продължава да тренира упорито и да се старае следващия път да се представи по-добре от предходния. Сенсей Костов ни учи да не се отпускаме след успехите си!

13.Какви са предстоящите Турнири, на които ще участвате?
- Все още не знам. Сенсей Костов ще реши на кои Първенства ще участвам.

УС!


Сенпай Гергана Апостолова:
 „Уважавам конкуренцията си!“

    Сенпай Гергана Апостолова за пореден път доказа своите качества, защитавайки Вицесветовната си титла по Карате Киокушин в дисциплина Ката. Ето какво сподели тя за силната конкуренция, за факта, че “Суши-хо” е най-висшата ката и за това, че време за почивка, всъщност няма.

1.Сенпай Апостолова, преди броени дни се завърнахте от Япония, където участвахте на Световното Първенство за жени по Карате Киокушин. Вие успяхте да защитите Вицесветовната си титла в дисциплината Ката. Как се чувствате като състезател, доказал се за пореден път на татамито?
- Много съм щастлива, че имах възможността да отида на това голямо Първенство, както и че успях да се подготвя за него. Наистина конкуренцията тази година беше много голяма, общо 32 състезателки в дисциплината ката, сред които 2 Световни Шампионки. Радвам се, че успях да защитя Вицешампионската си титла, както и че се класирах след японката Ито, която победих в началото на годината на Първенството в Лос Анжелис – Америка.
 
2.Отпразнувахте ли вече постижението си?
- Не още, защото бих искала да го споделя с отбора, както и с всички, които помогнаха участието ни да стане възможно. Така че другата седмица ще го организираме!

3.Продължавате ли да отстоявате мнението си, че много по-трудно се защитава титла, отколкото се печели?
- Абсолютно! Всеки истински състезател знае колко по-трудно е да се постигне това, както и колко по-тежка става всяка следваща подготовка.

4.С кои кати се представихте на Световното Първенство? Разкажете ни как се разви Състезанието за Вас?
- И тази година задължителната ката, включена в квалификацията бе “Геки-сай-шо”, която е една от атрактивните кати, включваща високи ритници и преминаване в различни основни позиции. Имах шанс и след 1-вата квалификация се класирах 1-ва. Във втората или финалната квалификация, на която бяхме допуснати само 6 финалистки, всяка една от нас трябваше да изиграе “волна” ката. Много хора казват, без да засягам никой, разбира се: “Добре, какво му е сложното на катите, нали ги знаеш!” или   “Пак ли игра тази ката, защо не някоя друга?”, но всъщност те въобще не са наясно с Kарате Киокушин. Да, на финала аз отново изиграх катата “Суши–хо”, която се води най-висшата ката в Киокушин Карате. Разбира се, като такава, тя се оценява на нужното ниво. А и в действителност за всяко състезание аз усъвършенствам особено тази ката и до този момент не мога да кажа, че я знам без грешки. Както се казва – “Човек се учи, докато е жив!”. Стремежът и желанието ми са наистина да я усъвършенствам! Японката Ито, която стана Световна Шампионка, изигра катата, с която и тя се представя на всички Първенства и която също владее на ниво, а именно “Канку – дай” - 2-рата сред висшите кати. Като заключение бих казала, че за мен бе чест да се съревновавам за пореден път с толкова конкурентни състезателки!

5.Вие вече сте усещали атмосферата на Световно Първенство, по-уверена ли се чувствахте сега? Притесняваше ли Ви нещо?
- Наистина за първи път се чувствах малко по-уравновесена от друг път. Отдавам го на това, че атмосферата ми е позната, както и че този път успях да се адаптирам много по-бързо към часовата разлика. Разбира се, в никакъв случай не трябваше, нито за момент да подценявам конкуренцията, за което разчитах на добрата си подготовка и методиката, наложена от нашия треньор Сенсей Емил Костов.

6.Както вече споменахте, на Международния Турнир в Лос Анжелис Вие победихте представителката на Япония Ито. Какво, според Вас, не Ви достигна, за да я победите отново, сега на Световното Първенство?
- Все пак Първенството бе в Япония, а всеки знае поговорката, че “Вкъщи и стените помагат!”. Не обичам да търся вина в другите, явно имам още върху какво да работя!

7.Кое беше първото, което Ви каза Вашият треньор Сенсей Костов след Първенството? Той доволен ли е от класирането Ви?
- Сенсей Костов е изключително добър треньор! Съдя по това не само от факта, че е бил изключителен състезател, но и от това, че е абсолютно прям с всеки един от нас. Т.е. нищо не ни спестява! Когато е доволен, то наистина е така, както и обратното, когато не е доволен, той е много критичен! Радвам се, че още преди да обявят 3-те финалистки, той каза, че съм дала най-доброто от себе си, което означаваше, че е доволен от представянето ми.

8.Вие сте изключителен максималист и перфекционист. Доволна ли сте от представянето си или има доза разочарование у Вас?
- Човек не трябва да живее с разочарование от миналото, защото това ще му попречи в развитието и градацията му за напред! Аз съм изключително доволна и както казах в началото – много щастлива от класацията си и най-вече от възможността въобще да отида на такова голяма Първенство, защото за всички времената са трудни, включително и за нас!

9.За какво мислите минути преди да излезете на татамито? Как се концентрирате за представянето си?
- Мисля единствено и само за началото на катата, оттам нататък е въпрос на усърдна подготовка. Концентрирам се така, че се абстрахирам от това къде съм, а се  пренасям и се настройвам психически, все едно съм в нашата зала. Така се мобилизирам като цяло.

10.Какво е отношението на останалите състезатели към Вас? Страхуват ли се от силното Ви представяне?
- Не мога да кажа какво е отношението на останалите състезателки към мен, но като цяло не съм очарована от съперничките ми. Изключение правят японките, които проявяват уважение към конкуренцията си. Не всички, но повечето от останалите имат проблем със самочувствието. Но и това е нормално за тези, които го считат за тактика.
И при нас, както и в кумите, всичко е въпрос на натрупан опит. Всеки един от нас е под напрежение. Въпросът е да е не го показваш и да запазиш самообладание, а това се постига с много труд и натрупан опит.

11.А Вашето отношение към конкуренцията Ви?
- Когато съм на състезание, аз изцяло се абстрахирам от останалите участнички. Мисля изцяло за предстоящото ми представяне. Но като цяло, спазвам йерархията в Карате Киокушин и уважавам конкуренцията си.

12.Обяснете ни в какво се изразява подготовката Ви за Световно Първенство? Спазвате ли по-специален режим на хранене, тренировки, възстановяване?
- Тренировките които правя са двуразови, 6 дни в седмицата. Едната тренировка включва задължително кихон и ката. Втората е динамична, включваща фитнес, бягане и кумите техники. Все пак, основното което един състезател по ката трябва да знае е, че катата е бой с въображаеми противници. Затова динамичната тренировка е също от голямо значение, както и възстановяването след това.

13.След Световното Първенство участвахте със Сенсей Костов в технически семинар воден от най-добрите състезатели в Карате Киокушин. Разкажете ни повече за семинара? Как протекоха тренировките?
- За мен лично бе огромно удоволствие да участвам в този Семинар, воден от Сенсей Нарушима – Шампион на Япония, както и от 2-мата Световни Шампиони – Шихан Кияма и Шихан Франциско Фильо. Семинарът продължи 4-ри часа и половина, като инструкторите се сменяха през 40 минути. Всеки един от тях показваше фаворитните си техники, което беше доста впечатляващо за нас. Семинарът беше много изтощителен, но поучителен!

14.Посещавате Япония за пореден път. Какви са впечатленията Ви от страната на изгряващото слънце? Какви хора са японците?
- Това е страна с традиции! Хората са много учтиви и подредени. Чистотата е уникална навсякъде. Въобще, когато съм там, имам чувството, че се намирам няколко Века напред.

15.Какви предизвикателства Ви предстоят в Карате Киокушин?
- Рано е да се каже. Сенсей Костов ще определи за кои Първенства предстои да се готвим. Това обаче не означава, че няма да тренирам при определен режим.

16.Остава ли Ви време за почивка? Как релаксирате след Турнирите си?
- Много е трудно да се намери време за почивка, особено когато си отсъствал от дома и от работа. Всеки път, когато се завръщам, така ме завърта ежедневието, че забравям къде съм била и се връщам мигновено към реалността. За мен почивката се изразява в преживяването по време на състезание в чужбина, защото там се абстрахирам от проблемите и от напрежението в живота, като цяло.

УС!

4-то Първенство за мъже и жени на категории - Турнир “Варна - 2009”

Жени Горанова:
“На татамито нямаш приятели. Там всеки иска да е шампион!”

Jeni Goranova SK
Рядко БФКК има удоволствието да представя нежната страна на Карате Киокушин. Това е така, защото жените в най- силовия стил Карате са рядкост. Представяме Ви: Жени Горанова. Преди повече от шест години, състезателката на СК “Ичи-геки- Варна”, се запалва по бойните изкуства. Впечатлена от успехите на Сенсей Костов, Жени твърдо решава, че ще тренира Киокушин именно при Световния Шампион. Оттогава, както споделя тя, й се случват само хубави неща в Карате. Ето някои от завоюваните й титли:

22.10.2006г. Републиканско Първенство- гр. Бургас- 1-во място;
01.03.2008г. Държавно първенство за мъже и жени „Силистра 2008” жени(кат. до-55кг)- 1-во място;
05.07.2008г. Второ Отворено Първенство за мъже и жени- гр. Варна- 1-во място;
11.07.2009г. Четвърто Първенство за мъже и жени и Турнир „Варна- 2009”- 1-во място, награда “Най-висок боен дух”

    Въпреки, че е само на 20 години, Жени Горанова е успяло момиче с твърд характер, което достойно защитава името на СК “Ичи-Геки”. Тя помага и в дисциплинирането на най-малките деца в залата на Сенсей Костов. Ето какво сподели с нас Жени за  успеха, за желанието да бъде победител, за високия боен дух и мечтания черен пояс.

1.Жени, какви впечатления остави у теб 4-тото Първенство за мъже и жени и Турнир „Варна- 2009”?
- Както във всяко друго Първенство, най-силни и приятни бяха впечатленията ми от срещите на моите съотборници и подкрепата, която клуба им оказваше по време на боя.

2.Какво е мнението ти за организацията на Турнира?
- Цялото Състезание беше много добре организирано. Направи ми впечатление и доброто съдийство, което бе много обективно и безпристрастно.

3.Разкажи ни как протече финалната ти среща? Имаше ли момент, в който се съмняваше в победата си?
- Не. Нито за миг не се усъмних в победата си. Бях сигурна, че ще спечеля и съм убедена, че именно моята увереност беше причината да дам всичко от себе си по време на срещата.

4.Твоя съперничка бе представителка на СК „Ичи- Геки – Варна”, с която тренирате заедно. По-трудно ли е да се изправиш срещу познат опонент или напротив?
- Според мен, на татамито няма значение дали тренираме заедно или се виждаме за първи път. Там няма приятели, всеки иска да е шампион!

5.Съдийският състав определи финалната ти среща за най-атрактивна и интересна. С какви качества, според теб, успя да ги впечатлиш?
- Смятам, че срещата се получи атрактивна, защото и от двете страни желанието за победа бе по-силно от умората. Оказа влияние и фактът, че с моята опонентка тренираме заедно.

6.Как се подготвяш психически за боя? Какво си мислиш минути преди да излезеш на татамито?
- Каквото и да си мисля преди боя, в момента, в който изляза на татамито всички мисли спират под напора на адреналина и единственото, което остава е желанието за победа.
 
7.Имаш честта да тренираш при Световния Шампион по Карате Киокушин - Сенсей Емил Костов. Как те подготвя той за Състезания?
- Сенсей Костов е много добър треньор и всяка негова тренировка е малка стъпка към победата. Това се потвърждава от много отборни купи, които е печелил клубът ни.

8.Освен златен медал, ти завоюва и приз „Най-висок боен дух”. Как се почувства, когато обявиха твоето име?
- Бях много изненадана, защото за първи път печеля такава награда и не очаквах да обявят моето име.

9.Какви качества, освен висок боен дух, са необходими, за да бъдеш добър на татамито?
- Необходима е и силна воля, за да продължиш да се биеш, въпреки умората и ударите на противника. Както и добра подготовка, без която победата е немислима.  
 
10.Как се представи на Тамешивари теста? Коя техника те затрудни най-много?
- Не съм доволна от представянето си там, тъй като успях да счупя едва 5 дъски. Причината беше, че на две от техниките се надцених и сложих повече дъски, отколкото можех да счупя.  

11.Доволен ли е твоят треньор- Сенсей Костов от представянето ти?
- Сенсей Костов е доволен тогава, когато залата е пълна с хора трениращи Киокушин, когато тези хора показват дух и желание да участват на Турнири по Карате. Независимо от резултатите, той винаги казва, че можем да се представим още по-добре следващия път, да дадем повече от себе си. Това е смисълът да бъдеш треньор. Сенсей Костов ни учи да вярваме в себе си, но ни учи и никога да не забравяме кои сме, да бъдем смирени и търпеливи.

12.Какво беше първото, което ти каза той, след Първенството?
- Това, че фактът, че се състезавам и показвам дух на татамито е добър пример, който давам на малките деца в залата.

13.СК „Ичи- Геки” завоюва титлата „Отборен Шампион”. По традиция, Сенсей Костов връчва грамотата на някой от състезателите. Този път клубът удостои теб с тази чест. Разкажи ни как се почувства в този момент?
- За мен беше голяма чест да получа тази грамота, защото за спечелването й положиха усилия много хора, които дадоха всичко от себе си. Това прави Отборната титла безценна!

14.Освен състезател, ти си и инструктор на малките възпитаници на СК „Ичи- Геки”. Какви качества се стараеш да развиеш у тях?
- Главното, на което се опитваме да научим децата в залата е дисциплина, защото тя е в основата на бъдещите победи.

15.Ти самата, какво си научила от твоят треньор- Сенсей Костов?
- Никога да не се предавам, да се боря с живота, а не да се оставям по течението му.

16.Кажи откровено, какво ти дава и какво ти отнема това да си всяка вечер в залата и да тренираш?
- За мен, да бъда в залата и да тренирам  е удоволствие! Не смятам, че може да ми „отнеме” нещо времето прекарано там. Напротив, само ме обогатява като човек, както в залата, така и извън нея.

17.Какво още искаш да ти се случи в Карате Киокушин?
- Карате е спорт, който развива духовната и физическата природа у човек. Всеки, който започва да тренира, съзнателно или не, цели точно това. Докъде ще стигне, зависи от личните качества. Моята най-близка цел е да защитя черен колан.    

УС!

Митко Янев:
„ Когато стъпя на татамито си повтарям единствено, че няма болка”
Mitko Janev СК
    Митко Янев е на 21 години, състезател на СК „Карате Киокушинкай”- гр. Ямбол. Още като малък той започва да тренира Киокушин, тогава в Русия. Тренира в България от близо година. Любовта към Карате, Митко наследява от своя баща. На татамито младият състезател  показва интелигентна,  разумна игра и силен дух.  

    08.11.2008г. Държавно Първенство по Ката- гр. Варна; 3-то място
    11.07.2009г. IV-то Първенство за мъже и жени на категории (до 75кг.)- гр. Варна; 1-во място и награда „Най- техничен състезател”
    
1.Митко, с какви впечатления остана от 4-тото Първенство за мъже и жени и Турнир „Варна- 2009”? Доволен ли си от организацията на Състезанието?
- Честно казано, бях впечатлен от начина на провеждане на Tурнира и от организацията. Убеден съм, че никъде в България не съществува толкова добър екип, в който всеки знае какво точно трябва да свърши. Това дължим, преди всичко, на Сенсей Костов! Като състезател, определено съм доволен от организацията на Първенството.

2.Как се разви Турнира за теб? Колко съперника трябваше да преодолееш?
- Първенството за мен се разви много добре. Бях спокоен, преодолях двама съперника.

3.Разкажи ни как се подготвяш за предстоящ Турнир? Какъв режим спазваш, как и колко често тренираш?
- Тренирам упорито! Когато не съм в залата, излизам да тренирам навън или тренирам вкъщи. Моят треньор- Сенпай Ананий Младенов ме подготвя наистина добре, за което съм му благодарен! Режимът ми включва правилна храна и най-вече хубав сън, от който се нуждае всеки състезател.

4.Ти завоюва приз „Най-техничен състезател”. Очакваше ли, че ще получиш такова признание?
- Истината е, че не очаквах да бъда избран за най-техничен състезател. Според мен имаше много мъже и жени, които показаха изключителна техника.

5.Защо тогава, според теб, съдийският състав избра именно теб за най-техничен състезател? Какви качества си показал, за да ги впечатлиш?
- Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Явно са открили нещо в мен. Аз просто си вършех моята работа.

6.Как се представи на Тамешивари теста?
- На Тамешивари не се представих много добре. Имам общ брой 10 счупени дъски, от минимум 8.

7.Личният ти треньор доволен ли е от твоите постижения? Какво ти каза той след Първенството?
- Треньорът ми определено е доволен! Каза ми, че съм първият състезател от Ямбол, който допринася 1-во място за нашия град. Също така ми каза, че трябва да тренирам още по-упорито и ми пожела да продължавам в същия дух.

8.Какво мислиш секунди преди да излезеш на татамито? Как се подготвяш психически за срещата си?
- За нищо не мисля, старая се да изчистя мислите от подсъзнанието си. Когато стъпя на татамито само си повтарям три пъти "Няма болка".

9.Какво ти дава Карате Киокушин?
- Карате Киокушин ми дава много! Възпитава в мен качества като упоритост, воля, търпение. Карате Киокушин е начин на живот. Чрез Карате осъзнавам неща, които ми помагат извън залата. Има хора, които смятат, че Киокушин е единствено да излезеш и да се биеш, но според мен, това мислене е грешно.

10.А какво ти отнема?
- Винаги, когато получаваш нещо, то е в замяна на друго, което губиш. Тренировките ми отнемат свободно време за почивка, отнемат ми силите, потта, която проливам в залата. Но всяка преодоляна трудност и усилие си заслужават успехите, които постигаш! Един състезател постига успехи, само когато дава всичко от себе си.

11.С какво запълваш свободното си време, когато не си в залата?
- Обичам изкуството! Освен изкуството Карате, харесвам рисуването.Обичам да рисувам портрети, графики. Слушам музика, предимно японска, защо ме отпуска и се чувствам добре.

12.Какво си пожелаваш да постигнеш в Карате Киокушин?
- Всеки състезател има мечта, която иска да осъществи. Рано е още да говоря за бъдещи постижения. Мога да си пожелая здраве. Всичко останало идва с времето. Необходимо е търпение.

УС!
Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

International Karate Organization Kyokushinkaikan