СЕНПАЙ ЗАХАРИ ДАМЯНОВ:
„За всяка моя среща аз излизам за победа!”
1. Сенпай Дамянов, как се чувствате като носител на титлата Вицешампион на Японското Отворено Първенство на без-категории?
– Чувството не може да се опише с думи. Много съм щастлив, че имах възможността да участвам на толкова голям Турнир и още по-щастлив съм от факта, че успях да се представя добре! За мен по-важно е моят треньор- Сенсей Костов да е доволен от представянето ми.
2. Очаквахте ли да постигнете такъв успех?
– Ако трябва да съм откровен, истината е, че не очаквах такова класиране. Надявах се да мога да вляза поне в 8-цата, защото малко преди това участвах на друго тежко Първенство и не се бях възстановил на 100%.
3. Вие победихте състезателят класирал се на 8-мо място на Световното Първенство, победихте шампиона на Япония до 85кг., на Ѕ финал победихте с нокдаун един от фаворитите Кентаро Танака. Коя среща бе най-трудна за Вас?
– За всяка моя среща аз излизам за победа! Няма значение нито кой е моя противник, нито откъде е. Не подценявам никой! Естесвено, преди да изляза на татамито Сенсей Костов ме мотивира да дам най-доброто от себе си. Най-много се притеснявах за срещата с Кентаро Танаkа на полу-финала, тъй като той беше Шампион от този Турнир за 2004 година.
4. На финала се изправихте срещу един от фаворитите на Япония- Макато Танагучи. Разкажети ни повече за тази среща?
– Финалът наистина го изгубих. Просто не успях да дам 100% от себе си. Имах травми от Турнира в Ню Йорк, които не успях да излекувам напълно. Краката ме боляха. Моят съперник усети това и съсредоточи силите си именно там.
5. Какво не Ви достигна, за да победите във финалния двубой?
– Може би ако имах повече време да се възстановя между двата Турнира. Не искам да се оправдавам, радвам се, че достигнах това ниво и участвах на толкова силно Първенство. Дано следващия път да спечеля!
6. След всяка победа увеличава ли се отговорността Ви за представянето Ви на предстоящи Турнири?
– Да, след всяко добро представяне отговорността става по-голяма. От една страна не можеш да си позволиш да изложиш треньора си, от друга страна не можеш да допуснеш да слезеш едно ниво по-надолу, така излагаш и себе си.
Направиш ли крачка напред, трябва да тренираш още по- упорито и постоянно. То е като да се изкачваш по отвесна стена- спреш ли дори за миг, падаш надолу. Не трябва да се отпускаш!
УС!
