Основатели

Директор на Международна Карате Организация Киокушинкайкан
Канчо Шокей Матцуи
8-ми дан

Основател на Българска Киокушин Асоциация
Шихан Емил Костов
5-ти дан

Онлайн магазин

Основатели

Основател на Киокушинкай Карате
Масутацу Ояма
10-ти дан
(1923 - 1994)

Основател на Киокушинкай Карате в България
Шихан Константин Божилов
5-ти дан

10-ТО СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО ЗА МЪЖЕ НА БЕЗ-КАТЕГОРИИ - TOKYO, JAPAN

Сенпай Захари Дамянов:
„Щастлив съм от постигнатото, но очаквах повече.“


1.Сенпай Дамянов, какво е усещането да сте пети в света в тежък спорт като Карате Киокушин?
- Щастлив съм, че успях да се класирам в челната 8-ца на такова голямо състезание.

2.С какви емоции се завръщате от Япония?
- Cъс смесени емоции. Радвам се за постигнатия успех, но някак тайно се надявах да се класирам на по-челните места.

3.Какво не Ви достигна, за да стигнете по напред  в класирането?
- Не знам. Може би ми трябват повече издръжливост и сила.

4.Разкажете ни за това как протекоха срещите Ви, за съперниците, които преодоляхте?
- Състезанието протече в три дни. Първия ден се играе една среща, втория ден две, а за да станеш шампион, играеш още пет срещи в третия ден. За последния трети ден се класират 32-ма състезатели. Преди да започнат боевете има  тамешивари (чупене на дъски). За мое щастие, от всички състезатели, аз счупих най-много дъски. Изиграх общо 6 срещи: първата с ливанец, 2-рата с представител на Южна Африка, 3-тата бе с руснак, 4-тата с японски състезател, 5-та среща играх с представител на Полша и 6-та загубих от руснак, който впоследствие стана световен шампион.

5.Участвали сте на големи Първенства, свиквате ли с напрежението или винаги има тръпка преди да излезете на татамито?
- Аз лично мисля, че на колкото и първенства да участвам, винаги ще има притеснение преди всяка среща.

6.Разкажете ни как се подготвяхте за Първенството? Какъв режим спазвахте?
- За това състезание започнах подготовка малко по-рано от обикновено. Това е нормално, като имаме предвид, че е първенство от висок ранг. В подготовката ми нямаше нови методи. Тренирах както обикновено- спаринги, чували, работа по двойки, бягане.

7.Какво Ви каза Вашият треньор Сенсей Костов след  състезанието, доволен ли е от представянето Ви?
- Поздрави ме за постигнатия резултат. Мисля, че остана доволен. Най-вероятно се е надявал на по-добро класиране, но ми каза, че и 5-то място е успех. Естествено, аз съм му изключително благодарен, защото постигнах този успех благодарение на него.

8.С кого първо споделихте, че сте пети в света? Как Ви посрещнаха в България? Родителите Ви, приятелите....
- Докато бяхме в Япония не се обадих на никой. Чак когато кацнахме в София звъннах на моите родители. Те, разбира се, вече знаеха резултата от интернет. Радваха се за моя успех, че съм 5-ти в света и бяха щастливи, че сме се прибрали живи и здрави, след толкова път и толкова бой.

9.Почитател ли сте на японската кухня?
- Не. Като цяло предимно на суши съм почитател.

10.Има ли заслужена почивка след Първенството или продължавате с тренировките?
- Разбира се, има почивка. Когато се върнахме от състезанието известно време си почивах. Сега подновявам тренировките, но в по-леко темпо.

11.Кое е следващото Ви предизвикателство свързано с Карате?
- Все още не знам. Моят треньор Сенсей Костов ще определи за какво състезание ще се готвя.


 УС!

Шихан Сейджи Изобе, 8-ми дан

Шихан Сейджи Изобе, 8-ми дан

Когато видях очите на Сенсей Костов,
 разбрах, че има сърце за Киокушин!

Шихан Сейджи Изобе е роден на 1-ви март 1948г. в префектура Фукуи, Япония. На 63години той е носител на 8-и дан в Карате Киокушин. Преди 40 години е изпратен лично от основателят на Киокушин Сосай Ояма да развива карате в Бразилия. Благодарение на своя дух и упоритост Шихан Изобе създава двама световни шампиони- Франциско Фильо и Евертън Техиера.
Усещането да се учиш на Киокушин от велик човек като Шихан Изобе е неописуемо, а да разговаряш с него и да попиваш мъдростта му е нещо, което пожелавам да се случи на всеки.

1.Шихан Изобе, разкажете ни какъв бяхте като дете...
- Имам две по-големи сестри и двама по-малки братя. Тъй като аз бях най-големият син, всички около мен бяха много разглезени. Три месеца след като съм се родил, нещо много тъжно се е случило. На 24-ти или 27-ми юли, не помня добре, е имало голямо земетресение. Загинали са около 6 хиляди души. Било е едва три години след като е свършила войната. Първата ми сестра, която е с четири години по-голяма от мен, си играела пред къщата. Малко преди да се случи бедствието, тя се прибрала да спи. Другата ми сестра решила да излезе навън, но преди да го направи, ме сложила на гърба си. След земетресението, къщата ни се разрушила. Сестра ми, която е била вътре, починала. Ако не беше другата ми сестра и аз щях да съм мъртъв. И до днес тя не може да обясни, защо ме е изнесла навън. Цялото ми семейство вярва, че мъртвата ми сестра се е преродила в мен. Ето защо, във всичко, което правя, аз трябва да полагам усилия за двама!

2.Как се запалихте да тренирате карате?
- Бях на 14 години. Традиционно в Япония се организират фестивали. На един такъв фестивал в нашето село организаторът си беше пийнал и на шега ни извика, за да ни покаже нещо. Той подреди 3 дъски и ги счупи с ръка. До тогава не бях виждал подобно нещо! „Какво е това? Как така ги счупи наведнъж?”- попитах. А той ми отговори: „Това е карате!” Помислих си, че ако и аз започна да тренирам карате, ще мога да чупя дъски. Казах му, че искам да ме научи. Аз не съм учител, ми отговори той, за това не мога да ти преподавам, трябва да отидеш в доджото. Когато споделих с родителите си, те не се съгласиха. По онова време карате се смяташе за груб спорт, който тренират лошите хора. Джудо беше по-лекият спорт. Ето защо родителите ми казаха: „Никакво карате!” Тогава аз се върнах при човекът, който чупеше дъски и отново го помолих да ме научи. Уговорихме се в определени дни да ми преподава по малко. Първият път, когато отидох в дома му, чаках дълго да се прибере от работа. Оказа се, че се е напил. Тъй като желанието ми да се науча беше огромно, аз търпеливо стоях и го чаках с часове. Един ден той ми каза, че няма смисъл да го чакам, защото нещата не се получават и не може да ме научи. Тогава бях на 15 години и трябваше да искам разрешение от родителите си да тренирам. Понеже бях много слабичък, когато се сбивах с някое дете, то все ме побеждаваше. Исках да стана силен! Събрах смелост и помолих баща си да ми разреши да тренирам. Обясних му колко голямо е желанието ми! Тогава той ми каза: „Сигурен ли си, че това е, което искаш? Даваш ли дума, че няма да се откажеш? Че едновременно с тренировките, ще помагаш в къщи и ще учиш уроците си?” Отвърнах му: „Да, татко, давам дума!”
Започнах тренировки понеделник, сряда и петък от 19 до 20 часа. По онова време тренирахме от 5 до 10 човека. Тъй като пътуването до доджото с влак беше скъпо, си купих колело. С него стигах на пряко за 15 минути. Толкова бях щастлив! С нетърпение отивах на тренировка! Спомням си, че първата зима падна много голям сняг. Не можех и да си помисля да отсъствам от залата, защото бях дал дума на баща си. В нормални условия стигах за около 15 минути до доджото, но в снега с колелото се налагаше да тръгвам цял час по-рано. Изминавах по магистралата 10-12км. с колелото. Но от там до вкъщи следваше отбивка от 2 км., по която не можеше да се кара в снега. Хващах колелото на рамо и така вървях. Сегашните колелета са леки и могат да се носят, но тогава всичко беше от стомана. Тежеше много! Спирах да си почина, наваляваше ме сняг, пак тръгвах...Ставаше 23 часа, дори по-късно. В най-тежките моменти, докато вървях с колело на рамене, си повтарях: „Не бива да се отказваш!” Наистина ми беше много трудно, но бях дал дума на баща си. Дума от син на баща не бива да се потъпква. Аз съм мъж, а мъжката дума тежи на мястото си! Така цели три години ми беше много тежко. За три години взех кафяв колан. Едно време нямаше много степени- от бял директно се преминаваше на кафяв, а 4-ти дан бе най-високата степен. Тогава нямаше изпити. Сенсеят ни наблюдаваше и определяше кой каква степен заслужава. На онези, които не бяха честни и добри като личности, не им се даваше възможност да израстват. След като станах кафяв колан тренирах около две години. Постъпих в японски колеж, където изучавах селскостопанство. Едновременно учех и тренирах. В началото тренирах с хъс и много ми харесваше. Но след втората, третата година започна да ми омръзва. В доджото не изучавахме кумите, нямаше и състезания. Все още бях много слаб физически. Учехме само идо, кихон и ката.
Един ден Сенсеят дойде в доджото с подуто лице, защото се сбил. Попитахме го, защо не е използвал карате, за да се предпази? Той отговори, че нищо от наученото в залата, не е могъл да приложи на практика. Когато видях колко зле са го набили, си помислих, че това, което тренирам, явно не е истинско карате. Спомних си за дадената дума и продължих да тренирам, но все по-рядко. Оправдавах се с ученето в колежа. Така мина още една година. Сенсеят извика трима, четирима от нас и ни каза да си сложим черни пояси. Аз не приех. Щом навън ще ме бият, защо ми е този черен пояс, за какво ми е това карате. След като завърших университета започнах работа като агроном във фирма във Фукуи. Три месеца не посещавах тренировки. Един ден се обадих на мой приятел, за да го питам дали още тренира. Тогава разбрах, че много липсвам на всички. Дори по-голяма част от тях се бяха отказали да тренират, след като аз съм спрял да ходя в залата. Видях, че в доджото са започнали да правят кумите и го попитах откъде са научили тези техники. Единият от трениращите бил купил книга на Ояма и тренирали по нея. Тогава още не познавах Ояма. Бях на 20 години и не бях започнал да тренирам Киокушин. Попитах кой е този Масутацу Ояма. Отговориха ми, че това е човек, който убива бикове с карате техники. На мен никак не ми се вярваше това да е истина. Но прочетох книгата и разбрах, че е така. Реших че, ако тренирам така, както е описано в книгата, най-после ще стана силен. Тренирахме около 50 човека и решихме някой от нас да отидем в Токио, за да се срещнем с Ояма. Написахме му писмо, чрез което искахме разрешение. Той ни отговори и ни покани. Първо отидохме трима души- аз, човекът с книгата и още един. Нищо не знаехме, бяхме малки. От провинцията отидохме до Токио, до Хонбу. На информация в сградата на организацията известиха Ояма, че сме пристигнали. За първи път видях сграда на карате доджо. Беше наистина невероятно преживяване!

3.Какви бяха първите Ви впечатления от Сосай Ояма?
- О, той беше огромен! Когато влязохме при него, той изрева: „Welcome, in Tokyo!“ Станахме ей толкова малки. Направо си помислих, че ще ни убие! По онова време всички учители по карате бяха малки и слаби. Ояма беше 175см, 90кг., за японец беше огромен, на 45 години. Гласът му, жестовете му, всичко ми изглеждаше много страшно!

4.Какво казахте на Ояма, как протече разговорът Ви с него?
- Ние му казахме, че сме представители на група от 50 човека, които искат да тренират и да направят клон на Киокушин във Фукуи. Ояма изброи няколко неща, които задължително трябва да изпълним преди това. Позволи ни само да наблюдаваме негови тренировки. Гледахме с удивление как поваля всички в кумите. След три дни, през септември 1968г., се прибрахме във Фукуи и се опитахме да приложим в доджото видяното при Сосай. През май 1969г. направихме клон на Киокушин във Фукуи. Отидохме 6 човека в Хонбу, за първи път тренирахме там, правихме кихон, идо, кумите. Тогава контузих пръста си много лошо. Тъй като в шотокан нямаше кумите, не знаех как да блокирам. Така с разперени пръсти, при предпазване от гедан-маваши-гери, счупих костта на безимения си пръст. Наместих пръста сам, цялата ми ръка беше в кръв. В болницата ме зашиха, превързаха и веднага се върнах в залата. Така след една седмица се прибрах във Фукуда и продължихме да тренираме. През 70-та осъзнах, че ако работиш и тренираш едновременно, не можеш да станеш силен. Казах на баща си, че искам да напусна работа. Той много се ядоса, но намери сили в себе си и ме подкрепи. През септември на 1970г. заминах за Токио. Тренирах по два пъти на ден- сутрин и следобед. През януари 1971г. станах шофьор на Ояма за година и осем месеца. Бях единственият, който смирено търпеше суровия му характер, но той ме е наблюдавал през цялото време и е знаел колко упорит съм. Едновременно с това тренирах. Взех първи дан, а през май 1972г.- втори. През септември същата година заминах за Америка за месец, а на 10-ти октомври за Сао Паоло, Бразилия. Първоначално трябваше да отида за година, но след като отидох, разбрах че никога няма да се върна.

5.Трудно ли Ви беше в началото?
- Да, много трудно! Започнах от нула. Хората, които тренираха карате бяха много малко.

6.А колко тренират в Бразилия в момента?
- Около 3-4 хиляди.

7.Кое е най-силното Световно първенство за Вас и най-силната среща?
- През 1999г. на 7-то Световно първенство, когато Франциско Фильо спечели титлата.

8.Как се чувствате като преуспял треньор на двама световни шампиони- Шихан Фильо и Сенсей Техиера?
- Когато Фильо стана световен шампион бях много щастлив, но си казах, че следващата ми цел ще е да създам втори световен шампион. Постигнеш ли мечтана цел, веднага трябва да започнеш да работиш за постигане на нова!

9.Какви качества трябва да притежава един треньор, за да е добър колкото Вас?
- Първо, ако решиш да създаваш шампион, трябва да вярваш, че можеш да го постигнеш. Трябва ти самият да си добър пример. Да покажеш, че ако тренираш усърдно, ще израснеш, ще станеш силен и можеш да станеш шампион. Трябва да ги накараш да повярват, че ако на 100% следват примера на човека пред тях, няма да сгрешат и ще успеят. Това е най-важното!

10.Разкажете ни за първите Ви впечатления от Фильо и Техиера. Усещахте ли, че имат потенциал да бъдат шампиони?
- Познавам Фильо от 15 годишен. Забелязах го на едно първенство за деца, на което последната му среща бе все равна, докато не се стигна до енчо-сен и Фильо спечели. Тогава си помислих, че това момче има хъс. Техиера го познавам от 16 години. Първоначално той тренираше с баща си. Изведнъж, когато стана на 10 години се отказа. Имаха финансови проблеми, а и в семейството му обстановката не беше много добра. На 16 влезе отново в доджото. Беше пораснал много. Каза, че иска да се върне. Попитах го, защо се отказа преди време. Обясни ми, че когато на състезание е изгубил два пъти от по-малко дете, баща му е забранил да тренира карате. През цялото време, обаче, го е карал да става 6 часа сутринта и да пробягва огромни разстояния, 10/15, дори 20км., за да го нахъса да бъде победител. Тъй като баща му плащал за тренировките по карате, на Евертън не му оставало нищо друго освен смирено да бяга всяка сутрин. Баща му видял, че е упорит и издържа и му позволил да се върне при мен. Тогава Техиера започна да побеждава!

11.Шихан Фильо е защитил 100 боя в Бразилия и след това в Япония. Какво е необходимо, за да се защитят 100 боя?
- Това, което е необходимо, за да се защитят 100 боя, важи за всяко предизвикателство, което човек иска да преодолее. Това е желанието! Каквото и да правиш, ако не тръгнеш с нагласата, че ще успееш и го искаш, то няма да се случи. Преди всичко трябва нагласа, решителност!

12.Одобрявате ли желанието на Шихан Фильо да се бие в К1?
- На мен не ми харесва, но щом той е решил да поеме това предизвикателство, аз трябва да го подкрепя. Така както моят баща, въпреки че не одобряваше карате, ме подкрепи. По същия начин, щом моят ученик го иска, аз ще бъда до него.

13.Защо Техиера изгуби в Ню Йорк?
- Защото беше слаб.

14.Тогава, възможно ли е да спечели Световното първенство?
- Не само, че е възможно, а ще спечели! Той изгуби в Ню Йорк, защото беше слаб. Именно защото изгуби ние обмислихме какво не му достига. Смятам, че той има капацитет и ние ще го развием. Всички трябва да помагат, за да може да победи- родителите му, приятелите, всички в залата.

15.Какви качества са необходими на един състезател, за да стане световен шампион?
- Едно единствено- сърце! Трябва да има желание да бъде шампион.

16. Кои са титулуваните имена в Киокушин след Ояма за Вас?
- Канчо Матцуи.

17.Коя страна е най-силна в Киокушин в момента?
- Ще отговоря на този въпрос с въпрос- коя страна има световен шампион сега? Бразилия, разбира се! Ако на предстоящото Световно първенство Захари стане първи, България ще заеме челното място.

18.Сенсей Костов се подготвя цели три години, за да Ви покани в България. За него, както и за всички нас, това е голяма чест и сбъдната мечта. Как реагирахте Вие на поканата?
- Поканата дойде от Международния отдел, от Хонбу. Казаха ми, че Сенсей Емил ме кани в България юли месец на семинар. Ако поканата беше дошла от Андре от Полша или от Пинеро от Испания, нито аз щях да изявя желание да отида, нито Хонбу щеше да ме изпрати. Но аз знаех за постиженията на Емил, имах му доверие и исках да му помогна. Знаех, че с всички сили развива карате. После, когато видях очите му, разбрах, че има сърце за Киокушин!

19.А съжалявате ли, че дойдохте?
- Не! Естествено, че не! Както на него, така и на мен ми е тъжно, че утре трябва да си замина. Но от самото начало знаех, че винаги, когато има ден, в който се срещаме, ще има и такъв, в който ще се разделим. Това е живота- начало и кай.

20. Какво е мнението Ви за семинара?
- Ходил съм в различни страни на семинари. Онова, което ме изненада тук е фактът, че много стриктно се изпълнява всичко. А най-много ме впечатли медитацията в четвъртък. Събрахме се в 4.30ч., отидохме на плажа. Сенсей Костов и аз бяхме изненадани от децата на 5 год., които също дойдоха. Абсолютно всички се събраха и стояха в сейза. Да видиш тяхното желание да тренират е също като да намериш диамант. Нещо страхотно! Ако полираш този диамант, ще го направиш блестящ и красив. Това е работата на Сенсей Костов- да ви полира и да ви направи блестящи.

21.Върху какво трябва да наблягаме повече в залата?
- Като цяло трябва да подкрепяте организацията, да разпространявате Киокушин, да привличате повече хора в залата. Ето сега, ноември месец предстои Световно първенство. България ще участва с 4-ма състезатели. Трябва да ги подкрепяте и да им помагате.

22.Какво бихте казали на децата на България?
- Учете се добре. Играйте на хубави игри. Тренирайте упорито.
23.Децата са нашето бъдеще, Вие вярвате ли в бъдещето на Киокушин?

- Ако не вярвах, нямаше сега да съм тук. Именно защото вярвам в бъдещето на Киокушин се старая да го развивам.

24.Бихте ли дошли отново в България на наш семинар?
- Тъй като имам здравословни проблеми и всички се притесняват за мен, ако се влоша, няма как да дойда, защото не мога само да обяснявам техниките, трябва и да ги показвам. Искам до 75 години да тренирам наравно с всички. До 90 години да продължа със същото желание, въпреки че, честотата на тренировки ще е по-малка. Ако така се случи- да, ще дойда не само още веднъж, а дори два пъти!

УС!

ALL AMERICAN OPEN - 2011


Гергана Апостолова:

 /Световна и двукратна европейска  шампионка по Карате Киокушинкай, дисциплина Ката, четирикратна шампионка на Америка/

„Въпреки умората, успях да се мобилизирам.“

click here1.Сенпай Апостолова, поздравяваме Ви за завоювания златен медал! За 4-ти път триумфирате на престижното отворено първенство „All American Open”. Какво е усещането да си на върха?
- За мен това усещане по-скоро е удовлетворение от постигане на поставената цел и облекчение от очакванията на другите към мен. Изключително се радвам, че аз, а и всички от отбора, оправдахме очакванията на Сенсей Костов.

2.Разкажете повече за състезанието, участниците, организацията... Как се разви първенството за Вас?
- Първенството в Ню Йорк винаги е било много силен Турнир. Там срещаме основната конкуренция от Световните Първенства. Аз имах възможността да се съревновавам отново с японката Ито (Световна Шампионка от 2009г.), както и класиралите се на 2-ро и 3-то място на Европейското преди месец в Италия, представителки на Полша и Русия.
Характерното в нашата дисциплина на това Първенство е, че се съревноваваме мъже и жени заедно. Аз постигнах успех и в двете квалификации.

3.И какво е усещането да побеждаваш мъже в Карате Киокушин?
- Специално аз, не подценявам никой съперник, независимо от пола. Но като цяло е хубаво усещането, когато жените показваме, че не отстъпваме в дадени моменти пред мъжете.

4.Преди месец Вие постигнахте 2-ра Европейска титла във Вашата спортна кариера. Имахте ли време да се възстановите за “All American Open”? Как преодолявате натрупаната умора?
- В интерес на истината мислех, че това ще ми се отрази добре, Първенствата да са едно след друго, защото един вид ще съм във форма. Но за разлика от очакванията ми, аз се чувствах доста изтощена не толкова физически, колкото психически. Все пак успях да се мобилизирам и дадох най-доброто от себе си.

5.Както споменахте, отново победихте световната шампионка от 2009г- японката Ито. Тя ли е най-силният Ви конкурент в момента?
- Тя е наистина добра, но не трябва да се подценяват и представителките от Полша и Русия.

6.Как Ви посрещнаха Вашите близки и приятели в България?
- Изненадаха ни на летището! Аз се радвам много, че семейството ми бе дошло, за да сподели радостта ни, че се завърнахме живи и здрави и разбира се с трофеи.

7.А синът Ви как Ви посрещна?
- Синът ми бе "изненадата" от моите близки, които го бяха пакетирали, като подарък, който ми поднесоха накрая. Той бе щастлив, че ме е изненадал и че майка му е Шампионка.

8. Доволни ли сте от семинара с Канчо Шокей Мацуи, на който участвахте след първенството?
- За мен и Сенсей Костов винаги е чест да присъстваме на Семинар с Канчо Мацуи, защото винаги научаваме нещо ново, което преподаваме след това на възпитаниците си в клубовете.

9.Какво Ви предстои оттук нататък в Карате?
- Тренировки, разбира се, с цел усъвършенстване, преподаване и подготовка за изпит в края на годината в Япония.

УС!


Сенпай Захари Дамянов:


„Дано се представя достойно на Световното по Киокушин.“

Senpai Gergana Apostolova1.Сенпай Дамянов, поздравяваме Ви с шампионската титла! Как се чувствате като победител?
- Благодаря, чувството е страхотно. Всеки състезател е много щастлив, когато трудът,  който е положил, има резултат.

2.Изиграли сте шест срещи, разкажете ни за тях. Кои бяха Вашите съперници?
- Да, изиграх 6 срещи, всичките в един ден. Радвам се, че успях да се подготвя добре, за да мога да изиграя и 6-те, за което искам да благодаря на моя треньор- Сенсей Емил Костов. Първата среща играх с Shaune О'Farerll от Австралия. Победих го с Ипон с гедан-маваши-гери. Втората бе с Michi Nagase от Канада, когото победих със съдийско решение в редовното време. Третата среща бе с руснака Andrey Chirkov. Него победих с Вазари с гедан-маваши-гери. Следващият ми съперник бе представителят на Япония, когото победих в редовното време със съдийско решение. След това играх срещу японеца Shouki Arata. Победих с технически нокаут след две Вазати-та с гедан-маваши-гери. На финала играх с представителя на Русия Gederzi Kapanadze. След приключване на редовното време съдийското решение беше 5-0 в моя полза.

3.Притесняваше ли Ви нещо по време на турнира?
- Разбира се, имаше притеснение, но то беше в рамките на нормалното.

4.Сега всички очакват от Вас отлично представяне на Световното първенство в Япония. Натоварва ли Ви това психически?
- Аз самият очаквам от себе си добро представяне на Световното първенство ноември месец. Когато хората очакват от теб да станеш шампион, някак ставаш по-отговорен. Не искам да разочаровам нито тях, нито моя треньор, нито себе си.

5.Успяхте ли да си починете след състезанието?
- Да, успях да си почина. След като се прибрахме, няколко дни не посещавах залата. Първите дни релаксирах, но след това нямах търпение отново да започна да тренирам.

6.Предстои Ви Световно първенство, каква ще бъде подготовката Ви за него и кога започва тя?
- Подготовката ще бъде същата, каквато е за всяко предстоящо състезание. Доверявам се напълно на моя треньор Сенсей Костов, защото аз съм шампион благодарение на него.

УС!

ВТОРА ЕВРОПЕСКА ТИТЛА НА КАТА ЗА ГЕРГАНА АПОСТОЛОВА

Сенпай Гергана Апостолова:

/Двукратна европейска и Световна шампионка на ката/

„Никога не разчитам на стара слава.“

За пореден път Сенпай Гергана Апостолова доказа своята висока класа, завоювайки втора европейска титла в Карате Киокушин, дисциплина ката. Малко след завръщането й от 25-тото Европейско Първенство, провело се в Падова (Италия),  имахме честта да разговаряме с нея.


Gergana Apostolova1. Сенпай Апостолова, за нас е огромна чест отново да Ви посрещнем като шампион! Успяхте да завоювате за втори път европейско злато, как се чувствате?
- Чувствам се удовлетворена от труда, който положих по време на тренировките. Радвам се, че не разочаровах треньора си и тези, които вярват в мен. Все пак от доста дълго време не бях участвала на Европейско ниво, поради определени причини. Първата ми Европейска титла бе завоювана 2005г. в Сърбия.

2. Разкажете ни как протече състезанието за Вас?
- Разбира се, като всички състезатели и аз чувствах предсъстезателна треска, която е моят адреналин. Конкуренцията беше голяма, имаше представителки от Русия, които заедно с японките са основната ми конкуренция, а и не подценявам и полякините. Като се има предвид, че бяхме 22 участнички, всичко можеше да се случи.

3. Усещали сте и преди атмосферата на Европейско Първенство, по-уверена ли се чувствахте сега?
- Не мога да кажа по-уверена, защото никога не разчитам на стара слава. Разбира се, с всяко едно състезание, всеки спортист придобива опит и рутина, които му помагат в сублимни моменти. За мен всяко ново състезание е ново предизвикателство.

4. Както сте споменавали, при спортистите е водеща максимата, че всеки иска да победи шампиона. Притесняваше ли Ви конкуренцията?
- Нашият треньор, Сенсей Емил Костов, който е с изключителна спортна кариера и резултати винаги повтаря, че конкуренцията никога не трябва да се подценява, но и че всеки един от нас трябва да излиза с дух, нагласа и желание за победа!
Винаги се старая да се мобилизирам максимално, с цел да дам най-доброто от себе си!

5. Подготовката Ви за това състезание различаваше ли се с нещо от подготовката Ви по принцип за първенства?
- Винаги променям нещо в подготовката си преди състезание, защото след всяко участие намирам нещо, което трябва да отработя по-добре технически и физически.

6. Синът Ви успешно върви по Вашите стъпки. Как се развива той в Карате?
- Радвам се, че от толкова малък се занимава с този спорт. Не, че има избор, разбира се! (шегувам се). Харесва ми с постоянството си в залата и това, че има дух и в кумите и в ката. Три пъти е Шампион на кумите и 2-ри на ката. Но да не забравяме, че същият търпи най-много наказания в залата!

7.Какво Ви предстои в международен план? Какво е следващото предизвикателство?
- На 18-ти Юни ми предстои участие в "All American Cup", който ще се проведе в Ню Йорк. Там ще се опитам да защитя титлата си от миналата година. Ще бъдем отбор от 5-ма състезатели, водени от Сенсей Костов. Пожелавам си всички да се представим достойно и да се завърнем с трофеи от това престижно Първенство! УС!

Българска Киокушин Асоциация се присъединява към пожеланията на Сенпай Апостолова и пожелава успех на всички състезатели!


ПЪРВЕНСТВО ПО КАРАТЕ КИОКУШИН ЗА ДЕЦА ОТ 5 ДО 14 ГОДИНИ \"КУПА ВАРНА 2011\"

Пола Момчилова:

Дължа успехите си на моя треньор Сенсей Костов.

Pola MomchilovaПола Момчилова е възпитаничка на Световния Шампион по Карате Киокушин- Сенсей Емил Костов в СК „Ичи Геки“- Варна. Макар само дванадесет годишна, тя има завоювани два златни и два сребърни медала от различни първенства по Киокушин. В международен план Пола участва в Ню Йорк на отворения турнир „America’s Cup“ през 2010, където завоюва второ място  в дисциплина кумите.


1. Пола, как се чувстваш, спечелила златен медал от Първенството по Киокушин "Купа Варна 2011" в своята категория?
-  Доволна от себе си за това, че усилията, които съм положила на тренировките, не са били напразни.

2. Разкажи ни колко съперника преодоля, как протекоха срещите...                       
- Имах две много оспорвани срещи. На първата дадох всичко от себе си, колкото и да ми беше трудно,  аз се борих до край и победих. На финала бях себе си и победих.

3. Очакваше ли да получиш приза „Най-техничен състезател“? Как се почувства, когато обявиха твоето име?
- Не очаквах, но съм щастлива, че съдиите са оценили труда ми.

4. Твой треньор е Световният Шампион по Киокушин Сенсей Емил Костов. Какво си научила от него?
- Всичко, което съм постигнала до сега, дължа на него.

5. Доволен ли е той от представянето ти на първенството?
- Надявам се, че е доволен.

6. Как се запали да тренираш Киокушин?
- Моят баща е бивш състезател.

7. Какво мечтаеш да постигнеш в Карате?
- Много успехи и много победи, които ще постигна с много труд !


Ус!
Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

International Karate Organization Kyokushinkaikan