Сенпай Гергана Апостолова:
/II-ри дан, СК “Киокушин Спирит”- гр. Бургас/
„Синът ми се амбицира от моите успехи.”
Визитка родител:
Име: Гергана Апостолова – Костова
Години: 34 г.
Професия: Инструктор по Карате Киокушин.
Любимо занимание: Карате Киокушин
Визитка дете:
Име: Богомил Костов
Години: 6 г.
Професия: Бъдещ ученик.
Любимо занимание: Карате Киокушин
1. Сенпай Апостолова, Вие сте Световен Шампион по Карате Киокушин в дисциплина „Ката”. Преди да завоювате Световната титла, постигахте успех след успех на татамито. Разкажете ни кога и как започна Вашият път в Киокушин?
– Започнах да се занимавам с Карате Киокушин на 9 години, когато този спорт бе забранен. Клубът, в който тренирах, се водеше към военно поделение и така имахме възможността да практикуваме Киокушин. Инструктор на клуба бе Сенпай Христо Бацов.
Както знаете, а и за тези, които не знаят, Карате Киокушин може да се тренира както за удоволствие – т.е. за обща физическа подготовка, така и професионално. Аз избрах второто, като започнах своята състезателна дейност в Карате Киокушин, съревновавайки се предимно на кумите, класирайки се в началото в челната тройка и впоследствие при жените, постигайки резултати, като Републикански Шампион и част от националния отбор. Следва кратък застой поради здравословни проблеми, но държа да отбележа, че не са вследствие на контузии от спорта. Наложи се да спра за определен период от време състезателна дейност, но продължих да инструктирам. По-късно отново възобнових състезателната си дейност, но вече в другата дисциплина на Карате Киокушин – ката. Останалото Ви е известно.
2. Какво се е променило оттогава? Има ли разлика със ситуацията в момента?
– Много неща се промениха оттогава, особено в Карате, както за добро, така и за лошо. Сега Карате може да се практикува съвсем легално навсякъде и то при професионални инструктори, например при Световния Шампион Сенсей Емил Костов. За съжаление обаче държавата не обръща достатъчно внимание на неолимпийските спортове и така губи своите таланти, които се славят с голям респект в чужбина.
3. Киокушин е силов спорт, в който женското присъствие е по-рядко срещано. Как се зароди любовта у Вас към този боен спорт?
– Аз винаги съм била бойна натура, но това, което ме заинтригува тогава бе, че този спорт бе забранен за практикуване. Друго много характерно, което ме впечатли бе, че Киокушин е най-силовият стил Карате. Независимо от това, той се използва преди всичко за самоотбрана.
4. Кои са най-емоционалните Ви мигове свързани с Киокушин- на татамито, в залата, на Състезания…?
– Всичко, което е свързано с Карате Киокушин, за мен е една голяма емоция. Независимо дали съм на тренировка или на състезание, аз винаги се отдавам изцяло на този спорт. Естествено най-голямото ми изживяване бе Световното Първенство тази година, където постигнах най-доброто си постижение, но също така усетих голяма доза адреналин по време на състезанието на сина ми Богомил, който показа изключително голям дух и воля за победа.
5. С какви емоции свързвате първите стъпки на Богомил в залата?
– Никога не съм го насилвала да тренира. Просто той расте в такава среда и бе нормално да изяви желание да спортува Карате Киокушин. Все пак, той бе едва на шест месеца, когато се разхождаше с проходилката по време на тренировката ми, защото нямаше кой да го гледа.
6. Как и кога усетихте, че той иска да поеме по Вашия път, избирайки труден и силов спорт като Карате?
– Не мога да кажа точно кога е пламнала искрата в него за този спорт, защото той откакто се помни е в залата. Като всяко дете и него го влекат електронни игри, както и други спортове, но хубавото е, че успоредно с тях тренира ежедневно Карате. Според мен, принос за това имаме аз и колективът на моя клуб “Киокушин Спирит” . Синът ми се амбицира от моите успехи и се старае по всякакъв начин да ме впечатлява, а и черният колан много го блазни.
7. Освен майка на Боги, Вие сте и негов треньор. Променя ли се отношението Ви към него по време на тренировки или успявате да запазите дистанция?
– Като всеки добър инструктор и аз не толерирам собственото си дете, когато сме в залата. Напротив, неговото име се чува най-често в залата с цел порицание. Причина за това е, не че той трябва да е за пример, а по-скоро, че не трябва да злоупотребява с това, че треньорът му в залата е неговия родител. Така че, дистанцията е задължителна в залата, защото по този начин се изгражда и респектът в него към мен, което се пренася и в ежедневието.
8 .А как се чувствате по време на Състезания, когато гледате как се бие, за да победи?
– Както казах по-горе, това за мен е голяма доза адреналин. Макар че, никога не му го казвам, аз съм много доволна от хъса за победа, с който участва на състезание. Много е важно да се разграничи хъса от злобата. Истинският боец не трябва да се поддава на това чувство – злобата, защото тя е признак на слабост, води до замъгляване на съзнанието или както за всички е известно “да ти падне пердето”. Това важи и за всяко начинание, където има конкуренция, т.е. това важи и за живота. Така че за мен, като треньор, задачата ми е само да насочвам, но не и да налагам и изключително се радвам, че това води до резултати, а именно Богомил спечели първата си Шампионска титла на 6 години.
9. Къде Сенпай Апостолова е по-строга и взискателна- в залата или у дома?
– Каквато съм в залата, такава съм и извън нея – строга! С тази разлика, че в залата не си позволявам никакви ласки. Все пак аз съм и майка, но в никакъв случай не става въпрос за глезене, защото преди всичко имам син, който трябва да стане не просто мъж, а мъжкар, тъй като все по-рядко срещам истински мъже, т.нар. мъжкари, които да са отговорни и точни.
10. Спомняте ли си някоя интересна случка, нещо което е казал или направил Боги по време на тренировки?
– Не е само една случка, разбира се. Веднъж бях извикала родителите на децата след тренировка и се обърнах към децата, за да ги попитам “Чий родител липсва?”, при което само Богомил вдигна ръка. Попитах го “Аз не съм ли ти родител?”, а той ми отговори: “Не, ти си Сенпай в момента”.
Веднъж в залата едно момче се обърна към него с фразата: “Ей, фъстък?”, а Боги му отговори: “Може да съм фъстък, но се бия като цяло пакетче!”.
11. Той как приема факта, че неговата майка е Световен Шампион по Киокушин Карате?
– Интересното е, че пред мен не показва някакво възхищение от този факт, което е нормално. Но съм го засичала, когато се е хвалил с това, че и двамата сме Шампиони. Така че, за мен по-скоро той приема това за съревнование помежду ни и като всеки мъжки индивид не приема да е на 2-ри план, т.е. “и двамата сме Шампиони”. Харесва ми, защото това поражда в него любознателност. Непрекъснато ме разпитва къде ще ходя на състезание и пита- а аз кога ще отида да се състезавам там, та това ми е любимия град- независимо, че за първи път го чува. Това са един вид цели, които той си поставя. Същевременно вижда и какво изисква подготовката ми за състезание. Богомил е непрекъснато с мен в залата, така че знае какво ми коства успеха, тъй като и той е в известна степен потърпевш.
12. Като родител, какви качества се стремите да изградите у Вашия син?
– Всеки, който се занимава с Киокушин Карате, знае на какво учи то, а именно най-вече на дисциплина, воля, самостоятелност и отговорност. Тук ще вмъкна и Философията на Карате Киокушин, с която запознаваме децата, които идват в залата и на която държим:
Дръж главата си ниско наведена (скромност), очите да гледат високо (амбиция), устата затворена (спокойствие); изгради себе си върху синовно уважение и помагай на другите.
Това са качествата за мен, които ще помогнат на всяко дете да изгради характера си и да се справи с трудностите в живота. На това уча Богомил, както и всички деца в залата.
13. Какво Ви дава лично на Вас Карате Киокушин?
– Карате Киокушин ми дава всичко, защото то ме е научило да осъзная гореспоменатата Философия и дивидентите от нея. Най-вече ме е научило да приемам поражението, като част от подготовката ми за големия успех.
14. Дайте съвет на всички родители, които водят децата си в залата и може би, също искат да тренират Карате.
– Не забравяйте, че Карате Киокушин е първо изкуство и после спорт. В него няма ограничение на възрастта, тъй като се набляга не само на физиката, но и на духовното. Ако наистина желаете да се пробвате, но Ви е неудобно, не позволявайте на тази психическа преграда да Ви спре, а напротив. Тренирайки Карате ще изразходвате насъбралата се негативна енергия и ще избягате от ежедневието си, като същевременно ще се сдобиете с нужното самочувствие, че ако Ви се наложи, ще можете да се отбраните.
УС!
Сенпай Цветелин Христов:
/ II- ри дан, СК „Будо- Карате Киокушин”- гр. Разград/
„ Ние сме отговорни децата ни да спортуват.”
Визитка родител:
Име: Цветелин Христов
Години: 40
Професия: Полицай.
Любимо занимание: Киокушин, Стрелба.
Визитка дете:
Име: Тодор Тодоров
Години: 18
Професия: Ученик.
Любимо занимание: Киокушин.
Визитка дете:
Име: Симона Тодорова Име: Дамян Тодоров
Години: 10 Години: 3
Професия: Ученик. Любимо занимание: Щури игри.
Любимо занимание: Много са.
1. Сенпай Христов, от колко години тренирате Карате Киокушин и кой Ви запали по най-силовия вид бойно изкуство?
– В залата влязох преди 20 г., когато започнах работа в МВР с идеята, че това, което правя, ще ми помага в работата на улицата.
2. Какви спомени пазите от миналото, когато сте прохождали в Карате?
– В самото начало, в една зала на полицията заедно с колеги, просто си се биехме. По-късно със Сенпай Живко Неделчев започнахме да ходим на лагери, семинари и състезания по Киокушин. След това основахме Спортен клуб „Будо-Карате Киокушин”.
3. Какво се е променило оттогава? Има ли разлика със ситуацията в момента?
– На сегашните деца не им се спортува. Липсва масовият спорт в училище, който да запали децата да влязат в залата. Вина за това имат и родителите.
4. Кои са най-емоционалните Ви мигове свързани с Карате, постижения, които никога няма да забравите?
– Покриването на II-ри дан миналата година. Изпитът продължи 6 часа и половина. Беше наистина незабравимо преживяване. Това е един тест, който няма как да се опише и разкаже. Трябва да се изпита лично!
5.Заедно с Вас тренират и трите Ви деца. Как се запалиха по Киокушин?
– Децата трябва да бъдат доведени в залата от родителите си. Както, когато са малки се грижим за онова, което е най-добро за тях, така трябва да мислим, че за правилното им развитие, е добре да спортуват. Не мисля, че 5 годишно дете е способно да направи избор, какво да спортува. Моите деца, аз ги вкарах в залата по Киокушин. Когато родител доведе детето си да тренира и след няколко тренировки то срещне трудности, недоумявам как същият този родител ми казва: Ами той не иска да тренира! А утре ако не иска да ходи на училище?! Родителите са тези, които взимат решенията. Ние сме отговорни за децата си! Те нямат вина.
6. Разкажете ни за първите им крачки в залата. С какви чувства си спомняте тези мигове?
– Тодор влезе в залата с мен, когато беше на 2 години. Докато аз тренирах- той си играеше. С времето, играта премина в по-съзнателна тренировка. Днес, вече на 18 години, Тодор може сам да осъзнае потребността и удоволствието от тренировките по Киокушин. Симона е на 10г. и има вече няколко състезания. Дамян е на 3 години и си играе в залата облечен в кимоно. На неговата възраст, все още е трудно да му ангажираш вниманието.
7. Освен баща, Вие сте и техен треньор в залата на СК «Будо-кк». Променя ли се отношението Ви към тях в залата или успявате да запазите дистанция?
– В залата аз съм Сенпай. Там е мястото, където се тренира и децата ми тренират наравно с другите.
8. Тодор и Симона са състезатели. Какво е усещането да гледаш собственото си дете как се бие на татамито?
– На Първенства гледам на тях като на състезатели от клуба. Опитвам се да сдържам емоциите си, да се абстрахирам от факта, че част от мен е там, на татамито. Избягвам излишните поощрения и гледам да съм по-критичен, дори и след спечелена среща.
9. Пренасяте ли атмосферата и правилата за дисциплина от залата у дома? Има ли наказания с подскоци и лицеви опори?
– Случва се рядко, може би под формата на игра, защото в къщи са послушни и няма нужда от наказания.
10. Вие, като родител, какви качества се стремите да възпитавате у Вашите деца?
– Дисциплината и тренировките те подтикват да търсиш нещо повече, да достигаш съвършенство във всяко начинание. Научаваш се на трудолюбие и постоянство. Искам децата ми да не се отказват от предизвикателствата и да не обръщат гръб на трудностите.
11. Какво Ви дава лично на Вас Карате Киокушин?
– Чувствам удовлетворение, че не се отказвам от трудностите, с които ме сблъсква животът. Вечерите в залата и тренировките с децата ме зареждат с много положителни емоции. Ето защо, мога да кажа, че Киокушин е начин на живот.
Ус!
Сенпай Пламен Кръстев:
/I-ви дан, СК”Ичи Геки” гр. Варна/
„Поради липсата на казарма, Киокушин е единствената школа за правилно възпитание. ”
Визитка родител:
Име: Пламен Кръстев
Години: 47
Професия: Безработен.
Любимо занимание: Да гледам спорт.
Визитка дете:
Име: Борислав Кръстев
Години: 16
Любимо занимание: Да излиза с приятели.
1.Сенпай Кръстев, от колко години тренирате Карате Киокушин?
– От 1980 година.
2. Какви спомени пазите от миналото, когато сте прохождали в Карате?
– Чувствах се горд, че тренирам този спорт, имах самочувствие и бях уверен в себе си, но никога не съм го показвал на улицата.
3. Какво се е променило оттогава- атмосферата, дисциплината. Има ли разлика със ситуацията в момента?
– По принцип дисцпилината си е същата. Разликата се състои в това,че се разпокъса единната организация и това води до интриги, които пречат за развититето на този спорт.
4. Вие сте родител на двама синове, които също са се докосвали до духа на Киокушин. Откъде тази любов към Карате у Вашето семейство?
– То не е любов, просто им внуших, че трябва да пракитуват този спорт, защото той учи на дисциплина, отговорност, уважение към по-можещите и по-знаещите. Те са момчета и поради липсата на казарма това е единствената школа за правилно възпитание.
5. Спомняте ли си кога за първи път доведохте синовете си в залата? С какви емоции свързвате този момент?
– Ноември 2005г. Изпитах вътрешно задоволство, че и двамата ми синове имат желание да спортуват. Благодарение на това, аз също се завърнах в този спорт, след прекъсване от 10 години.
6. Сега само единият Ви син- Борислав върви по Вашите стъпки. Защо се отказа от Киокушин по-големият?
– На сила хубост не става. Понеже спортът изисква доста себеотдаване, спазване на спортна дисциплина, лишение от някои удоволствия, които са присъщи за тинейджърите, големият ми син просто тръгна по течението на реката и започна да му става безинтересен спорта и му поставих ултиматума дали ще излиза с приятели или ще спортува.
7. Какво Ви споделя Борислав, когато се прибирате след тренировка? Какво му харесва, какво не му допада в залата?
– При положение, че нищо не ми е споделил, смятам че няма забележки относно тренировките в залата.
8. Освен негов баща, Вие сте и треньор на Боби. В коя роля сте по-строг- тази на родител или на треньор?
– По строг съм в ролята на треньор, а в къщи майка им е тази, която се прави на строга.
9. Пренасяте ли атмосферата и правилата за дисциплина от залата у дома? Има ли наказания с подскоци и лицеви упори?
– Стремя се тази атмосфера да витае в къщи, но без наказания като подскоци и лицеви опори. Само им спирам интернета.
10. Вие, като родител, какви качества се стремите да възпитавате у Вашите деца?
– Да са трудолюбиви и честни.
11. Какво Ви дава лично на Вас Карате Киокушин?
– Кара ме да се чувствам жизнен, здрав , пълноценен, поддържа моят тонус и се чувствам много добре за годините си.
Ус!
Сенпай Ананий Младенов:
/СК „Карате Киокушинкай”- гр. Ямбол/
„Карате Киокушин осмисли живота ми.”
Визитка родител:
Име: Ананий Младенов
Години: 47
Професия: Офицер от резерва.
Любимо занимание: Карате Киокушинкай.
Визитка дете:
Име: Теодора Младенова
Години: 7
Любимо занимание: Гледане на детски филми.
1.Сенпай Младенов, от колко години тренирате Карате Киокушин?
– От 23.
2.Кой Ви запали по най-силовия вид бойно изкуство?
– Отборът по специализиран ръкопашен бой във Военното училище в гр. Велико Търново.
3.Какви спомени пазите от миналото, когато сте прохождали в Карате?
– Романтика, положителни емоции, осмисляне на живота.
4.Какво се е променило оттогава? Има ли разлика със ситуацията в момента?
– В това отношение- нищо не се е променило.
5.Разкажете ни повече за кариерата Ви на състезател. С какви емоции се връщате към времето, когато сте участвали в Първенства по Киокушин?
– Започнах да тренирам Карате Киокушинкай на 24 г. Ето защо, не бих могъл да кажа, че имам кариера на състезател, но малкото състезания, в които съм участвал ще останат винаги в съзнанието ми.
6.Вашата дъщеря също тренира Карате Киокушин. Кога за първи път я доведохте в залата?
– Още, когато беше на 5 години.
7.Разкажете ни как се запали тя по Карате?
– Винаги я взимах със себе си на тренировка.
8.Освен баща, Вие сте и нейн треньор. В коя роля сте по-строг?
– И в двете.
9.Разкажете ни за моментите, в които я подготвяте за състезания. Какво е усещането да гледаш собственото си дете как се бие на татамито?
– Всички състезатели за мен са еднакви т.е. не я възприемам като мое дете, а като човек, който може или не да се доближи до Върховната реалност.
10.Пренасяте ли атмосферата и правилата за дисциплина от залата у дома?
– Не.
11.Вие, като родител, какви качества се стремите да възпитавате у Вашата дъщеря?
– Твърдост, упоритост, воля, вяра в себе си.
12.Какво Ви дава лично на Вас Карате Киокушин?
– Смисъл на живота.
Ус!
Сенпай Деян Станев:
/I-ви дан, СК”Ичи Геки” гр. Варна/
„Карате ми помага да забравя всички проблеми извън залата!”
Визитка родител:
Име: Деян Станев
Години: 33
Професия: Търговия с парфюмерийни и козметични продукти.
Любимо занимание: Срещи с приятели, когато има време за това, прекарване на свободното време със семейството на открито.
Визитка дете:
Име: Владимир Станев
Години: 5
Любимо занимание: Като всяко дете , любимото му занимание е да играе, фен на интензивни занимания – след каратето – каране на колело, плуване, футбол, въобще всякаква физическа активност.
1.Сенпай Станев, от колко години тренирате Карате Киокушин и кой Ви запали по най-силовия вид бойно изкуство?
– Тренирам Карате Киокушинкай от 1993 година. Записахме се с няколко момчета от училище, тъй като научихме, че се провеждат тренировки по Карате в ДКС-Варна и искахме да опитаме. Единственият период, в който съм прекъсвал тренировки беше, когато отбивах военна служба и месеците, в които съм работил сезонна работа.
2. Какви спомени пазите от миналото, когато сте прохождали в Карате?
– Спомням си , че бяхме страшно много хора – около 200-300 човека на тренировка. Само моята група от начинаещи беше около 50 човека. Тренировките бяха интензивни. Тренираше се всеки ден. Тъй като бяхме много, за да продължиш успешно напред, трябваше да полагаш усилия и извън залата. Нямаше как да се обърне персонално внимание на всеки. Особено ярък спомен е явяването ми за 10-то кю, когато след като свърши изпита, наблюдавахме Сенсей Костов, който тогава се явяваше за 1-во кю. Той абсолютно сам, пред всички, трябваше да изпълни техниките за тази степен. Всички бяхме особено впечатлени от него и амбицирани да постигнем неговите успехи.
3. Вашият син също тренира Карате Киокушин. Кога за първи път го доведохте в залата?
– Доведох го за първи път тази година- януари. Въпреки че не беше навършил 5 години, изяви желание да тренира и постоянно искаше да идва с мен в залата.
4. Разкажете ни как се запали той по Карате?
– Тъй като съм го водил в залата многократно, още преди да го запиша да тренира, той отдавна е запален по Карате. Филмчетата, в които има бойни сцени го подтикват, като всяко дете, да иска и той да ги изпълнява.
5. Какво споделя синът Ви, когато се прибирате след тренировка? Какво му харесва, какво не му допада в залата?
– Обикновено е изморен и след като се изкъпе и нахрани не му остава много време да говорим за тренировка. Но когато го попитам дали е доволен от тренировката отговора винаги е –ДА. Всичко му харесва в залата, но най много игрите по двойки по време на тренировка, както и гоненицата преди и след нея.
6.Разкажете ни някоя забавна случка по време на тренировка. Нещо, което е направил синът Ви или е казал.
– Ние тренираме в отделни групи и нямам постоянно наблюдение върху него. Забавно е когато удря чувала и после идва да се похвали, че има кръв между пръстите, където се ожулил, а извън залата всички родители знаем, че няма дете, което да обича да му тече кръв.
7. Ако един ден реши, че не му харесва да тренира Киокушин и иска да се откаже, ще го заставите ли да тренира, въпреки нежеланието му?
– Не смятам да го насилвам, тъй като е много малък и още гледа на тренировките като на някаква игра, тоест , когато намери по-интересна “игра” е нормално да иска да се занимава с друго. Карате изисква да му се отдадеш напълно и когато знам че е готов за това, тогава бих му помогнал да преодолее тежките моменти в киокушин карате със по – сериозна морална подкрепа.
8. Пренасяте ли атмосферата и правилата за дисциплина от залата у дома?
– Определено нещото, което съм пренесъл от залата е говоренето на много висок глас ( необходим, за да те чуват трениращите), което ми е станало навик и звучи малко неестествено вкъщи. Правила винаги има, както и наказания, но не може да се наподоби дисциплината в залата, защото все пак това са две отделни неща.
9. Вие, като родител, какви качества се стремите да възпитавате у Вашия син?
– Всеки родител иска най-доброто за детето си и аз не правя изключение. Всички искаме децата ни да успяват в училище и в отношението си към предизвикателствата на живота. Смятам че Карате Киокушинкай дава добра основа за постигане на дисциплинираност, създава уважение и приятелство между различни по характер хора, стимулира по – голяма борбеност, допринася за добра физическа подготовка и двигателна култура. Всико това, както и стремеж към постоянно усъвършенстване са качества, които всеки родител би искал неговото дете да притежава.
10. Какво Ви дава лично на Вас Карате Киокушин?
– Когато започнах да тренирам, Карате Киокушин ми носеше преди всичко удоволствие от физическото натоварване, от ходенето по състезания, от преодоляването на различни степени, както и създаването на много приятелства. На един по късен етап, започваш да разбираш нуждата от уважение между трениращите, съпричастност с проблемите и радостите на спосрния си клуб. Карате ми помага да забравя всички проблеми и занимания извън залата. През тези 2 часа, докато тренирам, освобождавам съзнанието си от всичко и единственото, което ме интересува е Киокушин!
Ус!
Сенпай Максим Тодоров:
/СК”Ичи Геки” гр. Варна/
„Сенсей Костов пренася атмосферата от японската школа по Киокушин в България.”
Визитка родител:
Име: Максим Божидаров Тодоров
Години: 41
Професия: Строителен инженер.
Любимо занимание: Киокушин.
Визитка дете:
Име: Боримир Максимов Тодоров
Години:16
Любимо занимание: Киокушин.
1. Сенпай Тодоров, от колко години тренирате Карате Киокушин и кой Ви запали по най-силовия вид бойно изкуство?
– Тренирах от 1983г. до 1992г.-активно, повторно от 2010г. Запали ме по бойното изкуство Сенпай Валентин Георгиев.
2. Какви спомени пазите от миналото, когато сте прохождали в Карате?
– Силния и колективен дух, който се изграждаше от Сенсей Божилов. Желание за нещо ново и непознато тогава. Лагерите с участието на Шихан Колинс.
3. Какво се е променило оттогава- атмосферата, дисциплината…Има ли разлика със ситуацията в момента?
– Промяната е в натрупания опит от многото участия по състезания, участието на Сенсей Костов по състезания и лагери в Япония. Пренесената атмосфера от водещата японска школа в България, чрез Сенсей Костов.
4. Вашият син също тренира Карате Киокушин. Кога за първи път го доведохте в залата?
– През 2008г.
5. Разкажете ни как се запали той по Карате?
– Запали го отношението на Сенсей Костов към тренировъчния процес.
6. Какво споделя синът Ви, когато се прибирате след тренировка? Какво му харесва, какво не му допада в залата?
– Чувства се удовлетворен от това, което е правил по време на тренировката. Всичко в залата и по време на тренировката му допада.
7. Ако един ден реши, че не му харесва да тренира Киокушин и иска да се откаже, ще го заставите ли да тренира, въпреки нежеланието му?
– Не, всеки има право на избор.
8. Пренасяте ли атмосферата и правилата за дисциплина от залата у дома?
– Отчасти.
9. Вие, като родител, какви качества се стремите да възпитавате у Вашия син?
– Ред, дисциплина и концентрация.
10. Какво Ви дава лично на Вас Карате Киокушин?
– Лично удовлетворение.
УС!
Николай Ямболов:
/СК”Ичи Геки” гр. Варна/
„Искрено щастлив съм, когато прекрача прага на доджото.”
Визитка родител:
Име: Николай Стефанов Ямболов
Години: 38
Професия: Собственик на частен бизнес.
Любимо занимание: Карате Киокуши; посещения на исторически забележителности.
Визитка дете:
Име: Стефан Николаев Ямболов
Години: 13
Любимо занимание: Ходене на плаж.
1. Г-н Ямболов, Вие тренирате Карате Киокушин заедно с Вашия син. Разкажете ни кой пръв изяви първи желание да тренира?
– Определено аз, тъй като това ми е страст от много отдавна.Започнах да тренирам преди повече от 20 години при Сенсей Константин Божилов в зала „Локомотив”, а по-късно и в ДКС . В последствие прекъснах , но увереността , че това е моят спорт ,никога не ме е напускала. Активно започнах да тренирам отново през 2008 година. Синът ми дойде в доджото няколко месеца по-късно впечатлен от успехите на Сенсей Емил Костов и Сенпай Захари Дамянов, за които му разказах.
2. Променя ли се Вашето отношението към сина Ви, когато влезете в залата? Успявате ли да спазвате дистанция?
– Тренировката започва с влизането в залата. От този момент нататък отношението ми към него е като към всеки един от трениращите. Дистанция се получава от само себе си поради строгата йерархия и доджо етикета .
3. А когато се случи да сте спаринг партньори, оставяте ли го да Ви победи?
– Спаринг партньори сме рядко поради разликата в “кю” степените и възрастта, но се случва. В такъв случай се съобразявам, че спаринг партнъор ми е 13 годишно дете и удрям леко. Победата или загубата в Киокушин Карате не е основна цел на трениращия, по-важно е усъвършенстването на характера. Няма да е честно за самия него да се оставям да ме побеждава, защото по този начин ще изгради грешна представа за възможностите си.
4. След излизане от залата обсъждате ли как е протекла тренировката?
– Коментираме винаги на път за вкъщи. Сега тренираме в различни групи и на двамата ни е интересно как е минала тренировката на другия. Върху кои техники сме работили, много ли е било изморително и т.н. Често разговаряме и вкъщи, дори правим кати заедно на двора.
5. Пренасяте ли атмосферата и правилата за дисциплина от залата у дома? Има ли наказания с подскоци и лицеви упори, например?
– Атмосферата определено я има, както казах, разговаряме често на тази тема. Стараем се да налагаме правилата, дисциплината, високия морал, учтивостта, честността и много други положителни качества най-вече с разговори и убеждаване.
6. Какви са амбициите Ви свързани с Киокушин? Към Вас ли са насочени или към сина Ви?
– След около десетина години искам да прекратя професионалните си ангажименти и да се отдам единствено на любимото си занимание, а относно амбициите на сина ми, мисля че той сам трябва да реши какви са те. Миналата година участва на националното състезание по “ката” и зае второ място. Сега с нетърпение очаква следващите състезания амбициран да победи. Много бих се радвал ако Карате Киокушин е общо занимание за нас и в бъдеще, защото той е най-добрият ми приятел.
7. Като родител, какви качества се стремите да възпитавате у Вашия син?
– Преди всичко искам синът ми да е добър и възпитан човек, способен да се справя с отговорностите и проблемите в живота си, уважавана личност от близки и приятели. Мисля че Карате Киокушин възпитава точно тези качества, както и много други.
8. Какво Ви дава лично на Вас Карате Киокушин?
– Лично на мен ми дава спокойствие на духа, здраво тяло, увереност в собствените възможности. Помага ми в изморителните тренировки да изгоря натрупаната агресия, нервно напрежение от динамичния живот и всички негативни мисли и желания. Научи ме, че силата на тялото идва от силата на духа и духа е този, който определя предела на физическите възможности. Искрено щастлив съм, когато прекрача прага на доджото.
Даниела Николова:
/СК”Ичи Геки” гр. Варна/
„В залата всички сме част от едно голямо семейство.”
Визитка родител:
Име: Даниела Николова
Години: 38
Професия: Банков служител.
Визитка дете:
Име: Георги Николов
Години: 7
Любимо занимание: Компютърни и физически игри.
1. Г-жо Николова, Вие тренирате Карате Киокушин заедно с Вашия син. Откъде се роди любовта у Вас и Вашето семейство към най-силовия вид бойно изкуство?
– Отпреди кажи-речи 17 години. Двамата със съпругът ми сме тренирали този вид бойно изкуство като ученици и студенти. Оттогава се познаваме и със Сенсей Емил Костов. А защо точно клубът „Ичи-геки”? Защото има най-много успели състезатели, защото целта на водещия е да развива спорта без да жали сили, защото в залата има дух на съпричастност и сила. Чувстваш, че ставаш част от едно голямо „семейство”.
2. Разкажете ни повече за деня, в който Вашият син прекрачи прага на залата по Карате?
– Чакахме да навърши 5 години, за да има двигателна памет. Водейки го за пръв път, очаквахме само да погледа и да прецени сам дали иска да тренира, но той се включи при останлите малчугани и издържа тренировката до край. На следващия ден му осигурихме кимоно. Облече го веднага. В строя се беше „надул”от гордост, че изглежда като останалите.
3. Спомняте ли си първото му явяване на изпит за повишаване степен колан? Как се чувствахте?
– За него първият изпит беше първо по рода си изпитание. Тренира допълнително у дома – лицеви опори, подскоци и някои удари. Беше изключително горд, че защити 10-кю, и много сърдит, че не е успял да прескочи колана си сгънат на четири назад. Изпитва ме на същото упражнение в къщи. Независимо дали синът ми постига много или малко, аз се радвам на желанието му да преодолява препятствия, на това че създава приятелства и расте със самочувствие.
4. С какви емоции свързвате мига, в който Вие самата облякохте кимоно за първи път?
– Носталгия по отминалото безгрижно време и яд, че съм загубила предишната си издържливост и умения. Също и притеснение, как ще ме приемат останалите млади хора в залата. Но тези чувства бързо се загърбват. Остава удовлетворението и положителната енергия.
5. Как се решихте да започнете да тренирате Карате Киокушин?
– Една година придружавах сина си и стоях да го чакам на пейката. Твърде уморително е след 8 часов работен ден да стоиш още час и половина без да се движиш. Същевременно съзнавах, че на тази възраст синът ми не е в състояние съвсем сам да решава иска ли да тренира, и че от моето постоянство зависи дали той ще продължи да спортува. Така че започвайки да тренирам, осигурих разтоварване и добро здраве за себе си, постоянство и сигурност за наследника си.
6. Преди да се отдадете на Карате, тренирали ли сте някакъв друг спорт?
– Да – ветроходство, фитнес, различни видове аеробика.
7. Променя ли се Вашето отношението към сина Ви, когато влезете в залата? Успявате ли да спазвате дистанция?
– Не винаги, но се старая. Останах приятно изненадана и доволна от изключителната дисциплина, царяща в залата, от проявяваното уважение към треньорите, и ефективните възпитателни мерки, прилагани за послушание и съсредоточване на внимание.
8. Пренасяте ли атмосферата и правилата за дисциплина от залата у дома? Има ли наказания с подскоци и лицеви упори?
– Да. Намирам ги за по-ефективни от нагрубяването и шамарите.
9. Какво споделя синът Ви, когато се прибирате след тренировка? Какво му харесва, какво не му допада в залата?
– Демонстрира ми новите научени движения и удари. С кое се е справил и с кое – не. Обича съревнованията, и като повечето деца на неговата възраст роптае срещу многократните повторения на едно и също движение. Но това е част от усвояването на бойното изкуство. Без да преувеличавам, знае повече от мен за философията на Киокушинкай.
10. Вие, като родител, какви качества се стремите да възпитавате у Вашия син?
– Добри мисли и постъпки, търпение и взаимопомощ, упоритост, смелост и уважение към индивидуалността на всички останали, физическа сила и независимост, аналитична мисъл.
11. Какво Ви дава лично на Вас Карате Киокушин?
– Физическа сила и здраве, самочувствие, удовлетворение, добри приятели, умение да побеждавам мързела си.
Ус!
Цветан и Мария Цанкови:
/СК”Ичи Геки” гр. Варна/
„В къщи мъжете казват ‘УС’ по –често!”
Семейство Цанкови тренира Карате Киокушин в залата на СК „Ичи Геки – Варна” при Световния Шампион по Киокушин- Сенсей Емил Костов. Искрата по Карате запалва нежната половинка в семейството- мама Мария, която се занимава с Киокушин от малка. Грижейки се за трима мъже вкъщи- съпруга си Цецо, синовете Цветан (6г.) и Максим (3г.), тя успява умело да съчетае ролята на любяща майка с тази на дисциплиниран боец.
Ето какво сподели татко Цецо, за това какво е да си имаш бойна жена у дома и какво ни разказа мама Мария за сбъдването на детската й мечта- да тренира Киокушин.
Визитка:
Име: Цветан Цанков
Години: 36
Професия: Икономика на търговията
Хоби: Леководолазен спорт
Любимо занимание: Тренировките по Карате Киокушин, следя с голям интерес какво се случва в моторните спортове и футбола.
1. Г-н Цанков, на VI-ят Традиционен Семинар по Карате Киокушин организиран от БФКК, Вие участвахте с цялото си семейство. За първи път ли вземате участие на такъв лагер?
– За първи път вземам участие на лагер по Карате Киокушин. Преди 20 г. тренирах футбол и през този период няколко пъти съм ходил на подготвителни лагери с отбора.
2. С какви впечатления си тръгнахте от Семинара?
– Семинарът премина на изключително високо и професионално ниво.Организацията по време на Семинара беше отлична- провеждане на тренировките, храната, условията за почивка. Впечатленията ми са много положителни и с удоволствие ще участвам на следващ Семинар.
3. Децата останаха ли доволни? Какво споделиха те с Вас?
– Децата останаха изключително доволни, освен тренировките те имаха и много свободно време за игри с техните нови приятели от Клубовете участници на този Семинар.
4. Вие тренирате Киокушин заедно със съпругата си и по-големия си син. Откъде се роди любовта у Вас и Вашето семейство към най-силовия вид бойно изкуство- Карате Киокушин?
– В нашето семейство съпругата ми тренира от дълго време Карате Киокушин и тя запали искрата на този спорт у нас.
5. Какво е да си имаш ‘бойна’ жена в къщи? Кой на кого по-често казва “Ус!”?
– Ние, мъжете в къщи казваме „Ус”, тъй като уважаваме и обичаме нашата майка и съпруга.
6. Променя ли се Вашето отношението към съпругата и сина Ви, когато влезете в залата?
– В залата има ред и етикет, който е нужно да се спазва.
7. Вие тренирате при Световния Шампион по Киокушин- Сенсей Емил Костов. Какво е за Вас да тренираш при най-добрия в света?
– За мен е изключителна чест и удоволствие да тренирам при Сенсей Костов и съм благодарен за предоставената възможност да се уча от най-добрия.Ус!
8. Какво изпитвате, когато треньорът наказва Вашия син? Имало ли е моменти, в които сте считали, че наказанието е несправедливо?
– Не считам, че наказанието е несправедливо, тъй като по време на тренировка трябва да се отдадеш изцяло на Карате Киокушин.
9. А когато наказват Вас? Как се чувствате?
– Това предизвиква желание в мен с всеки изминал ден да влагам повече от себе си в тренировките, да научавам нови неща и да вървя напред.
10. Когато сте у Вас в семейна обстановка, говорите ли за Карате Киокушин? Обсъждате ли как е протекла тренировката, например?
– Да, разговаряме за Карате Киокушин и си помагаме взаимно в отработването на всичко, което сме научили в залата за тренировки.
11. Разкажете ни някоя интересна или забавна случка по време на тренировка. Нещо, което е направил или казал синът Ви.
– Цецо като всяко дете бързо губи интерес към това, което прави и иска да прави нещо различно всеки път. Поради тази причина непрестанно мрънка, че по време на тренировка прави едно и също.
12. Какво Ви дава, лично на Вас, Карате Киокушин?
– Карате Киокушин тренира моя дух и моето тяло. Тренировките ни научават на уважение и дисциплина. След тренировка се чувствам като нов човек. Ус!
Визитка:
Име: Мария Христова
Години: 35
Професия: Юрист
Любимо занимание: Да тренирам Карате Киокушин
1. Мария, спомняте ли си кога за първи път влязохте в залата по Киокушин и с какви емоции свързвате този ден?
– Беше преди около 12 г., емоцията беше изключителна, предстоеше ми да се сбъдне една моя детска мечта!
2. Как решихте да тренирате Карате Киокушин? Кой Ви запали по най-силовия вид бойно изкуство?
– Винаги съм искала да тренирам Карате Киокушин! За съжаление, когато аз бях дете, никой от родителите ми не погледна сериозно на желанието ми да ме водят на тренировки.
3.Вие ли положихте основите на Киокушин у Вашето семейство?
– Да.
4. Как успявате да съчетавате тежките тренировки в залата с майчинството?
– Тренировките не са тежки за мен. Те са глътка свеж въздух от отговорността майчинство.
5. Сега, заедно с Вас тренират мъжа Ви и по-големия Ви син. Как се отнасяте към тях в залата? Успявате ли да запазите дистанция?
– Ние тренираме в различни групи, но когато се налага да играем спаринг, просто го правим. Дистанция има. В залата има правила, които се спазват от всеки!
6. Вашият малък син Макси изявява ли желание да тренира заедно с Вас? Мислите ли да го водите в залата по Киокушин?
– Да, често у дома с брат си играят спаринг и демонстрира видяното в залата. Не бяхме учудени, че вече брои до 10 на японски. Макси ще тренира, когато навърши необходимата възраст.
7. Вие, като родител какви качества се стремите да възпитавате у Вашите деца? Помага ли Ви философията на Карате при възпитанието на децата?
– Чест, достойнство и стремеж да се самоусъвършенстват! И да, смятам,че философията на Карате Киокушин ни помага за това.
8. А какви качества е изградил Киокушин у Вас самата през годините?
– Да не се предавам! Дори да съм на предела на силите си, да продължавам нагоре!
9. Какви са амбициите Ви свързани с Киокушин? По-скоро към Вас ли са насочени или към Вашите деца?
– Нямам амбиции спрямо децата, те ще вземат решение сами до къде искат да стигнат в Карате, когато съзреят психически.
10. Кой приготвя кимоната за тренировка? Вие или всеки отговаря сам за своето кимоно?
– Всеки един от нас е отговорен за приготвянето на кимоната, зависи от ситуацията.
11. Какво Ви дава, лично на Вас, Карате Киокушин? Защо Ви харесва да тренирате?
– Спокойствие и увереност, че ако се наложи да се защитя, ще се справя сама! Защото се чувствам пречистена, въпреки умората физически.
12. Пренасяте ли атмосферата и правилата на Киокушин у дома? Наказвате ли децата с подскоци, когато не са си оправили леглата или когато правят бели?
– Да, винаги говорим за настоящи, минали и бъдещи събития. Няма подскоци у нас, ако има бели- провеждаме разговори.
13. Какво споделя Вашият по-голям син Цецо, който тренира заедно с Вас, относно тренировките? Какво му харесва, какво не му допада в залата?
– Горд е, че тренира Киокушин и че се е справил с първия изпит в живота си. Би искал да тренира повече нови неща, уверен е, че знае много, типично за децата…
14. Дайте съвет на всички родители, които водят децата си в залата по Киокушин, може би те също мечтаят да облекат кимоно и да тренират заедно с децата си?
– Да облекат кимоно, да тренират заедно с нас и да не се притесняват за възрастта си! За Карате Киокушин пределна възраст няма!
УС!
Валя Момчилова:
/СК „Ичи Геки” – гр. Варна/
„Благодаря на семейството си за куража и подкрепата!”
Визитка родител:
Име: Валя Момчилова
Години: 36
Професия:
Визитка дете:
Име: Пола Момчилова
Години: 12
Любимо занимание: Да излиза с приятели.
Визитка дете:
Име: Велиан Момчилов
Години: 6
Любимо занимание: Да играе на електронни игри.
1. Г-жо Момчилова, Вие тренирате Карате Киокушин заедно с Вашите деца. Откъде се роди любовта у Вас и Вашето семейство към най-силовия вид бойно изкуство?
– Моят съпруг е бивш състезател и той запали искрата у нас.
2. Разкажете ни повече за деня, в който Вашите деца прекрачиха прага на залата по Карате?
– Никога няма да забравя възхищението на децата от дисциплината, уважението и всеотдайността към треньорите.
3. С какви емоции свързвате мига, в който Вие самата облякохте кимоно за първи път?
– Надявам се всички начинаещи да имат честта и да изпитат удоволствието Световната шампионка на ката Сенпай Гергана Апостолова-Костова да им завърже за първи път колана.
4. Как се решихте да започнете да тренирате карате киокушин ?
– Благодаря на семейството си за куража и подкрепата.
5. Преди да се отдадете на Карате, тренирали ли сте някакъв друг спорт?
– Да. В ученическите години.
6. Променя ли се Вашето отношението към семейството Ви, когато влезете в залата? Успявате ли да спазвате дистанция?
– Не се налага.
7. Пренасяте ли атмосферата и правилата за дисциплина от залата у дома? Има ли наказания с подскоци и лицеви упори?
– В краен случай.
8. Какво споделят децата Ви, когато се прибирате след тренировка? Какво им харесва, какво не им допада в залата?
– Както при всички деца, не им харесва умората, но са ентусиазирани и доволни от постиженията си.
9. Вие, като родител, какви качества се стремите да възпитавате у Вашите деца?
– Самоконтрол, уважение и дисциплина.
10. Какво Ви дава лично на Вас Карате Киокушин?
– Удоволствие.
Ус!
Марин Денчев
/СК”Ичи Геки” гр. Варна/
„Киокушин ми носи удоволствие.”
Визитка родител:
Име: Марин Денчев
Години: 36
Професия: Търговец.
Любимо занимание: В момента Киокушин.
Визитка дете:
Име: Мария Маринова
Години: 10
Любимо занимание: Игри.
1. Г-н Денчев, Вие тренирате Карате Киокушин заедно с Вашата дъщеря. Разкажете ни кой изяви първи желание да тренира?
– Аз бях инициатор.
2. С какви емоции свързвате първата тренировка, първия допир с духа на Карате?
– Бях едновременно объркан, но въодушевен от предстоящото изпитание.
3. Променя ли се Вашето отношението към дъщеря Ви, когато влезете в залата? Успявате ли да спазвате дистанция?
– В залата съм по-добър, защото там Сенсей Костов е човекът, който ни дисциплинира и се държи строго.
4. След излизане от залата обсъждате ли как е протекла тренировката?
– Почти винаги обсъждаме моментите, които са ни впечатлили по някакъв начин.
5. Пренасяте ли атмосферата и правилата за дисциплина от залата у дома? Има ли наказания с подскоци и лицеви упори, например?
– Да.
6. Какви са амбициите Ви свързани с Киокушин? Към Вас ли са насочени или към дъщеря Ви?
– И към двамата.
7. Като родител, какви качества се стремите да възпитавате у детето си?
– Скромност.
8. Какво Ви дава лично на Вас Карате Киокушин?
– Удоволствие.
Ус!
