Поздравяваме те с победата на Световното първенство! Минаха четири дни от края на турнира. Моля, сподели впечатленията си!
– Започнах вече да се успокоявам, но все още съм ентусиазиран. Когато си припомням момента на победата, правя пауза и му се наслаждавам.
Исках да те попитам за финалния бой с Техиера. Когато обявиха второто продължение за какво мислише?
– Аз уважавам Техиера като Световен шампион и успешен участник в К-1 Аз просто се стараех да направя всичко, което бе по силите ми, не мислех за резултата.
Тази година летяхте до Ню Йорк, за да изучите бъдещите си съперници, в това число и Техиера. Тогава той загуби в боя с Арата. Ти усети ли тогава, че ще успееш да го победиш?
– Не мисля,че в Ню Йорк беше истинският Техиера. Но даже имайки предвид предишните му боеве, аз бях уверен, че Техиера може да бъде победен. Той е същия човек, какъвто съм и аз. И тъй като бях избран за участие на Световното първенство, се готвих, опитвайки се да надделея срещу него.
Преди финала ти дълго не се появи в коридора, водещ до подиума…
– Опитвах се да се съсредоточа върху финала, затова ми се искаше да остана насаме известно време. Към този момент бях дал всичко от себе си, което можех, това беше последния миг от подготовката ми.
В първите 30 секунди от финалния бой, Техиера агресивно нанасяше чудан-дзуки (удари с ръце на средно ниво) и удари с колена, ти изглеждаше много спокоен и се справяше със силните му атаки. Получи ли някаква травма?
– Усещах мощта и натиска на ударите му, но травми нямах. Ударите на Техиера са много силни, но сравними с ударите на добри руски бойци, с които съм се бил.
В основното време на финалния мач, изглеждаше, че Техиера доминира, благодарение на агресията си. Въпреки това ти го преустанови със своя десен лоу-кик.
– Докато се биеш не можеш да бъдеш убеден в превъзходството си, ако не е очевидно доминирането ти по време на целия бой. Сам усещах, че мога да предвидя неговите движения и относително свободно използвах своята техника.
Какъв съвет ти даде треньорът ти- Сенсей Гядукян след основното време?
– Той каза: “Не стой пред него, влизай вътре”
В допълнителното време ти играеше с крака на високо ниво, също така използваше и въртене. Не си изпозвал тази техника в предишните срещи. Специално за финала ли я пази?
– Не е съвсем така, аз използвах удари с крака в главата още в третия кръг в боя с Тако Такеокой. Просто не считах за нужно да използвам неефективна техника или комбинация, само заради това, да покажа разнообразие. Аз използвах тези удари на финала, защото мислих, че са ефективни за момента. Когато участвах на първенства за юноши “въртенето” и маваши-джодан бяха любимите ми коронни удари. 70 % от “ипоните” се получаваха благодарение на тези удари. Но тази техника в повечето случаи не е така ефективна сред категориите на мъжете, защото аз не я използвам толкова често, както преди. Но например на финала на Шампионата на Русия през 2009г, аз нокаутирах съперниците си с помощта на домаваши-кайтен-гери, така че имах достатъчно сили за такава техника, ако тя ми дава преимущество. Аз мисля,че успях да приложа тази техника на финала, защото успях да се настроя за Техиера.
Искаш да кажеш, че не чувстваше повече никакъ натиск от страна на Техиера?
– Не, той още силно натискаше. Просто аз можех да предвидя ударите му и успях сам да окажа натиск. В този момент, когато го разбрах, сякаш се мярна мълния. Започнах да оказвам върху противника жесток непрестанен натиск. Аз задействах ударите с крака в “джодан” и ” въртенето”, за да не успее Техиера да се движи толкова лесно напред.
Във второто просължение ти взе мача под контрол.
– Забелязах,че Техиера вече се изморява и започнах да използвам целия си арсенал от техники. Още не чуствах, че съм победил, но усетих, че превъзходството в боя се накланя в моя полза.
В момента на обявяването на финалното решение, каква бе твоята реакция?
– Чисто наслаждение и благодарност. Старах се с всички сили. Благодаря на Бог и много хора, които ме водиха към тази победа.
Как ти се стори полуфинала? Разкажи ни за впечатленията си за Капанадзе.
– Ние с него сме една кръв. И двамата сме грузинци и аз усещам някаква родствена връзка помежду ни. Особено уважение предизвика това, че въпреки счупената му дясна ръка по време на тамешиварито, той успешно взе всички срещи, до полуфинала.
Имаше две продължения на полуфинала.
– Капанадзе бе най-силен и здрав, сред тези, с които се бих на този Шампионат. Аз също така играх с него финална среща на Шампионата на Русия 2010г., и тогава победих, в резултат на наказателната точка, която Капанадзе получи. И двамата добре си познавахме стила на игра, затова ни бе лесно да играем.
Капанадзе вече се биеше в Япония, но никога не се бе качвал на пиедестала. Той стана известен на международното съобщество, след като стана втори на Отворения Шампионат на Америка тази година. А как го възприемат в Русия?
– Той е сребърен призьор на Шампионата на Русия 2010, така че всички го познават. Но както вече казах, той загуби на финала, поради грешка и получи “гентен”. При него има тенденция да губи, поради такива грешки. Считам, че той наистина може да спечели Шампионата на Америка.
На четвърт-финала се срещна с друг фаворит- Захари Дамянов.
– Той се явява един от водещите бойци в Киокушин към днешния ден. Печелил е Шампионата на Америка, бил е Шампион на Европа. Той е в отлична физическа форма, има разнообразна техника, удря и с колена и с крака в главата. Считам, че той просто не успя да използва целия си кумите арсенал срещу мен. Провървя ми.
В осмицата на най-силните всички, освен Дамянов и Еременко допуснаха грешки в тамешивари.
– Това доказва, че Дамянов има превъзходна техника.
Какво би казал за младия японски майстор, Арата, с който се би в пети кръг?
– Много е ритмичен. Бие се отлично. Млад, издръжлив, с разнообразие в техниките. Уверен съм, че в близко бъдеще той ще стане един от лидерите.
Кой ще бъде главният ти съперник на следващото абсолютно Световно първенство?
– Всеки участник. Също така и бойци, с които не се познаваме лично, но които тренират упорито в момента. Не съм участвал на предното световно и преди четири години, аз също не бях известен.
Исках да те попитам за последните две години. През май 2010г. спечели Европейското първенство в полу-тежката категория, през юни – Шампионата на Япония, в супертежка категория, през октомври стана Шампион на Русия в същата категория, и след това, през ноември- Абсолютен Шампион на Япония. Тази година ти спечели Абсолютното Световно Първенство. Общо за две години ти завоюва всички основни международни титли и в края на крайщата стана световен шампион.
– Това бяха две значими години. Всеки път, когато се готвех за турнир, бе тежко Но се чувствах прекрасно след издържаните победи. Удивително, но всички тези моменти през последните две години си припомних след победата на Световното. Разбрах, че всичките ми тренировки и опита от участия в турнири ме доведоха до този резултат. Нямаше да успея сам да постигна това. Аз съм дълбоко признателен на моите родители, на треньора ми, Канчо Шокей Мацуи и всички японци, които ме подкрепяха, на Господ Бог, за това, че ме доведе до тази победа.
Кога започна подготовката си за Световното първенство?
– Реших да участвам на Световното първенсто преди три години, когато бях на 17 години. До тогава участвах само на турнири. В първия ми силен турнир за възрастни на полуфинала спечелих срещу Лучиано Гогонел и на финала се бих в основното и допълнително време с Михаил Козлов. Козлов бе известен боец, в течение на 11години държеше челните позиции в руския Киокушин. Аз успях да се бия с него, дори и с продължение, и този бой придаде увереност в силите ми. За това, моят треньор ми каза, че съм длъжен да поставя пред себе си цел – Х Абсолютно Световно Първенство. Работата е там, че като млад, моят баща е мечтал да стане Световен Шампион. Благодарение на неговата любов към карате, аз започнах да тренирам. Неговата заинтересованост ми помога през цялото това време.
От сега нататък започваш ли да се подготвяш по по- специален начин?
– Разбира се, имах специален тренировъчен режим преди Световното. Но като цяло просто продължих редовните си ежедневни тренировки. Моят Сенсей каза, че всичко ще зависи от това, какви цели поставям пред себе си. Когато си поставих определена цел, качеството на тренировките ми напълно се измени. Това бе втория повратен момент след като на 10г. започнах да се занимавам с карате.
А кой беше първия?
– Първо се занимавах с Шотокан- карате. Баща ми намери зала, но не ме “зариби” така силно. След това моят баща се запозна с моя настоящ треньор, Карен Гядукян, оказа се, че той търси място за откриване на Дожо по киокушин. Тогава аз реших да се присъединя към неговото Дожо.
Какво бе първото ти впечатление от това Дожо?
– Наистина се разстроих, защото вече имах 2-ро кю по Шотокан-карате, а се наложи да започна от бял колан. Но действително ми харесаха тренировките. Контактният стил Киокушин действително ми пасна.
Тогава кой бе любимият ти боец?
– Не съм имал любими, винаги следях за най- известните бойци.
Моля те, разкажи ни за тренировъчния си режим!
– Не беше нищо особено. Всичките ми тренировки бяха съставени по традиционни японски методи. Например- кихон, чувал, лапи, спаринг, физическа подготовка.
Какво бе тренировъчното ти разписание преди три години и какво е сега?
– Моята основна тренировка винаги е била ежедневна групова тренировка в Дожо. Развитието си аз оценявах, съдейки по резултатите от турнирите. Преди три години бях в състояние да победя в Шампионата на Русия в своята категория и за да добия опит на международната арена, реших да си поставя за цел- Световното първенство на категории. Аз загубих в първия кръг от Едуардо Танака, но си направих важни изводи. Година по-късно, през октомври 2010г, в супер-тежка категория на Шампионата на Русия, се класирах на 3-то място, златото и среброто- Дмитрий Ленев и Николай Давидов. Пробвах силите си сред по- тежки съперници. В последната година се готвих за Абсолютното Сетовно Първенство. Вземал съм участие в девет турнира в Русия и извън нея, включително и Европейското през май, Шампионатът на категории в Япония през юни, Шампионатът на Русия през октомври и Абсолютния Шампионат на Япония през ноември. Също така съм участвал и в турнири от по-малък мащаб, например Шампионатът на Армения. Целият този период стана отлична тренировъчна издръжливост. За щастие, успях да спечеля всички 9 основни шампионата и достигнах всички поставени пред мен цели.
Знаем, че миналата година в Русия ти бе връчена някаква специална премия.
– Да, това бе премията “Златен колан“, която се връчва според резултатите през годината, за заслуги в областта на бойните изкувства. Един от членовете на комисията беше Александър Карели, известен руски борец, човек-легенда. Аз получих тази награда, защото станах първия чужденец, победител на Абсоютния Шампионат на Япония. Поласкан съм от това, че избраха мен.
В колко турнира участва тази година?
– Бях така съсредоточен в подготовката за Световното, участвах общо на три турнира: Купата на Артур Ованесян в Армения и в регионални руски турнири.
Кога бе пикът на подготовката ти за Световното?
– През лятото. От юни до септември се проведоха тримесечни тренировъчни лагери в град, разположен на 200км от Москва. Тренирах 5-6 часа ежедневно, сутрин, обед и вечер. На сутрешните тренировки се акцентираше върху скоростта и издръжливостта, на обедната- технии и комбинации, на вечерната- стратегия за водене на бой. Бяха дълги тежки лагери,но съм убеден, че имаха голяма полза. След това, през октомври се освободих от училищните занятия за месец и тренирах в Дожото в Москва.
Ти сега учиш висше образование?
– Да, уча в университет, във факултета по икономика, управление и мениджмънт в строителството.
Трудно ли съчетаваш тренировкте и занятията в университета?
– Имам много колеги, които пишат лекции и за мен, когато отсъствам.
Имаш ли специален спаринг- партньор в твоето Дожо?
– Анастасия Хрипунова, абсолютна Световна шампионка. Тренираме заедно, в една зала.
Струва ми се,че силата и параметрите на Хрипунова съществено се отличават от тези на Техиера или Капанадзе.
– Невъзможно е да намериш същия спаринг-партньор, като Техиера или Капанадзе. Разбира се, имаме много високи и силни момчета, затова когато е необходимо ги моля да бъдат в двойка с мен. Но като цяло осъвършенствам техниката и стратегията си в боя с Хрипунова. Най-важното в тренировките са въображението и творчеството.
Издръжливост- една от твоите силни страни. Как я постигна?
– Вече доста време участвам в турнири сред възрастни. Аз щателно избирах турнирите и съперницитеците си, затова постепенно привикнах към тяхната сила. Съвсем малко “вдигах”. Струва ми се,че съм физически здрав, благодарение на националността си. Грузинците по природа са силни, такъв Божи дар. Баща ми не много по-нисък от мен, той е много силен. Много грузинци имат като моето телосложение.
Спомена, че силовите тренировки не са много. А с каква тежест можеш да правиш лежанка и клякане?
– Лежанка със 130 кг, клякане от 170 кг. Мисля, че мога и повече, ако тренирам специално. Но тежестта,която вдигаш, не показва на колко си силен в карате.
Имало ли е и още някакви тренировки за кондиция?
– Наистина исках да упомена един специален метод на подготовката ми. През март 2011г в Москва дойдоха Канчо Мацуи и доктор Йосиаки Сато, основател на японския метод на тренировка “Каацу”. Доктор Сато представи метода си на занимаващите се с киокушин в Русия, членове на правителството и Руската Космическа Агенция. Имахме честта да опитаме този метод от първа ръка от д-р Сато и бяхме изумени от ефективността му.
Кой е най- ефективния метод за развиване на сила в удара?
– Отдавам голямо значение на тренировките-визуализация. Например, ако работите на чувал, реално си представяте противниа си, естествено се учите на мощни и ефективни атаки, с помощта на които си представяте как нокаутирате противника си с един удар, вие можете наистина да го направите.
Може ли да опишеш точно?
– С какъв точно удар вие нокаутирате противника си? Ще е тежък тъп удар или бърз, експлозивен. даже просто мисълта за звука на удара може да бъде от голямо значение.
Каква е сега целта ти в карате?
– Засега нямам ясна цел, защото преди 4 дни постигнах най-грандиозната си цел в живота ми. Мога да кажа само едно,че бих искал някога да оспоря тест “Хякунин- кумите”. Аз нямам конкретен план, защото това е най-трудния тест в Киокушин, но мисля,че това е най-високата цел, дори по-висока от титлата абсолютен световен шампион. Считам,че тренировките по Киокушин това са занятия за цял живот, затова аз ще направя малка почивка, ще помисля за себе си и бъдещето ми. Ус!
