Маргарита Йондрова: Емил Костов ме научи да побеждавам по правилата!
Талантът обича филми с Джеки Чан и мечтае за ресторант в Париж
Визитка
Маргарита Йондрова е родена на 29.02.2004 г. в гр. Варна. Карате киокушин става любим нейн спорт още в детската градина, докато гледа тренировките на сестра си в залата. Започва да изучава тънкостите на бойното изкуство в началото на 2008 г.
Бисерът в огърлицата от таланти на варненския клуб по карате „Ичи Геки“ спечели приз за най-висок боен дух по време на „Купа Бургас 2013“. Маргарита обожива да гледа филми с Джеки Чан и мечтае да стане известен готвач, който да твори кулинарни чудеса в шикозен ресторант под Айфеловата кула.
Как се запали по карате киокушинкай?
– Сестра ми тренираше и ми беше много интересно, още когато ходех на детска градина. Стоях с нея в залата, гледах тренировките и много исках и аз да започна. Сенсей Емил Костов ми казваше, че трябва малко да порасна, а аз нямах търпение това да се случи. Много симпатична ми беше сенсей Гергана Апостолова. Още не бях навършила 4 г., когато се опитах да правя някои движения.
Вълнуваше ли се по време на участието ти в състезанието за „Купа Бургас“?
– Винаги се вълнувам, защото искам да се представя добре. Притесних се, защото момичето, срещу което се състезавах, беше по-едро от мен, но успях да се справя.
Трудно ли ти бе да завоюваш наградата за най-висок боен дух? Кои твои качества ти помогнаха най-много да я спечелиш?
– Бях изненадана от тази награда, не я очаквах. Не знам какво точно ми е помогнало. Може би бързо разбрах къде е слабото място на противника.
Печелила ли си индивидуални награди в други турнири?
– Имам четири предишни първи места – три на турнири по кумите и едно – на ката.
Какво е най-ценното, което твоят треньор сенсей Емил Костов, те е научил по време на тренировки и прилагаш докато се биеш на татамито?
– Много уважавам и харесвам моя треньор, затова не искам никога да го излагам. Той ме научи да бъда търпелива и упорита. Разбрах, че трябва да уважавам и противника. Да победя честно по правилата.
Не мислиш ли, че карате киокушин е спорт, който привлича повече момчета? Какви предимства ти носи факта, че го практикуваш?
– Карате е и за момчета, и за момичета. С този спорт повече се възпитаваш, отколкото да показваш сила. Пък и момчетата само се мислят за по- силни. Карате ме научи да бъда подредена и бърза. Също да имам търпение, да броя до десет преди да направя нещо. Май съм станала по- послушна. Аз вкъщи правех много белички, а сега по- малко. Продължавам да отварям вратите с крак ,и лампата дори включвам с крак.
Помниш ли първото си състезание? Притесняваше ли се?
– Малко съм го забравила, защото бях на 5 г. и май не разбирах какво точно трябва да правя. По- нататък започнах да се притеснявам.
За какво мечтаеш – имаш ли любима професия, която би искала да работиш?
– Мисля да стана известен готвач. Мечтая да открия ресторант в Париж.
Имаш ли любим каратист?
– От тези, които познавам, моите треньори, най- вече сенсей Костов. Харесвам сенсей Гергана Апостолова. Много съм научила от семпай Захари Дамянов. А иначе гледам филмите с Джеки Чан.
Как гледат твоите съученици на това, че си се отдала на това изключително атрактивно бойно изкуство?
– Те мислят,особено момичетата, че е странно жена да тренира карате. Смятат, че съм различна, но вече научиха, че съм луда глава. Има и съученици, които харесват това бойно изкуство и ме карат да им показвам някои неща. Водила съм някои на тренировка и на състезание. Мога само да кажа, че никой не се е опитвал да ме бие. И аз знам, че не трябва да удрям никого.
Имаш ли си любим предмет в училище?
– Да имам, звънеца. Това е шегичка. Справям се и с математиката, и с българския език. То това се учи във втори клас. Най- добра съм по физическо.
Играеш ли компютърни игри с карате?
– Не, не играя игри с карате. Пък и мама не ми дава да се задържам пред компютъра. И без това нося очила.
Би ли измислила своя игра за карате – каква би била тя?
– Играта, която бих измислила, по- скоро ще бъде забавна, много интересна. Няма да има кръв. Няма да има удари, силата ще се предава от разстояние.
Ако един ден станеш треньор по карате, на какво би желала да научиш твоите ученици?
– Първо да са добри, да уважават другите. Да са постоянни, упорити и да не се предават.
Стефан Светославов Савов – роден на 06.06.2002г. в гр. Ямбол.
Тренира карате киокушинкай от септември, 2008г. Треньор е сенпай Анани Младенов.
Как се запали по карате киокушин? Вълнуваше ли се по време на участието ти в състезанието за „Купа Бургас“?
– Исках да разбера какво е карате и ми хареса. Така се запалих по киокушин. Както на останалите състезания и на това се вълнувах.
Трудно ли ти бе да завоюваш наградата за най-техничен? Кои твои качества ти помогнаха най-много да я спечелиш?
– Не очаквах тази награда. Старая се да изненадам противника.
Печелил ли си индивидуални награди и в други турнири?
– Три пъти съм печелил „купа Бургас“ и два пъти „купа Варна“, но купата за „най-технечен състезател“ ми е първа.
Какво е най-ценното, което твоят треньор те е научил по време на тренировки и прилагаш докато се биеш на татамито?
– Да не се предавам и да не съм еднообразен.
Помниш ли първото си състезание? Притесняваше ли се?
– Помня, но тогава изобщо не се притеснявах, защото почти не разбирах от карате.
За какво мечтаеш – имаш ли любима професия, която би искал да работиш?
– Искам да стана световен шампион по кумите. Нямам любима професия.
Имаш ли любим каратист?
– Не.
Как гледат твоите съученици на това, че си се отдал на това изключително аткрактивно бойно изкуство?
– Не са много заинтересовани.
Имаш ли си любим предмет в училище?
– Математика.
Играеш ли компютърни игри с карате?
– Да, но рядко.
Би ли измислил своя игра за карате – каква би била тя?
– Бих измислил. В нея ако някой нападне друг, аз ще защитавам нападнатия.
Ако един ден станаш треньор по карате, на какво би желал да научиш твоите ученици?
– Преди всичко на търпение, упоритост и желание да вървят напред.
