Европейският шампион от Украйна Захари Дамянов:
Дължа всичките си успехи на Емил Костов!
Варненецът мечтае да прави шампиони в собствена школа. Най-успешният състезател от варненския клуб по карате киокушин „Ичи геки“ – Захари Дамянов, за пореден път показа, че е голям, а духът му – несломим. На шампионата на Стария континент в Киев, Украйна ученикът на най-добрия БГ каратист сенсей Емил Костов изкачи европейския Еверест и ликува със златен медал. И прибави трета титла в евроколекцията си.
В битката за трофея Дамянов първо пречупи съперници от Беларус и Русия, а след това огъна и световния шампион за 2013 г. Алехандро Наваро от Испания. Противно на очакванията на най-върлите му фенове, в момента блестящият каратист няма да се отдаде на релакс, защото наесен го очакват още по-жестоки битки в Открития турнир на САЩ.
Захари, какво е чувството да ликуваш с европейска титла? За кой път покоряваш върха?
– Страхотно е! Изпитвам удоволетворение от това,че всички тези тренировки, които провеждаме в залата, дават резултат. Горд съм с този успех! Това ми е трета европейска титла в супертежка категория.
Винаги ли емоцията е толкова силна или с годините претръпваш като състезател?
– Емоцията си е една и съща, без значение какво е състезанието и кое поред е.
Чувстваш ли умора – за изключително кратко време ти успя да станеш № 1 на Стария континент и трети в света?
– Може би има малко психическа умора. Наистина за кратко време имах две изключително тежки състезания. И за двата форума тренирихме усилено и малко или много човек се измаря.
Как ще протече възстановяването ти?
– Намаляме темпото на тренировки, пак ще тренирам, но по-леко.
В битката за златото в Украйна се наложи над световния шампион за 2013 г. Алехандро Наваро – кои твои качества ти помогнаха да го детронираш?
– Преди финалната ми среща с Алехандро Наваро моят треньор сенсей Костов дойде при мен и ми каза: „По-силен си от него, можеш да го победиш!“ Тези думи ме мотивираха да изляза и да се раздам докрай на татамито. Знаех, че трябваше да съм много убедителен, за да успея да го надвия и се радвам, че го направих!
Как би описал другите си противници от Беларус и Русия? С какво те затрудниха най-много?
– В първата среща с представителя на Беларус не мисля, че имах някакви затруднения. Излязох концентриан, играх внимателно и спечелих срещата с ипон. С руснака вече се бяхме срещали, познавах в детайли играта му и не мисля, че можеше да ме изненада с нещо. Излязох съсредоточен и победих със съдийско решение.
Какви са впечатленията ти от европейското – как преценяваш нивото на състезателите, техниката им?
– Не успях да наблюдавам много останалите боеве на другите състезатели, но като цяло мисля, че се получи силно първенство.
Успя ли да научиш нещо ново от противниците си на татамито?
– След всяко състезание се научава по-нещо, няма значенеи дали си победител, или победен.
На кой дължиш професионалното си израстване в карате киокушин?
– Всичките ми успехи и победи дължа на моя треньор, световният и четирикратен европейски шампион – сенсей Емил Костов.
Помниш ли кога за първи път те заведоха в залата при твоя треньор?
– Бях на 10 години, а датата – 4 март 1996 г. Много се вълнувах.
Докъде стигат мечтите ти – мислил ли си един ден да направиш собствена школа, където да предаваш знанията си?
– Надявам се един ден, когато спра, да бъда състезател да имам свой клуб. Ще се радвам много, ако успея да се оттегля като световен шампион!
Кое е най-ценното, което си усвоил във времето от Емил Костов?
– Сенсей Костов винаги ме е учил да бъда смирен и търпелив. Аз лично смятам,че тези качества са много важни не само за един състезател, а и за всеки човек в живота.
Имаш ли идол в световен мащаб?
– Възхищавам се на играта на канчо Матсуй и Казуми.
Кой е следващият голям форум, който ти предстои?
– Готвя се за Отворения турнир на Америка, който ще се проведе през септември.
Как би запалил едно малко дете, което за първи път влиза в залата и мечтае да стане голям състезател?
– Щом е влязло в залата с мечтата да стане голям състезател, то вече е заплено. Бих го насърчил да бъде упорито и да преследва мечтите си дори и в най-тежките моменти. И както сенсей Костов ме е учил, бих му казал: „Не се отказвай, стискай зъби и продължавай напред!“.
Вицешампионката на Европа Гергана Апостолова:
Ако няма тръпка, е дошло време да слезеш от татамито!
Бургазлийката влязла за първи път в залата на 9 г., когато карате било табу
Българският автомобилизъм със сигуронст е изгубил изключително от това, че звездната каратистка Гергана Апостолова е предпочела киокушин пред високите скорости. Но пък всички можем да се гордеем със слънчевата бургазлийка, която непрекъснато изкачва европейските и световни върхове. Тази година Гергана ликува с вицешампионски трофей на първенството на Стария континент в Украйна.
„Спреш ли да се вълнуваш, значи е време да се откажеш!“, отсича световната шампионка за 2010 г. в Страната на изгряващото слънце. През годините възпитаничката на световния и четирикратен № 1 в Европа сенсей Емил Костов се е научила да владее перфектно емоциите си на татамито. Може би това качество й помага да пречупва конкурентите. Влиза в залата, когато е на 9 г., във време, в което силовият спорт е табу. Откровена е, че не й се е налагало да демонстрира уменията си на улицата, но не крие, че за нея би било невероятно предизвикателство, ако я поканят да снима в касов екшън.
Гергана, честита вицешампионска титла! Труден ли бе пътят, който извървя, за да спечелиш сребърен медал на европейското първенство по карате киокушин в Украйна?
– Благодаря! Пътят към всеки връх е труден, без значение дали е второстепенен. Важното е да цениш постигнатото, колкото и малко да е то, защото както казва сенсей Костов: „Може и да е по-зле!”
С какво те превъзхождаше съперничката ти от Русия, която взе златото?
– Не мисля, че ме превъзхожда. Просто имаше повече късмет.
Какви впечатления натрупа от шампионата на Стария континент – вдига ли се нивото през годините?
– Разбира се, има развитие на нивото и то в положителна насока. Има все по-голяма конкуренция, което се дължи на участието на нови, млади състезатели, с големи амбиции.
Как протича подготовката ти за голям европейски или световен форум – какви са акцентите?
– Акцентираме с моя треньор – световния шампион сенсей Емил Костов върху добрата физическа подготовка, издръжливостта и най-вече върху добрата техника.
Големите актьори казват, че винаги, когато излязат на сцената, се вълнуват. И в спорта ли е така, или през годините претръпваш и успяваш да потушиш емоциите?
– Разбира се, че и в спорта е така. Адреналинът е голям, тръпката също. Спреш ли да усещаш вълнение, значи е време да спреш да се съревноваваш. С годините натрупан опит постигаш по-скоро запазване на самообладание – изкуството да владееш емоциите си.
Виждаш ли наследник в момичета от клуба, където ти си треньор? Те със сигуност мечтаят да вървят по твоя път и имат амбиция да покоряват високи върхове.
– Почти всеки за мен е потенциален шампион (момиче, момче), стига да си го постави за цел, за да го постигне. От опит като инструктор знам, че успяват по-скоро упоритите, отколкото талантливите.
Как би опровергала схващането, че карате киокушин е повече мъжки спорт?
– Нормално е така да го определят. Въпрос на виждане и опит е. Все пак киокушин е силов стил карате, а всичко свързано със сила го приписват на мъжете. Постигайки успехи в тези силови области, показваме, че не отстъпваме много по сила и умения пред мъжете. Даже бих казала, че сме по-упорити и с по-стабилна психика в повечето случаи.
Каква е тайната, с която пъддържаш перфектната си фигура?
– О, благодаря! Винаги има какво да се желае. Поддържам се с тренировки, основно по карате киокушин и през останалото време с кардио тренировки, като бягане, Тае-бо и Канго Джъмпс.
Налагало ли ти се е някога да прилагаш знанията си на улицата, за да се защитиш?
– Не. Не съм конфликтна личност. Но ако се наложи…
Как гледаш на предизвикателството да участваш в екшън филм и да бъдеш дубльор на известни артисти?
– Нова доза адреналин!?! Не бих отказала.
Трудно ли е в днешно време, когато децата са отдадени на компютърните игри, да ги запалиш да тренират и да постигат големи успехи? Каква е твоята формула да ги мотивираш и да ги накараш да се отдадат на карате киокушин?
– Разчитам основно на примера, който давам – тренирайки редовно, съревновайки се, постигайки успехи, да ги привлека. Опитвайки веднъж от атмосферата на нашето бойно изкуство, което е и начин на живот, те стават част от колектива.
Как започна твоят път в любимия спорт? Кой те заведе в залата, тренираше ли преди това други спортове?
Влекат ли екстремните спортове и високите скорости?
– Мога да кажа, като цяло, че винаги ме е влечало забраненото или невъзможното. Започнах да тренирам киокушин карате на 9 години (през 1985 г.). Тогава бе забранено да се тренира каквото и да е карате. Заведе ме един приятел на сестра ми, на който мрънках може би половин година, да ме вземе със себе си в залата, където тренираха общо 10 човека. Преди това се занимавах с лека атлетика и велосипедизъм. Упражнявах и други спортове успоредно с карате, но съвпадаше ли с киокушин тренировка, беше игнориран. По отношение на високите скорости, произлизам от семейство, спортуващо автомобилизъм. Така че съм закърмена с бензин и аз като моите родители се състезавах в национален и международен мащаб. Баща ми между другото продължава своята състезателна кариера и все още е сред 10-те най-добри автомобилисти в България. Така че имам от кого да вземам пример и самата аз по отношение на воля, упоритост и постоянство!
