Основатели

Директор на Международна Карате Организация Киокушинкайкан
Канчо Шокей Матцуи
8-ми дан

Основател на Българска Киокушин Асоциация
Шихан Емил Костов
5-ти дан

Онлайн магазин

Основатели

Основател на Киокушинкай Карате
Масутацу Ояма
10-ти дан
(1923 - 1994)

Основател на Киокушинкай Карате в България
Шихан Константин Божилов
5-ти дан

КУПА БУРГАС - 2013

Маргарита Йондрова:  Емил Костов ме научи да побеждавам по правилата!
Талантът обича филми с Джеки Чан и мечтае за ресторант в Париж
Каре


Маргарита Йондрова е родена на 29.02.2004 г. в гр. Варна. Карате киокушин става любим нейн спорт още в детската градина, докато гледа тренировките на сестра си в залата. Започва да изучава тънкостите на бойното изкуство в началото на 2008 г.
Бисерът в огърлицата от таланти на варненския клуб по карате „Ичи Геки“ спечели приз за най-висок боен дух по време на  „Купа Бургас 2013“. Маргарита обожива да гледа филми с Джеки Чан и мечтае да стане известен готвач, който да твори кулинарни чудеса в шикозен ресторант под Айфеловата кула.


Как се запали по карате киокушинкай?
- Сестра ми тренираше и ми беше много интересно, още когато ходех на детска градина. Стоях с нея в залата, гледах тренировките и много исках и аз да започна. Сенсей Емил Костов ми казваше, че трябва малко да порасна, а аз нямах търпение това да се случи. Много симпатична ми беше сенсей Гергана Апостолова. Още не бях навършила 4 г., когато се опитах да правя някои движения.

Вълнуваше ли се по време на участието ти в състезанието за „Купа Бургас“?
- Винаги се вълнувам, защото искам да се представя добре. Притесних се, защото момичето, срещу което се състезавах, беше по-едро от мен, но успях да се справя.

Трудно ли ти бе да завоюваш наградата за най-висок боен дух? Кои твои качества ти помогнаха най-много да я спечелиш?
- Бях изненадана от тази награда, не я очаквах. Не знам какво точно ми е помогнало. Може би бързо разбрах къде е слабото място на противника.
 
Печелила ли си индивидуални награди в други турнири?
- Имам четири предишни първи места – три на турнири по кумите и  едно - на ката.
 
Какво е най-ценното, което твоят треньор сенсей Емил Костов, те е научил по време на тренировки и прилагаш докато се биеш на татамито?
- Много уважавам и харесвам моя треньор, затова не искам никога да го излагам. Той ме научи да бъда търпелива и упорита. Разбрах, че   трябва да   уважавам и противника. Да победя честно по правилата.

Не мислиш ли, че карате киокушин е спорт, който привлича повече момчета? Какви предимства ти носи факта, че го практикуваш?
- Карате е и за момчета, и за момичета. С този спорт повече се възпитаваш,  отколкото да показваш сила. Пък и момчетата само се мислят за по- силни. Карате ме научи да бъда подредена и бърза. Също да имам търпение, да броя до десет преди да направя нещо. Май съм станала по- послушна. Аз  вкъщи правех много белички, а сега по- малко. Продължавам да отварям вратите с крак ,и лампата дори включвам с крак.

Помниш ли първото си състезание? Притесняваше ли се?
- Малко съм го забравила, защото бях на 5 г. и май не разбирах какво точно трябва да правя. По- нататък започнах да се притеснявам.

За какво мечтаеш – имаш ли любима професия, която би искала да работиш?
- Мисля да стана известен готвач. Мечтая да открия ресторант в Париж.

Имаш ли любим каратист?
- От тези, които познавам,  моите треньори, най- вече  сенсей Костов. Харесвам сенсей Гергана Апостолова. Много съм научила от семпай Захари Дамянов. А иначе гледам филмите с Джеки Чан.

Как гледат твоите съученици на това, че си се отдала на това изключително аткрактивно бойно изкуство?
- Те мислят,особено момичетата, че е странно жена да тренира карате. Смятат, че съм различна, но вече научиха, че съм луда глава. Има и съученици, които харесват  това бойно изкуство и ме карат да им показвам някои неща. Водила съм някои на тренировка и на състезание. Мога само да кажа, че никой не се е опитвал да ме бие. И аз знам, че не трябва да удрям никого.

Имаш ли си любим предмет в училище?
- Да имам, звънеца. Това е шегичка. Справям  се и с математиката, и с българския език. То това се учи във втори клас. Най- добра съм по физическо.

Играеш ли компютърни игри с карате?
- Не, не играя игри с карате. Пък и мама не ми дава да се задържам пред компютъра. И без това нося очила.

Би ли измислила своя игра за карате – каква би била тя?
- Играта, която бих измислила, по- скоро ще бъде забавна, много интересна. Няма да има кръв.  Няма да има удари, силата ще се предава от разстояние.

Ако един ден станеш треньор по карате, на какво би желала да научиш твоите ученици?
- Първо да са добри, да уважават другите. Да са постоянни, упорити и да не се предават.
 


Стефан Светославов Савов – роден на 06.06.2002г. в гр. Ямбол.
Тренира карате киокушинкай от септември, 2008г. Треньор е сенпай Анани Младенов.

Как се запали по карате киокушин? Вълнуваше ли се по време на участието ти в състезанието за „Купа Бургас“?
- Исках да разбера какво е карате и ми хареса. Така се запалих по киокушин. Както на останалите състезания и на това се вълнувах.

Трудно ли ти бе да завоюваш наградата за най-техничен? Кои твои качества ти помогнаха най-много да я спечелиш?
- Не очаквах тази награда. Старая се да изненадам противника.

Печелил ли си индивидуални награди и в други турнири?
- Три пъти съм печелил „купа Бургас“ и два пъти „купа Варна“, но купата за „най-технечен състезател“ ми е първа.

Какво е най-ценното, което твоят треньор те е научил по време на тренировки и прилагаш докато се биеш на татамито?
- Да не се предавам и да не съм еднообразен.

Помниш ли първото си състезание? Притесняваше ли се?
- Помня, но тогава изобщо не се притеснявах, защото почти не разбирах от карате.

За какво мечтаеш – имаш ли любима професия, която би искал да работиш?
- Искам да стана световен шампион по кумите. Нямам любима професия.

Имаш ли любим каратист?
- Не.

Как гледат твоите съученици на това, че си се отдал на това изключително аткрактивно бойно изкуство?
- Не са много заинтересовани.

Имаш ли си любим предмет в училище?
- Математика.

Играеш ли компютърни игри с карате?
- Да, но рядко.

Би ли измислил своя игра за карате – каква би била тя?
- Бих измислил. В нея ако някой нападне друг, аз ще защитавам нападнатия.

Ако един ден станаш треньор по карате, на какво би желал да научиш твоите ученици?
- Преди всичко на търпение, упоритост и желание да вървят напред.

КУПА ВАРНА - 2013

Кирил Боев: Победиш ли себе си, нищо не може да те спре!

Визиткa


Кирил Боев е роден на 30 август, 1989 г. във Варна. Тренира карате киокушин в СК „Ичи Геки- Варна", където се готви под ръководството на Световния и многократен европейски шампион Сенсей Емил Костов.
По време на 9-ото Първенство за мъже и жени на категории, което се проведе на 17 март 2013г. в зала „Простор“ гр.Варна , Боев ликува с шампионска титла в категория над 80 кг., като в битката за златото обезоръжи елитен боец от Сърбия.


Предизвикателство ли бе за вас участието ви в силния шампионат във Варна?- Безспорно. Но този път бе още по-вълнуващо и интересно, тъй като в Първенството взеха участие много силни каратисти от Сърбия.

 
•Вдигна ли още повече нивото присъствието на сръбската гарнитура?
- Определено нивото бе доста по - високо от това на предходните състезания. Имаше жестока конкуренция.
 

•Колко срещи изиграхте по пътя към спечелването на златото?
- Битката за златото бе невероятно трудна, минах през три изпитания.

•Бихте ли споделил кое от тях бе най-оспорвано и интересно?
- Финалът бе най-зрелищен. След редовното време играхме и две продължения.

•С какво спечелихте?
- На финала бих противника си от Сърбия с тамешивари, тъй като нямахме достатъчна разлика в килограмите.

• Какво ви впечатли в стила на игра на сръбските каратисти?
- Имат перфектен боен дух.

•Изпитахте ли известна доза притеснение, когато излязохте на татамито за финалните битки? Смятахте ли, че може да изпуснете титлата?
- Няма как да не се притесниш, но се опитах да подтисна това чувство и да играя разумно. Не мислех за титли, а само как да спечеля срещу противниците си.

•Предстои Европейско през май – как ще протече подготовката ви? Какво представяне да очакваме?
- За персоналната ми подготовка отговаря Сенсей Емил Костов. Той ще прецени как ще протече тя. Дай Боже след състезанието треньорът ми да е доволен.

•Имате оромен късмет, че се градите като състезатели при  Световният и монгократен европейски шампион Сенсей Емил Костов. Какво е най-ценното, които сте извлекли от обучението си при него?
- Да тренираш при най-добрия български каратист е подарък от Господ. Много са нещата, които съм извлякъл от обучението си при него, но най - ценни са качествата. Със своя пример Сенсей Костов изгражда у нас желязна дисциплина, характер и силен дух. Научих , че най – трудно е да победиш себе си. Сториш ли го, нищо не може да те спре.

 


 

Митко Янев: Никога не подценявам съперника! Боря се докрай.

Визитка

Митко Янев е роден на 9 февруари1988 г. Тренира в СК "Ичи Геки - Варна", където се готви под ръководството на  Сенсей Емил  Костов.
Носител е на шампионска титла в категория до 80 кг. от  
9-ото Първенство за мъже и жени на категории, което се проведе в зала „Простор“ гр.Варна на 17 март 2013г.
 

Предизвикателство ли бе за вас участието ви в силния шампионат в гр. Варна?
- Турнирът бе невероятно голямо предизвикателство. Участието на сръбските състезатели вдигна летвата още по-високо и конкуренцията бе още по-голяма.

Вдигна ли още повече нивото присъствието на гарнитурата на Сърбия?
- Определено. Показател за това беше публика в залата. Зрителите съпреживяха много силни емоции и непрекъснато ни аплодираха.

Колко срещи изиграхте по пътя към спечелването на златото?
- Изиграх общо три срещи.

Кой двубой бе най-оспорван и интересен?
- Финалът, който изигра Кирил Боев, беше най-интересен. Победи с дух и сърце. Поздравявам го.

Вие с какво спечелихте финала?
- С "ипон".

В кой клуб видяхте най-силна конкуренция?
- Всички конкуренти в моята категория не бяха за подценяване. Не деля клубовете на родни или чужди. Просто никога не си позволявам да подценявам противника.

Какво ви впечатли в стила на игра на сръбските каратисти?
- Впечатлен съм от духа им, сърцето и желанието за победа, което показаха. Наистина бяха много силни момчета и се биха докрай. Раздадоха се.

Имахте ли известна доза притеснение, когато излязохте на татамито за финалните битки?Смятахте ли, че може да изпуснете титлата?
- Няма човек, който да не е притеснен по време на състезание, да не говорим за финал. Напрежението е огромно. Но въпреки това се старая да бъда спокоен и съсредоточен

Имате оромен късмет, че се градите като състезатели при най-успелия българин в каратето за всички времена – Световният и многократен европейски шампион Сенсей Емил Костов. Какво е най-ценното, които сте извлекли от обучението си при него?
- Първо искам да благодаря на Бог, че съм жив и здрав! Благодаря на Сенсей Емил Костов за вниманието му към мен и пълноценните тренировки, които ни провежда. Благодарности и към момчетата, които са в залата, за голямата подкрепа от страна на публиката. Не забравям и моите родители,  от които получавам силна подкрепа и мотивация да продължавам напред.

 


 

Мариян Христозов: Повярвах в себе си и бих сърбина на финала

Визитка


Мариян Христозов е роден на 3 юни, 1994 г.Тренира карате в СК "Будо Карате Киокушин", където личен  треньор му е сенпай Цветелин Христов.
Талантът спечели шампионски трофей на турнира във Варна, като на финала преодоля противник от Сърбия.

 

 

Предизвикателство ли бе за вас участието ви в силния шампионат, който се проведе  от  БКА?
- Разбира се! Всяко участие на състезание по кумите и ката е предизвикателство.

Вдигна ли още повече нивото присъствието на гарнитурата на Сърбия?
- Да, и то много. Получи се страхотно състезание, с много емоции на татамито.

Колко срещи изиграхте по пътя към спечелването на златото?  
- Трябваше да спечеля три срещи, финалната от които бе срещу силен сърбин.


Кой двубой бе най-оспорван и интересен?
- Втората ми среща беше най-тежка, тя ме измъчи най-много. Бих се с момче от Варна. За нещастие получих много контузии по краката.  Не внимавах и това ми коства много. Впоследствие ми беше трудно дори да ходя. Успях да нанеса вазари малко преди да свърши времето и така се класирах на финал. Първата ми среща протече леко и свърши бързо след ипон,   малко   преди  да изтече   първата   минута.

В кои родни клубове видяхте най-голяма конкуренция по време на състезанието във Варна?
- Според мен най-конкурентни бяха СК "Ичи Геки"- Варна, защото бяха най-добре подготвени.

С какво спечелихте финала?
- С  вазари.  Още в началото на срещата успях да ударя маваши гери джодан на сърбина. Останах  много изненадан,  след  като падна, защото  в   нaчалото си  помислих, че не успях да го ударя както трябва. Секунда след това обаче той падна на земята. През останалата част от срещата започнах да играя по-предпазливо.

Какво ви впечатли в стила на игра на сръбските каратисти?
- Имат страшно много въздух, което означа, че наистина се тренира сериозно.
 
Имахте ли известна доза притеснение, когато излязохте на татамито за финалните битки? Смятахте ли, че може да изпуснете титлата?
- Притеснение винаги има , но моят треньор сенпай Христов ми каза, че в тази категория трябва да стана шампион. Повярвах му силно и сбъднах мечтата си. Отпуснах се и се бих както трябва, както съм тренирал.

Предстои европейско през май. Ще участвате ли?
– Да, предстои ми сериозна подготовка.

Как ще протече подготовката ви? Какво представяне да очакваме?
- Ще бъде доста задълбочена. Ще включва бягане, чувал, лапи, закаляване и физическа подготовка. Както и добра храна, защото не може да тренираш за състезание и да не приемаш достатъчно енергия и витамини. На европейското ще дам маскимума от себе си, ще се боря за медал.

На кого искате да благодарите  за вашия успех?
- На личния ми треньор сенпай Цветелин Христов, който още на миналото състезание ми каза, че ще ме направи шампион. Благодаря и на бойците от нашата зала. Въпреки че са по-леки от мен, притежават собствен стил на игра и богат арсенал от качества, страхотни  спаринг партньори са.

 

 

ГЕРГАНА АПОСТОЛОВА - 3-ТА НА СВЕТОВНОТО ПО КАТА

Сенсей Гергана Апостолова:
/Световна и двукратна европейска  шампионка по Карате Киокушинкай, дисциплина Ката, четирикратна шампионка на Америка/

„Сега имам стимул да тренирам още по-упорито.“

1.Сенсей Апостолова, продължавате да сте сред най-добрите състезателки в Киокушин. Завоювахте бронзов медал в тазгодишното Световно Първенство за жени в дисциплина ката, което се проведе в Япония. Радост или разочарование е третото място за Вас?
- Радвам се, разбира се. Щастлива съм, че все пак съм в челната тройка.  Разочарование е по-скоро за сина ми, който ме посрещна с думите:"Та ти си Световна Шампионка, как допусна да си трета?!?" Разбира се, аз му обясних, че всеки добър спортист трябва да има такива моменти, за да цени след това постигнатите победи!  Важното в случая е това, че треньорът ми, независимо от по-ниската класация на това Първенство,  е доволен. Това е от основно значение за един състезател!

2.След Световната Ви титла миналата година, Вашият треньор Сенсей Костов каза, че оттук нататък, всяко състезание ще е още по-трудно за Вас, тъй като при спортистите важи правилото: “Всеки иска да победи Шампиона!” Така ли е наистина?
- Наистина е така. С всяко изминало състезание, конкуренцията става все по-голяма, особено от руска и естествено японска  страна. Макар да не защитих световната си титла, аз се чувствам доволна от гледна точка на това, че имам стимул да тренирам още по-упорито. Но както е навсякъде и във всичко, надявам се следващия път да имам малко повече и късмет!

3.Разкажете ни как протече състезанието? С кои "кати" се представихте?
- Състезанието този път се състоя не в Чиба, а Токио Метрополитън Джим. В цялото Първенство взеха участие общо 1500 състезатели. В моята дисциплина участничките бяхме 16 . Имахме две квалификации - на 1-вата всички играхме задължителната "Геки-сай-шо"ката, а на 2-рата аз се представих отново със "Суши-хо". И на двете квалификации бях 3-та, след представителката на домакините и основна моя конкурентка  - Мируйо Ито и участничка от Русия.

4.Как се чувствахте по време на Първенството? Притесняваше ли Ви нещо?
- Като цяло бях притеснена, но в рамките на нормалното. Все пак аз се радвам, когато изпитвам предсъстезателна треска, което означава за мен "адреналин". Но ако имате предвид дали се притеснявах от конкуренцията, отговора ми е : "Не". По-скоро не я подценявам!

5.Споменахте, че Вашият треньор е доволен от представянето Ви, какво още Ви каза той след Първенството?
- Да, той е доволен от 3-тото ми място, защото, както и той самият каза в случая: "По-добре в тройката на Световно Първенство, отколкото в 16-цата!" Допреди няколко месеца нямах класации по-ниско от 1-во място и всеки познат, като се върнех от състезание ми казваше:"Пак ли си 1-ва! Не ти ли омръзна!" вместо "Честито и т.н." Сега след това Първенство с малко пренебрежение пак същите ми зададоха въпроса: "И защо 3-та.....?" Разбира се, спортисти, които знаят колко е трудно да се задържиш в челната тройка като цяло, ценят и знаят какво означава за мен тази класация, за което им благодаря! Това са на 1-во място моят треньор, моите 2-ма съотборници, приятели - спортисти и разбира се, близките ми!  

6.След по-малко от два месеца Ви Предстои Европейско Първенство. Кога започва подготовката Ви и в какво ще се състои тя?
- Подготовката ми вече е започнала. Като цяло тя включва тренировки за издръжливост, кати, спаринг или чувал. Все пак катата представлява бой с въображаеми противници, което за мен изисква съвкупност от всичко това. Най-голямо внимание по време на подготовката ми, отделям на отработването на отделни елементи от катите.

7.Какви цели си поставяте, какво си пожелавате?
- На 1-во място си поставям за цел, да се постарая да не разочаровам отново сина си!
На 2-ро място - да намирам повече време за почивка и възстановяване!
На 3-то място - да се усмихвам повече, защото това бе завета на майка ми!
УС!

Тариел Николеишвили- Пътят към Победата!

Тариел Николеишвили- Пътят към Победата!


Поздравяваме те с победата на Световното първенство! Минаха четири дни от края на турнира. Моля, сподели впечатленията си!
Започнах вече да се успокоявам, но все още съм ентусиазиран. Когато си припомням момента на победата, правя пауза и му се наслаждавам.

Исках да те попитам за финалния бой с Техиера. Когато обявиха второто продължение за какво мислише?
Аз уважавам Техиера като Световен шампион и успешен участник в К-1 Аз просто се стараех да направя всичко, което бе по силите ми, не мислех за резултата.

Тази година летяхте до Ню Йорк, за да изучите бъдещите си съперници, в това число и Техиера. Тогава той загуби в боя с Арата. Ти усети ли тогава, че ще успееш  да го победиш?
Не мисля,че в Ню Йорк беше истинският Техиера. Но даже имайки предвид предишните му боеве, аз бях уверен, че Техиера може да бъде победен. Той е същия човек, какъвто съм и аз. И тъй като бях избран за участие на Световното първенство, се готвих, опитвайки се да надделея срещу него.

Преди финала ти дълго не се появи в коридора, водещ до подиума...
Опитвах се да се съсредоточа върху финала, затова ми се искаше да остана насаме известно време. Към този момент бях дал всичко от себе си, което можех, това беше последния миг от подготовката ми.

В първите 30 секунди от финалния бой, Техиера агресивно нанасяше чудан-дзуки (удари с ръце на средно ниво) и удари с колена, ти изглеждаше много спокоен и се справяше със силните му атаки. Получи ли някаква травма?
Усещах мощта и натиска на ударите му, но травми нямах. Ударите на Техиера са много силни, но сравними с ударите на добри руски бойци, с които съм се бил.

В основното време на финалния мач, изглеждаше, че Техиера доминира, благодарение на агресията си. Въпреки това ти го  преустанови със своя десен лоу-кик.
Докато се биеш не можеш да бъдеш убеден в превъзходството си, ако не е очевидно доминирането ти по време на целия бой. Сам усещах, че мога да предвидя неговите движения и относително свободно използвах своята техника.

Какъв съвет ти даде треньорът ти- Сенсей Гядукян след основното време?
Той каза: " Не стой пред него, влизай вътре"

В допълнителното време ти играеше с крака на високо ниво, също така използваше и въртене. Не си изпозвал тази техника в предишните срещи. Специално за финала ли я пази?
Не е съвсем така, аз използвах удари с крака в главата още в третия кръг в боя с Тако Такеокой. Просто не считах за нужно да използвам неефективна техника или комбинация, само заради това, да покажа разнообразие. Аз използвах тези удари на финала, защото мислих, че са ефективни за момента. Когато участвах на първенства за юноши "въртенето" и маваши-джодан бяха любимите ми коронни удари. 70 % от "ипоните" се получаваха благодарение на тези удари. Но тази техника в повечето случаи не е така ефективна сред  категориите на мъжете, защото аз не я използвам толкова често,  както преди. Но например на финала на Шампионата на Русия през 2009г,  аз нокаутирах съперниците си с помощта на домаваши-кайтен-гери, така че имах достатъчно сили за такава техника, ако тя ми дава преимущество. Аз мисля,че успях да приложа тази техника на финала, защото успях да се настроя за Техиера.

 Искаш да кажеш, че не чувстваше повече никакъ натиск от страна на Техиера?
Не, той още силно натискаше. Просто аз можех да предвидя ударите му и успях сам да окажа натиск. В този момент, когато го разбрах, сякаш се мярна мълния. Започнах да оказвам върху противника жесток непрестанен натиск. Аз задействах ударите с крака в "джодан" и " въртенето", за да  не успее Техиера да се движи толкова лесно напред.

Във второто просължение ти взе мача под контрол.
Забелязах,че Техиера вече се изморява и започнах да използвам целия си арсенал от техники. Още не чуствах, че съм победил, но усетих, че превъзходството в боя се накланя в моя полза.

В момента на обявяването на финалното решение, каква бе твоята реакция?
Чисто наслаждение и благодарност. Старах се с всички сили. Благодаря на Бог и много хора, които ме водиха към  тази победа.

Как ти се стори полуфинала? Разкажи ни за впечатленията си за Капанадзе.
Ние с него сме една кръв. И двамата сме грузинци и аз усещам някаква родствена връзка помежду ни. Особено уважение предизвика това, че въпреки счупената му дясна ръка по време на тамешиварито, той успешно взе всички срещи, до полуфинала.

Имаше две продължения на полуфинала.
Капанадзе бе най-силен и здрав, сред тези, с които се бих на този Шампионат. Аз също така играх с него финална среща на Шампионата на Русия 2010г., и тогава победих, в резултат на наказателната точка, която Капанадзе получи. И двамата добре си познавахме стила на игра, затова ни бе лесно да играем.

Капанадзе вече се биеше в Япония, но никога не се бе качвал на пиедестала. Той стана известен на международното съобщество, след като стана втори на Отворения Шампионат на Америка тази година. А как го възприемат в Русия?
Той е сребърен призьор на Шампионата на Русия 2010, така че всички го познават. Но както вече казах, той загуби на финала, поради грешка и получи "гентен". При него има тенденция да губи, поради такива грешки. Считам, че той наистина може да спечели Шампионата на Америка.

На четвърт-финала се срещна с друг фаворит- Захари Дамянов.
Той се явява един от водещите бойци в Киокушин към днешния ден. Печелил е Шампионата на Америка, бил е Шампион на Европа. Той е в отлична физическа форма, има разнообразна техника,  удря и с колена и с крака в главата. Считам, че той просто не успя да използва целия си кумите арсенал срещу мен. Провървя ми.


В осмицата на най-силните всички, освен Дамянов и Еременко допуснаха грешки в тамешивари.
Това доказва, че Дамянов има превъзходна техника.
 
Какво би казал за младия японски майстор, Арата, с който се би в пети кръг?
Много е ритмичен. Бие се отлично. Млад, издръжлив, с разнообразие в техниките. Уверен съм, че в близко бъдеще той ще стане един от лидерите.

Кой ще бъде главният ти съперник на следващото абсолютно Световно първенство?
Всеки участник. Също така и бойци, с които не се познаваме лично, но които тренират упорито в момента. Не съм участвал на предното световно и преди четири години, аз също не бях известен.

Исках да те попитам за последните две години. През май 2010г. спечели Европейското първенство в полу-тежката категория, през юни - Шампионата на Япония, в супертежка категория, през октомври стана Шампион на Русия в същата категория, и след това, през ноември- Абсолютен Шампион на Япония. Тази година ти спечели Абсолютното Световно Първенство. Общо за две години ти завоюва всички основни международни титли и в края на крайщата стана световен шампион.
Това бяха две значими години. Всеки път, когато се готвех за турнир, бе тежко Но се чувствах прекрасно след издържаните победи. Удивително, но всички тези моменти през последните две години си припомних след победата на Световното. Разбрах, че всичките ми тренировки и опита от  участия в турнири ме доведоха до този резултат. Нямаше да успея сам да постигна това. Аз съм дълбоко признателен на моите родители, на треньора ми, Канчо Шокей Мацуи и всички японци, които ме подкрепяха, на Господ Бог, за това, че ме доведе до тази победа.

Кога започна подготовката си за Световното първенство?
Реших да участвам на Световното първенсто преди три години, когато бях на 17 години. До тогава участвах само на турнири. В първия ми силен турнир за възрастни на полуфинала спечелих срещу Лучиано Гогонел и на финала се бих в основното и допълнително време с Михаил Козлов. Козлов бе известен боец, в течение на 11години държеше челните позиции в руския Киокушин. Аз успях да се бия с него, дори и с продължение, и този бой  придаде увереност в силите ми. За това, моят треньор ми каза, че съм длъжен да поставя пред себе си цел -  Х Абсолютно Световно Първенство. Работата е там, че като млад, моят баща е мечтал да стане Световен Шампион. Благодарение на неговата любов към карате, аз започнах да тренирам. Неговата заинтересованост ми помога през цялото това време.

 От сега нататък започваш  ли да се подготвяш по по- специален начин?
Разбира се, имах специален тренировъчен режим преди Световното. Но като цяло просто продължих редовните си ежедневни тренировки. Моят Сенсей каза, че всичко ще зависи от това, какви цели поставям пред себе си. Когато си поставих определена цел, качеството на тренировките ми напълно се измени. Това бе втория повратен момент след като на 10г. започнах да се занимавам с карате.

А кой беше първия?
Първо се занимавах с Шотокан- карате. Баща ми намери зала, но не ме "зариби" така силно. След това моят баща се запозна с моя настоящ треньор, Карен Гядукян, оказа се, че той търси място за откриване на Дожо по киокушин. Тогава аз реших да се присъединя към неговото Дожо.

Какво бе първото ти впечатление от това Дожо?
Наистина се разстроих, защото вече имах 2-ро кю по Шотокан-карате, а се наложи да започна от бял колан. Но действително ми харесаха тренировките. Контактният стил Киокушин действително ми пасна.

Тогава кой бе любимият ти боец?
Не съм имал любими, винаги следях за най- известните бойци.

Моля те, разкажи ни за тренировъчния си режим!
Не беше нищо особено. Всичките ми тренировки бяха съставени по традиционни японски методи. Например- кихон, чувал, лапи, спаринг, физическа подготовка.

Какво бе тренировъчното ти разписание преди три години и какво е сега?
Моята основна тренировка винаги е била ежедневна групова тренировка в Дожо. Развитието си аз оценявах, съдейки по резултатите от турнирите. Преди три години бях в състояние да победя в Шампионата на Русия в своята категория и за да добия опит на международната арена, реших да си поставя за цел- Световното първенство на категории. Аз загубих в първия кръг от Едуардо Танака, но си направих важни изводи. Година по-късно, през октомври 2010г, в супер-тежка категория на Шампионата на Русия, се класирах на 3-то място, златото и среброто- Дмитрий Ленев и Николай Давидов. Пробвах силите си сред по- тежки съперници. В последната година се готвих за Абсолютното Сетовно Първенство. Вземал съм участие в девет турнира в Русия и извън нея, включително и Европейското през май, Шампионатът на категории в Япония през юни, Шампионатът на Русия през октомври и Абсолютния Шампионат на Япония през ноември. Също така съм участвал и в турнири от по-малък мащаб, например Шампионатът на Армения.  Целият този период  стана отлична тренировъчна издръжливост. За щастие, успях да спечеля всички 9 основни шампионата и достигнах всички поставени пред мен цели.

Знаем, че миналата година в Русия ти бе връчена някаква специална премия.
Да, това бе премията "Златен колан", която се връчва според резултатите през годината, за заслуги в областта на бойните изкувства. Един от членовете на комисията беше Александър Карели, известен руски борец, човек-легенда. Аз получих тази награда, защото станах първия чужденец, победител на Абсоютния Шампионат на Япония. Поласкан съм от това, че  избраха мен.

В колко турнира участва тази година?
Бях така съсредоточен в подготовката за Световното, участвах общо на три турнира: Купата на Артур Ованесян в Армения и в регионални руски турнири.

Кога бе пикът на подготовката ти за Световното?
През лятото. От юни до септември се проведоха тримесечни тренировъчни лагери в град, разположен на 200км от Москва. Тренирах 5-6 часа ежедневно, сутрин, обед и вечер. На сутрешните тренировки се акцентираше върху скоростта и издръжливостта, на обедната- технии и комбинации, на вечерната- стратегия за водене на бой. Бяха дълги тежки лагери,но съм убеден, че имаха голяма полза. След това, през октомври се освободих от училищните занятия за месец и тренирах в Дожото в Москва.

Ти сега учиш висше образование?
Да, уча в университет, във факултета по икономика, управление и мениджмънт в строителството.

Трудно ли съчетаваш тренировкте и занятията в университета?
Имам много колеги, които пишат лекции и за мен, когато отсъствам.

Имаш ли специален спаринг- партньор в твоето Дожо?
Анастасия Хрипунова, абсолютна Световна шампионка. Тренираме заедно, в една зала.

Струва ми се,че силата и параметрите на Хрипунова съществено се отличават от тези на Техиера или Капанадзе.
Невъзможно е да намериш същия спаринг-партньор, като Техиера или Капанадзе. Разбира се, имаме много високи и силни момчета, затова когато е необходимо ги моля да бъдат в двойка с мен. Но като цяло осъвършенствам техниката и стратегията си в боя с Хрипунова. Най-важното в тренировките са въображението и творчеството.

Издръжливост- една от твоите силни страни. Как я постигна?
Вече доста време участвам в турнири сред възрастни. Аз щателно избирах турнирите и съперницитеците си, затова постепенно привикнах към тяхната сила.  Съвсем малко  "вдигах". Струва ми се,че съм физически здрав, благодарение на националността си. Грузинците по природа са силни, такъв Божи дар. Баща ми не много по-нисък от мен, той е много силен. Много грузинци имат като моето телосложение.

Спомена, че силовите тренировки не са много. А с каква тежест можеш да правиш лежанка и клякане?
Лежанка със 130 кг, клякане от 170 кг. Мисля, че мога и повече, ако тренирам специално. Но тежестта,която вдигаш, не показва на колко си силен в карате.

Имало ли е и още някакви тренировки за кондиция?
Наистина исках да упомена един специален метод на подготовката ми. През март 2011г в Москва дойдоха Канчо Мацуи и доктор Йосиаки Сато, основател на японския метод на тренировка "Каацу". Доктор Сато представи метода си на занимаващите се с киокушин в Русия, членове на правителството и Руската Космическа Агенция. Имахме честта да опитаме този метод от първа ръка от д-р Сато и бяхме изумени от ефективността му.

Кой е най- ефективния метод за развиване на сила в удара?
Отдавам голямо значение на тренировките-визуализация. Например, ако работите на чувал, реално си представяте противниа си, естествено се учите на мощни и ефективни атаки, с помощта на които си представяте как нокаутирате противника си с един удар, вие можете наистина да го направите.

Може ли да опишеш точно?
С какъв точно удар вие нокаутирате противника си? Ще е тежък тъп удар или бърз, експлозивен. даже просто мисълта за звука на удара може да бъде от голямо значение.

Каква е сега целта ти в карате?
Засега нямам ясна цел, защото преди 4 дни постигнах най-грандиозната си цел в живота ми. Мога да кажа само едно,че бих искал някога да оспоря тест "Хякунин- кумите". Аз нямам конкретен план, защото това е най-трудния тест в Киокушин, но мисля,че това е най-високата цел, дори по-висока от титлата абсолютен световен шампион. Считам,че тренировките по Киокушин  това са занятия за цял живот, затова аз ще направя малка почивка, ще помисля за себе си и бъдещето ми. Ус!  

10-ТО СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО ЗА МЪЖЕ НА БЕЗ-КАТЕГОРИИ - TOKYO, JAPAN

Сенпай Захари Дамянов:
„Щастлив съм от постигнатото, но очаквах повече.“


1.Сенпай Дамянов, какво е усещането да сте пети в света в тежък спорт като Карате Киокушин?
- Щастлив съм, че успях да се класирам в челната 8-ца на такова голямо състезание.

2.С какви емоции се завръщате от Япония?
- Cъс смесени емоции. Радвам се за постигнатия успех, но някак тайно се надявах да се класирам на по-челните места.

3.Какво не Ви достигна, за да стигнете по напред  в класирането?
- Не знам. Може би ми трябват повече издръжливост и сила.

4.Разкажете ни за това как протекоха срещите Ви, за съперниците, които преодоляхте?
- Състезанието протече в три дни. Първия ден се играе една среща, втория ден две, а за да станеш шампион, играеш още пет срещи в третия ден. За последния трети ден се класират 32-ма състезатели. Преди да започнат боевете има  тамешивари (чупене на дъски). За мое щастие, от всички състезатели, аз счупих най-много дъски. Изиграх общо 6 срещи: първата с ливанец, 2-рата с представител на Южна Африка, 3-тата бе с руснак, 4-тата с японски състезател, 5-та среща играх с представител на Полша и 6-та загубих от руснак, който впоследствие стана световен шампион.

5.Участвали сте на големи Първенства, свиквате ли с напрежението или винаги има тръпка преди да излезете на татамито?
- Аз лично мисля, че на колкото и първенства да участвам, винаги ще има притеснение преди всяка среща.

6.Разкажете ни как се подготвяхте за Първенството? Какъв режим спазвахте?
- За това състезание започнах подготовка малко по-рано от обикновено. Това е нормално, като имаме предвид, че е първенство от висок ранг. В подготовката ми нямаше нови методи. Тренирах както обикновено- спаринги, чували, работа по двойки, бягане.

7.Какво Ви каза Вашият треньор Сенсей Костов след  състезанието, доволен ли е от представянето Ви?
- Поздрави ме за постигнатия резултат. Мисля, че остана доволен. Най-вероятно се е надявал на по-добро класиране, но ми каза, че и 5-то място е успех. Естествено, аз съм му изключително благодарен, защото постигнах този успех благодарение на него.

8.С кого първо споделихте, че сте пети в света? Как Ви посрещнаха в България? Родителите Ви, приятелите....
- Докато бяхме в Япония не се обадих на никой. Чак когато кацнахме в София звъннах на моите родители. Те, разбира се, вече знаеха резултата от интернет. Радваха се за моя успех, че съм 5-ти в света и бяха щастливи, че сме се прибрали живи и здрави, след толкова път и толкова бой.

9.Почитател ли сте на японската кухня?
- Не. Като цяло предимно на суши съм почитател.

10.Има ли заслужена почивка след Първенството или продължавате с тренировките?
- Разбира се, има почивка. Когато се върнахме от състезанието известно време си почивах. Сега подновявам тренировките, но в по-леко темпо.

11.Кое е следващото Ви предизвикателство свързано с Карате?
- Все още не знам. Моят треньор Сенсей Костов ще определи за какво състезание ще се готвя.


 УС!
Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

International Karate Organization Kyokushinkaikan