Захари Дамянов, Световен шампион по карате киокушин:
Мечтая един ден и аз да създам световен шампион!
Световен шампион на без-категории, четирикратен европейски шампион в супертежка категория + 90 кг, четерикратен шампион на Америка в All American Open (без категории), второ и веднъж трето място на Световно първенство на категории, две втори места на Японски турнир веднъж на категории и веднъж на без-категории.
– Как оценявате фактът, че Ви бе присъден призът „Спортист на Варна“ през изминалата 2015 г.? Това е невероятно признание след спечелената световната титла в Токио…
– Щастлив съм, защото това е оценка за труда, който положих, за да вдигна в Токио шампионския трофей.
– Световната титла ли е най-ценният трофей в спортната Ви кариера?
– Безспорно, а и фактът, че е извоювана в най-силния, най-стойностния турнир в карате – Световното първенство на без категории, което е еквивалент на Олимпиада, я прави особено специална.
– Има ли специално кътче, където я пазите?
– У дома е, дал съм й малко почивка след всички телевизионни интервюта, по време на които я показвахме.
– Посвещавате ли я на някой?
– На треньора ми Шихан Емил Костов и разбира се, на труда, който през годините с него сме положили заедно, за да извървим пътя към успеха.
– Каква атмосфера витаеше в залата в Токио, притеснявахте ли се?
– Всяка среща беше много напрегната за мен, трябваше да се опитам да се абстрахирам от екзалтираната публика и до мен да достигат само думите на треньора ми. Изиграх 8 срещи за три дни – всяка от тях бе трудна. За мое щастие успях да ги приключа още в редовното време, без да се налага да стигам до продължения. Преди всеки мач излизах много надъхан за победа. Друго не ме устройваше. На финала победих съперник от Франция.
– Познавахте ли стила му?
– Да, срещали сме се и на европейски първенства, и на турнири в Америка и винаги съм го побеждавал. Но това в никакъв случай не ми донесе успокоение, когато излязохме на татамито в Токио. Знаех, че той ще излезе пределно мобилизиран, за да ме победи, да покаже нещо различно от себе си. Но, слава Богу, нямах проблеми срещу него.
– Имахте ли възможност предварително да проучите съперниците си, разчитайки на видеозаписи?
– Жребият излезе месец преди състезанието, но аз нямам практика да проучвам опонентите си, да гледам техни клипове. Много от тях познавам от двубои, които съм гледал или от пряко участие срещу тях.
– С каква нагласа тръгнахте?
– За успех, през цялото време в България се готвех да спечеля Световната купа.
– Носехте ли талисман?
– Нямам амулети, но имам един ритуал, който редовно спазвам. На всяко състезание нося със себе си една късметлийска горница и кърпа – използвам ги по време на загрявката и досега винаги съм побеждавал.
– Кой Ви поздрави първи?
– Телефонът не го вземам с мен на състезание, като се върнах в хотела, видях, че имам стотици поздравления.
– Каква е формулата за успеха?
– Упорити тренировки, разбира се, има и известна доза късмет, но жребият винаги е непредвидим. Елементът на изненада винаги присъства. Ще ви дам пример със Световното през 2015 г. в Токио – петата или шестата среща трябваше да се срещна с представител на Украйна, който бе сочен за фаворит на Първенството, но той отпадна още първия ден и не успя да продължи по-нататък.
– Колко време се готвихте за Световното?
– От 2011 г. насам участието ми във всяко състезание на практика беше част от подготовката ми за Световното в Токио.
– Спазвате ли строг хранителен режим?
– Опитвам се да ям здравословни храни. Не бих казал, че се подлагам на ограничения, наблягам на месо, картофи и ориз.
– Кои са най-ценните качества, които през годините сте усвоил от треньора си?
– Търпение, смиреност и дух да побеждавам.
– Помните ли кога за първи път влязохте в залата?
– Беше през 1996 г. Бях на 10 г. Брат ми тренираше и той ме заведе в залата, където водеше тренировки Шихан Емил Костов. Така започнахме двамата, но впоследствие той се отказа. Родителите ни заведоха, но брат ми след 7 – 8 г. спря да тренира.
– Сега, когато Вие сте треньор, трудно ли е да мотивирате децата да се задържат в залата?
– Много е трудно да успееш да мотивираш малките да останат в залата. Има такива, които идват на 3 – 4 г. и на 10 г. вече им е омръзнало и им е безинтересно, а всъщност нищо не са видели от карате. Не са ходили на големи състезания. Ако се задържат до 15 – 16 г. също е трудно да продължат.
– Какви са мечтите Ви в карате?
– Първата е свързана с престижния тест в карате „Сто боя“, който ми предстои през април. После ще мисля, иска ми се да отворя нова зала и един ден, дай Боже и аз да създам свой световен шампион. Взех най-голямата титла в карате и вече е време да се ориентирам към треньорска дейност.
– Как се подготвяте за това уникално събитие „Сто боя“?
– Тепърва започвам, ще тренирам сериозно, за да постигна издръжливост и закаляване, защото това е много бой. Всеки бой продължава по 1,5 мин., освен ако не приключи с ипон – нокаут. Между 50-ия съперник и оставащите 50 има петнайсетина минути почивка – време, в което можеш да си смениш кимоното и да пиеш глътка вода. Не съм наблюдавам на живо такъв бой, само съм гледал по интернет. Ще бъде доста тежко. Трябва да направиш 51 победи, за да издържиш теста. И да оцелееш, естествено.
– Познавате ли Япония?
– Много ми харесва, но не винаги има време за разходки. Сега успяхме да видим Токио скай тауър, която е висока 634 метра – имаш чувството, че наистина докосва небето. Виждал съм азиатския Дисниленд. Харесвам сушито.
