Думата „ката” означава „облик” или „форма”. Японският символ чрез който се изписва думата е съставен от три главни символа:

 Катачи означаващ „форма”,
 Каи означаващ „режа” или „разцепвам” 
 Цучи означаващ „земя” или „почва”.

В буквален превод ката означава „форма разрязваща земята” или „форма разцепваща земята”.
Ката е поредица от блокове, ритници и удари с ръце от едно или повече положения-стойки. Ката съдържа и движения напред, назад и настрани. Броят на движенията и тяхната последователност са много специфични. Балансът между нападателна и защитна техника, стойките и смяната на ударите – всичко това служи на ката за предаването и на завършен вид, различаващ се от този на всяка друга ката.
Чрез практикуването на ката традиционните техники за бой се научават баланс, координация, дишане и концентрация – всичко това се усъвършенства чрез нея. Направена правилно, катата се превръща в отлично физическо упражнение. Благодарение на нея умът и тялото се усъвършенстват, а при по-продължително практикуване – те се сливат в едно. Ката изобразява идеята за “рен ма” или „винаги излъскващ” – със старателно практикуване движенията в нея стават все „по-изчистени” и перфектни. Вниманието което се изисква, за да се разберат всички малки и различни детайли, създава самодисциплина.
Чрез концентрация, отдаденост и практикуване се достига по-високо ниво, където ката със своите многобройни детайли се прави на подсъзнателно ниво и никакво обмисляне на движенията не е нужно. Това е състоянието което дзен майсторите наричат „мушин” или „без мисъл”. Рационалната мисъл не се използва въобще – това което някога е било наизустено сега е спонтанно. Именно това е смисълът на ката – да не се влага никаква мисъл, а всичко да става естествено и спонтанно.
В Киокушин катите се разделят на две части в зависимост от техния произход – северни и южни.

• Тайкъоку Соно Лчи, Ни и Сан
• Пинан Соно Лчи, Ни, Сан, Йон и Го
• Янсу
• Цуки но ката
• Канку
• Сушихо

• Санчин но Ката
• Гекисай Даи и Шо
• Теншо
• Сайха
• Сейчин
• Гайру
• Сейпай