Сенпай Гергана Апостолова
Световен Шампион по Карате Киокушин, дисциплина Ката:
„Пет години се борих за Световната Титла”
Сенпай Гергана Апостолова накара всички българи да плачат от щастие и гордост заедно с нея. Тя достигна най-високия връх в своята спортна кариера- титлата Световен Шампион. Докосвали сме се до нейното очарование много пъти, след многобройните й постижения в Карате- тя винаги е била достатъчно търпелива, за да отговори на въпросите ни. Въпреки че, от сега нататък пред нейното име завинаги ще стои титлата „Световен Шампион”, Сенпай Апостолова е все така земна, позитивна и самоотвержена- с много любов приема нелеката ролята на майка, състезател и треньор.
Най-добрата в света – Сенпай Апостолова, отново ни позволява да навлезем в личния й свят, да се докоснем до силата й, да усетим борбения й дух в едно наистина откровено интервю… Благодарим за доверието и примера, който ни давате!
1.Сенпай Апостолова, за нас е огромна чест да Ви посрещнем като единствен в България Световен Шампион по Карате Киокушин в дисциплина Ката. Как се чувствате като първата българка завоювала най-престижното отличие?
– Изключително съм щастлива, защото и аз, като всеки спортист се стремях 1-во да натрупам опит, за да участвам на Световно Първенство и 2-ро да завоювам световна титла. Тази победа е плод на много труд и лишения, затова е много ценна за мен!
2.Световната титла бе единствената, която липсва сред останалите Ви постижения. Това ли е най-високият връх в спортната Ви кариера?
– Да, тази титла бе единствената и както споменах- най-ценната! За мен, тя е за момента най-високият връх в спортната ми кариера. Човек се усъвършенства, като трупа опит. Както е в живота, така е и в спорта, като най-важното е да приемаме пораженията, които всъщност ни усъвършенстват. Но за целта е нужна много воля, постоянство и стимул, който обаче, в никакъв случай, не трябва да е свързан с нещо материално, тъй като последното влияе негативно на психиката.
3.Трудно ли извоювахте тази победа и какъв път извървяхте до Световната титла?
– Всяко едно Първенство само по себе си е трудно и за мен е едно голямо предизвикателство. С течение на времето подготовката ми за състезанията става все по-натоварваща, защото след всеки Турнир, аз разбирам върху какво още имам да работя. Това важи и за последното ми Първенство, независимо, че завоювах 1-вото място. Участията ми в Семинари, престижни международни Първенства и най-вече Световните в Япония, са причина да натрупам съответния опит и рутина и да извоювам тази победа.
4.Имахте ли възможност да отдъхнете след Първенството и да осъзнаете големия успех, който постигнахте?
– За съжаление нямах възможност, защото пристигайки хаосът ни обгърна и веднага проблемите ни застигнаха, т.е. върнахме се в действителността, а там винаги времето не стига, най-вече на мен. Все пак медийният интерес този път бе голям и аз, и нашият треньор- Сенсей Костов, имахме възможност, разказвайки как е протекло Първенството, да се връщаме мислено в Япония. Най-прекрасните мигове, които ме накараха да осъзная успеха, моят – като състезател и на Сенсей Костов – като треньор, бяха посрещането ни на летището, в моя клуб в Бургас – “Киокушин спирит” и във Варна в клуба на Сенсея – СК”Ичи Геки-Варна”.
5.Разкажете ни как протече Шампионата- каква беше атмосферата, организацията?
– Организацията бе както винаги на изключително високо ниво. Участниците бяха 1700, които се съревноваваха в Световното Първенство за жени и Международния Турнир за деца, юноши и ветерани. Събитието продължи 2 дни, като аз участвах първия ден, след което имах възможността да наблюдавам Първенствата отстрани и да се наслаждавам на прекрасната атмосфера, която предразполагаше всички участници да дадат най-доброто от себе си.
6.Винаги сте казвали, че макар да познавате конкуренцията си, никога не я подценявате. По- уверена ли се чувствахте на татамито, сравнение с предходни Първенства?
– Преди и по време на самото състезание, аз никога не се разсейвам, наблюдавайки загрявката или играта на някои от опонентките ми, защото се старая да съм изключително съсредоточена върху моето представяне. Що се отнася до това дали съм била по-уверена, Сенсей Костов каза, че на това Световно съм била значително по-спокойна от преди, но само аз си знам как в действително се чувствах. Важното е, че запазих самообладание и показах наистина увереност.
7.Какви емоции изпитахте в мига, в който се качихте на почетната стълба?
– Честно казано, не знаех, че съм се класирала на 1-во място, разбрах едва тогава, когато обявиха коя се е класирала на 3-то. Разбира се, когато се уверих, че това е истина, потърсих веднага с поглед моя треньор и ми се насълзиха очите. Бях изключително радостна, защото и двамата знаехме какво ми костваше това и с колко труд и лишения го постигнахме.
8.Има ли завист в Карате? Поздравиха ли Ви Вашите конкуренти за победата?
– Аз лично не изпитвам завист, защото това е липса на слабост. За другите не мога да коментирам. В интерес на истината, не симпатизирам на рускините и на представителите на Полша, заради самочувствието, което показват. Уважавам японките, защото те и в двата случая – губещи и победители, показват нужното уважение и скромност. Както и в случая, Двукратната Световна Шампионка Ито дойде, поздрави ме и ми благодари, затова, че се съревновавахме заедно. За мен, разбира се, това беше чест.
9.Как се подготвяхте за Световното Първенство? Какъв бе режимът Ви на тренировки, хранене…
– Винаги съм казвала, че не трябва да се подценява подготовката за ката, защото и за нея е необходимо да имаш издръжливост, сила и въздух, разбира се. Затова са нужни и съответните тренировки, които в моя случай бяха двуразови, включващи задължително карате – кихон и ката, а като втора тренировка редувах фитнес, бягане, или аеробна тренировка. По отношение на храненето, никога не съм пазила диета, но съм се стремила да е умерено.
10.Винаги сте изтъквали важната роля, която има треньорът Ви- Сенсей Костов за Вашето представяне. Как успява да Ви нахъса той за победа? Какво Ви каза преди да излезете на татамито?
– Сенсей Костов има специфичен стил за нахъсване и съответно за успокояване. Не бих могла да го цитирам, първо защото той е винаги кратък и ясен, а и в сублимните моменти не е нужно да се говори. Достатъчно бе, когато ми каза преди да отида да загрявам: “Спокойно!”, за останалото се разбрахме и без думи.
11.А какви бяха първите му думи, след като разбра, че сте Световен Шампион?
– След като ни обявиха за финалисти, аз отидох при него да се поздравим и той ми каза: “Аз знаех, че ще си първа, бях сигурен в това, особено след играта на останалите финалистки.” Той, между другото, има много добра интуиция, в което съм се убеждавала и преди, когато е предвиждал класиране и като цяло представяне на някой от моите съотборници, например Захари. Разбира се, интуицията си по отношение на моето представяне, не беше я споделил с мен, за да не ми повлияе отрицателно на психическата ми подготовка.
12.На кого се обадихте първо, за да споделите радостта от победата?
– По принцип преди и по време на състезание, Сенсей Костов не ни разрешава да използваме телефон и с право. Той беше този, който с радост сподели победата ни – 1-во със Сенсей Божилов и Валентин Георгиев, и в последствие аз я споделих с близките ми.
13.Как отпразнувахте Световната Титла?
– Непосредствено след кацането ни в София бях изненадана страхотно от представители на клубовете, членове на Федерацията, които ни посрещнаха на летището. След това отидохме на заведение, за да вдигнем тост! Беше много приятно, защото беше от сърце!
14.Вие сте главен инструктор в СКК „Киокушин Спирит”- гр. Бургас. Как Ви посрещнаха Вашите възпитаници?
– В клуба също ме изненадаха много приятно. Бяха поканили и Сенсей Костов и на двамата ни отправиха пожелания, подариха ни значими подаръци. Но това не е всичко, атмосферата в клуба на Сенсея беше също изключителна, където също ни посрещнаха тържествено.
15.С какво събитие от живота Ви бихте сравнили Световната Титла?
– Бих сравнила този успех с момента, в който разбрах, че съм бременна, за което се борих в рамките на 5 години. И в двата случая ми отне едно и също време – 5 години!
16.Каква е цената на победата? Какво се крие зад славата и успеха?
– Само близките до мен знаят какво ми коства всичко това. Специално за това Световно, поради непрекъснати належащи проблеми и ангажименти, аз започвах, почти всеки ден, втората си основна тренировка в 22:00ч. или 22:30ч. Това, разбира се, много ме изтощаваше, защото нямах възможност да почивам през деня, но предизвикателството за предстоящото състезание ме зареждаше с енергия.
17.Какво Ви дава сили да се доказвате толкова години в мъжки спорт като Карате Киокушин? Откъде черпите енергия и дух?
– Аз съм човек, който обича предизвикателствата. Обичам трудните неща. Не случайно започнах да тренирам не спортни танци и художествена гимнастика, а карате Киокушин. Между другото, пробвала съм и споменатите два спорта, но просто усещах, че не са за мен. Карате бе забранено да се практикува тогава и какъв по-голям мотив от това да направя всичко възможно, за да намеря начин да се запиша на този спорт. Освен това винаги са изтъквали момчетата, като по-силни, по-оправни, по-нахъсани, което до ден днешен ме кара да опровергавам тези твърдения, особено последните две. Разбира се, има и изключения, не искам да обидя никой, просто това си е мое виждане на нещата от моя скромен житейски опит. Разбира се, това не означава, че тренирам, за да се доказвам пред мъжете, просто обичам да се съревновавам, като знам докъде стигат възможностите ми, т.е. не се самозабравям.
Хората, които ме мотивират и зареждат с енергия са: Сенсей Костов, майка ми и синът ми. Защо именно те?! – Сенсей Костов е показвал винаги изключителен дух и желание за победа във всяко начинание, като винаги е изтъквал, че успеха се постига и с голямо търпение. Какъв по-добър пример за подражание от това!
Майка ми се бори и до ден днешен с коварна болест, за която няма лек, като самите доктори й дадоха, още преди 4-ри години, един месец живот. Тя запази още тогава самообладание, като заяви, че ще си отиде тогава, когато е готова. Само тя си знае какво значи това, но от тогава тя помага на болни като нея хора, като им дава изключителна вяра и надежда за живот, давайки за пример себе си. От нея съм се научила, че човек, дори когато е най-зле трябва да се опитва да се усмихва и да мисли позитивно, защото не трябва да забравя, че има хора, които са по-зле от него. Нейното мото е, че човек когато истински вярва, че може да постигне нещо, то рано или късно се сбъдва! А и да не забравяме, че тя беше най-добрата състезателка по автомобилизъм в България, многократна Шампионка!
Синът ми е този, който ме калява психически! Като всяко дете на неговата възраст и той си сменя често настроенията, като ту се радва на някоя играчка, ту се сърди, когато не му я купиш, ту плаче, когато я изгуби. Това може наистина да те влуди, но по-важно е да се опиташ да запазиш самообладание, като си изкараш гнева на тренировката. Най-хубавото е, че и той тренира карате и то с голямо желание. Обича да се състезава и за моя най-голяма изненада на последното Първенство за деца, стана Шампион в неговата възрастова група и категория. Там той ме впечатли с изключителен хъс и дух за победа!
18.Постигнахте мечтата си- Вие сте Световен Шампион! Какво Ви предстои сега? Какво е следващото предизвикателство?
– Наистина това е голям успех за мен, но както казах човек на трябва да се самозабравя. Приемам този успех, като поредния и продължавам напред. Ще се опитам да защитя титлата си на предстоящия Международен Турнир в Ню Йорк през септември месец, където миналата година нямахме възможност да отидем. Дай боже през следващата година да защитя и Световната титла. Всичко това означава, че трябва много усърдно да тренирам и да усъвършенствам техниката си, защото, както казва Сенсей Костов – при спортистите важи провилото: “Всеки иска да победи Шампиона!”
УС!
