Победилият 100 съперници за един ден Шокей Мацуи: “Kapamemo е за слаби хора”.
Милиона души в над 125 страни практикуват карате в организацията на канчо Шокей Мацуи. България има отлични бойци, твърди президентът на международната организация.
Президентът на Международната карате организация (IКО) Шокей Мацуи е роден на 15 януари 1963 г. Двукратен шампион (1985-1986) на Откритото първенство на Япония и носител на светов-9 на титла без категории (1987). Един от малкото бойци, изправили се срещу 100 съперници в рамките на един ден. Посочен е да канчо (директор) на организацията лично от покойния й основател – легендарния Масутацу Ояма. Членовете й са над 12 милиона в над 125 страни. През уикенда Мацуи бе специален гост на между народен семинар в Приморско с участието на повече от 200 карате-ки от 15 държави.
– Г-н Мацуи, как се запалихте по карате?
– Като малко момче прочетох за Масутацу Ояма е едю списание. Записах се в неговото доджо (б.р. – шнола) на 13 г. и спокойно мога да кажа, че последвалите ни контакти ме изградиха като личност.
– Колко продължаваха тренировките ви?
– Средно по пет часа на ден преди важните турнири. До 20-ата ми годишнина имах три тренировки дневно с обща продължителност до 8 часа. След това обаче получих тежка контузия в гърба и започнах да залагам на качеството пред количеството.
– Кой е най-важният момент в кариерата ви?
– Бих посочил последната си среща със сосай (б.р. – президент) Ояма. Това е много специален спомен за мен. Като състезател безспорният ми връх са двете титли на Откритото първенство на Япония. Като лидер на организацията изпитах силно вълнение, когато бразилецът Франсиско Фильо стана световен шампион. Той е първият чужденец с подобно постижение.
– Карате е не само спорт, но и философия. Кое е по-трудно – да победиш себе си или съперника?
– Еднакво сложно е. Става дума за един и същи процес. Не само в карате, но и въе всяко бойно изкуство е много трудно да стигнеш до върха.
– Начинаещите започват с бял колан и преминават през всички цветове до черния. Каква е символиката?
– Когато преподавам на семинари, я обяснявам по следния начин – учениците с бели колани са като бебета, които тепърва започват своето развитие. Точно като в истинския живот.
– Кое прави вашия спорт толкова универсален и популярен в цял свят?
– Както останалите бойни изкуства, карате е много древно и може да бъде проследено чак до зората на човечеството. То се е развило, защото гарантира оцеляване. Карате е болезнено, сурово и трудно. Но се е налагало да го овладееш, за да се противопоставиш на враговете си. Биеш се, за да оцелееш. Ето и къде е ключът за тази универсалност. Особено киокушин е стил, който лесно се приема и разбира.
– Често ли идвате в България?
– Бил съм няколко пъти. Всички в Япония знаем за чудесното ви кисело мляко, а сънародникът ви Котоошу (бр. – професионалният сумист Калоян Махлянов) е изключително известен. Сега преживява трудни времена, но съм сигурен, че отново ще поеме по пътя към успеха. При всяко посещение страната ми изглежда все по-модерна и прогресираща
строят се нови пътища и сгради. Освен това имам особено отношение най-вече заради председателя на Българската киокушин асоциация сенсей (б.р. майстор) Емил Костов. Той бе отличен боец, а сега е ефективен ръководител.
– Доволен ли сте от това, което видяхте на семинара в Приморско?
– Това е първата подобна проява с международно участие в Европа. Щастлив съм, че толкова много страни ни подкрепиха. Карате киокушин непрекъснато се развива и това е поредното доказателство.
– Какво мислите за нашите бойци?
– Емил Костов стана световен шампион и това казва достатъчно. Сега вече е и треньор, а под негово ръководство силно впечатление прави Захари Дамянов. Той спечели престижни турнири и съм сигурен, че ще се утвърди като един от водещите състезатели в световен мащаб.
– През май догодина във Варна ще има европейско първенство. Ще дойдете ли отново?
– Със сигурност. Показателно за прогреса на карате е. че шампионатът за първи път ще бъде в два дни вместо в един.
– Работи се усилено за попадането на карате в олимпийската програма. Как гледате на тази идея?
– Тя е на някои организации, които също развиват карате. Без никакво съмнение олимпиадата е най-големият форум на аматьорския спорт. Ние обаче организираме световния шампионат без категории. Той е веднъж на четири години и отговаря на най-високите стандарти. Това е и моята цел – да го съхраня като най-престижния турнир в света. Същото е във футбола – той е част от олимпийското семейство, но нищо не може да се сравни със световното първенство. Същото е с тениса и турнирите от Големия шлем.
– Какво ще посъветвате начинаещите в доджото?
– Най-важното е да си поставят цел и да тренират ден след ден, докато я постигнат. Нека търсят баланса между физическата и психическата подготовка. И в никакъв случай не бива да се отказват, въпреки че често ще се изправят пред трудности. Всъщност карате не е за силните хора – те не се нуждаят от него. Карате е за слабите. Помага им да укрепят и тялото, и характера си. Затова именно те са добре дошли при нас. Заедно ще станем по-силни.
– Разкажете за битката си със 100-те съперници.
– Минал съм през какви ли не изпитания и състезания, но нищо не може да се сравни с това. То е най-трудното предизвикателство, пред което съм се изправял. Благодарен съм на сосай Ояма за този шанс, защото чрез нея опознах границата на възможностите си.
