Основатели

Директор на Международна Карате Организация Киокушинкайкан
Канчо Шокей Матцуи
8-ми дан

Основател на Българска Киокушин Асоциация
Шихан Емил Костов
5-ти дан

Онлайн магазин

Основатели

Основател на Киокушинкай Карате
Масутацу Ояма
10-ти дан
(1923 - 1994)

Основател на Киокушинкай Карате в България
Шихан Константин Божилов
5-ти дан

ПЪРВЕНСТВО ПО КИОКУШИН КАРАТЕ В РАМСАР, ИРАН - 5-ти Февруари 2016 г.

ЧЕТИРИ ЗЛАТНИ МЕДАЛА   

ЗА ЮНОШИТЕ НА БКА-ИКО БЪЛГАРИЯ

НА

ПЪРВЕНСТВО ПО КИОКУШИН КАРАТЕ В РАМСАР, ИРАН

 

Юношеският национален отбор на БКА-ИКО България, съпроводен от Шихан Емил Костов спечели 4-ри първи места, 3 втори, 2 трети места на Турнира Иран срещу България в Рамсар, Иран, провел се на 5-ти Февруари 2016г.. 

 

Деветте юношески национали се класираха, както следва:

  • 11-12г. категория до 40 кг - Богомил Костов („Киокушин Спирит“-Бургас) спечели златото, след него се нареди неговия съотборник от „ИЧИ ГЕКИ – Варна“ - Александър Стоименов;
  • 13-14г. категория +50 кг - Даниел Диков от „Киокушин Спирит“-Бургас загуби успорван финал след продължение и кантар. Така той се класира 2-ри, а трети остана Ангел Ангелов („ИЧИ ГЕКИ – Варна“), който отпадна на квалификациите;
  • При 15г. категория +50 кг след продължение на финала златен медал спечели Тодор Янков от „Киокушин Айтос“;
  • 16-17г кат. до 60 кг и +65 кг Шампиони станаха Самуил Стоев - „ИЧИ ГЕКИ – Варна“  и Марин Енчевски "Спортен карате клуб"-Монтана. В същата възрастова група и категория на Марин, Радослав Нешев -„Киокушин Спирит“-Бургас се класира втори, а Петър Добрев от „ИЧИ ГЕКИ – Варна“  спечели бронза в кат. до 65кг. 

Цветелин Христов и Зихни Хасанов бяха в съдийския състав на Първенството.


СНИМКИ ОТ ПЪРВЕНСТВОТО В ИРАН <<<<ГАЛЕРИЯ>>>> 

III-ти ЗИМЕН СЕМИНАР - ИКО БЪЛГАРИЯ

 


 

Симона Стоименова, двукратна европейска шампионка по карате киокушин:
Ще се боря за титли на балканиадата и европейското във Варна
 
В очите й блещука пламъчето на победата. Отличничка е в руското училище във Варна, но това не може да осуети сбъдването на всеки неин блян в любимия спорт карате киокушин.
Симона Стоименова е ученичка на Световния шампион Шихан Емил Костов, тренира в „Ичи Геки“ във Варна. През 2015 г. в Полша спечели две европейски титли в дисциплините - кумите и ката. Шампионка е на Стария континент и през 2014 г.

 
- Бяхте ли обнадеждена, че ще спечелите две титли в Катовице?
- Не, но в същото време изпитах невероятно удовлетворение, че успях да си подобря резултата от предходната година.

Виж още в ИНТЕРВЮТА...




 

СВЕТОВНИЯ ШАМПИОН ЗАХАРИ ДАМЯНОВ - ИНТЕРВЮ ЗА SUPERKARATE.RU

 

СВЕТОВНИЯТ ШАМПИОН ЗАХАРИ ДАМЯНОВ ДАВА ИНТЕРВЮ ЗА РУСКИЯТ САЙТ SUPERKARATE.RU

 

 

- Захари, поздравяваме те за наистина голямата победа!

Благодаря!

- За всеки киокушинец участието в Абсолютното Световно първенство е голям успех. Ти си участвал на последните три. Вълнуваше ли се както на първото или усещанията не са толкова силни вече?

Да, аз взех участие на последните три Световни първенства.
През 2007 когато за първи път имах възможност да играя на турнир от такъв ранг, аз наистина се вълнувах от този факт. За мен бе голяма чест да съм сред 192-та състезатели. Тогава аз бях просто участник. За следващите две Първенства пак се вълнувах, но тогава вече имаше и известна доза напрежение, защото от мен вече имаше и очаквания.

- Да станеш шампион - това е мечтата на всеки боец. Но не всеки е способен да го постави това за цел. Кога си го постави това за цел?

За първи път си помислих, че мога да бъда Шампион по време на подготовката за Световното през 2011.

- В последните 8 години всички с интерес наблюдавахме как се развива спортната ти кариера. Ти израстна като боец в нашите очи, вървеше към шампионската титла методично и уверено. Но също така е имало някои падения и неуспехи. Ти как ги преживя? Назови най-болезнената си загуба.

Да, за съжаление имаше моменти, в които губих и моменти, в които печелих. Неприятно е, но това са нормални неща от живота. Приемах загубите трудно, не ми беше приятно. Но моят треньор винаги след загуба ми е казвал: «това може и да е за добро“. Човек трябва да се научи да приема и загубите, и да се учи от тях. Всяка една загуба е болезнена, не мога да определя коя е най-болезнената.

- Имал ли си някога желание да захвърлиш каратето и да се занимаваш с нещо друго?

Чак да го захвърля не, може би да започна да правя и нещо друго освен карате. В такива моменти е хубаво да имаш треньор като Шихан Костов, който да не те оставя да се откажеш, а да те мотивира да продължиш.

- Занимаваш се с киокушин от ранно детство. По времето на комунистите той тъкмо беше започнал своето развитие. Защо започна да се занимаваш с карате? Просто защото стана модерно или защото родителите ти видяха практични причини?

Аз започнах да тренирам карате на 10 години. Тогава съм бил твърде малък да мога да вземам такива решения. Моите родители са преценили да ме запишат на карате и така започнах тренировки.

- Много деца се занимават с киокушин, но не всички го виждат като свое бъдеще. Кога разбра, че това е твоя жизнен път? На колко години беше?

Бях на 20-21 години, когато Шихан Костов ми предложи да се занимавам само с карате.

- Веднага ли попадна в групата на Емил Костов?

В началото, когато започнах да тренирам карате, се записах в клуба на Шихан Емил Костов, но не бях в неговата група. Когато напреднах и порастнах малко, започнах тренировките в неговата група.

- Ти можеш да се наречеш «боец с един треньор». На практика именно такива спортисти показват най-добри резултати. Случвало ли ти се е да отидеш на състезание без него? Имало ли е състезания, на които той да не може да те изкара за боя? Как си се чувствал? Неизменно ли си уверен в себе си?

Не, на състезание без него не съм бил. В последните една две години имаше моменти, в които той да не може да бъде зад мен по време  на среща, тъй като е бил рефер. Беше ми малко странно и леко напрегнато, защото толкова време той е стоял винаги зад мен.

- Кога се готви за абсолютната категория? Разкажи за режима на тренировките, кое ти беше упора?

За това Световно подготовката започна след края на 10-тото Световно Първенство . Всеки един турнир след това беше подготвка за мен. Режимът не съм го променял. Тренирах всеки ден по два пъти, събота веднъж, а неделя почивах.

- Емил каза, че задачата в тази подготовка е била максимално да разнообазиш техниката си. И съдейки по боевете ти се е получило. Искахте да направите така, че противниците ти да не могат да те проучат или поради други причини?

Да, целта за това Световно беше да съм колкото се може по-разнообразен. Може би, за да не бъда толкова предвидим за моите опоненти. Ако са гледали предишни години и са си казвали „Захари прави това и това“, ние искахме да добавим нещо, с което да ги изненадаме.

- Преди това разучаваш ли опонентите си заедно с треньора си или определяш тактиката си по време на боя?

Не, не сме правили сециално разузнаване на опонентите ми.

- Резултатите ти са впечатляващи. Ти си бил Шампион на Америка, Европейски шампион, участвал си на най-силните турнири. Съответно си се бил с всички водещи бойци. Кажи за цялата ти кариера с кой от тях беше най-тежкия ти бой?

Да, срещал съм се с доста големи имена. Не мога да определя кой е най-тежкия ми бой. Със сигурност всяка среща с голям и силен съперник е трудна и тежка. Играл съм с Евертон Тейхиера, Акаиши, Танигучи, Козлов, Наваро, Капанадзе, Садвокасов, Йероменко, Тариел и с още много други добри и силни бойци. Ако започна  да ги изброявам всичките, може да пропусна някой, а не искам да обидя никой.

- Вече мина малко време и утихнаха първите емоции, анализира ли вече този турнир? Коя среща ти беше най-лесна и коя най-трудна?

Немога да дам такова определение за най-лесна среща. За всяка среща излизах концентриран и мотивиран за победа. Не мога да си позволя да подценя никой от съперниците си.

- Лично аз не обърнах внимание на първите 4 боя - изглеждаше все едно е много лесно и просто. Така ли беше?

Както казах преди малко, не подценявах никоя среща.

- От руския отбор ти се срещна на татамито с Иван Седых и Иван Мезенцев. И двамата са млади и перспективни бойци. Какво можеш да разкажеш за тези срещи? Как се представиха те по твоя преценка?

За Иван Седьiх не знаех нищо преди срещата си с него, не знаех какво мога да очаквам, освен че беше висок и силен. За мое щастие го победих. Иван Мезенцев ми беше познат. Наблюдавал съм негови срещи. Знаех, че е бърз, техничен, експлозивен. Мисля, че и двамата са добри бойци.

- Разкажи за боя с Дармен. Всички следихме това със затаен дъх. Вие двамата бяхте фаворити за победата. Вълнуваше ли се за това, че ще излезеш срещу него?

Когато видях жребия за първи път и разпределението по блокове, предположих евентуален полу-финал с Дармен и занех, че ще е сериозен мач.

- Твоето маваши беше решаващо за победата и лиши нашият отбор от победа. Планираше ли този удар или беше случайност?

Както казах по-горе, за това състезание тренирахме много разнообразни техники и комбинации. Просто мавашито си дойде механично.

- Тежко ли е да се биеш когато си фаворит? За теб залагат, за теб се надяват, опитват се да отгатнат резултатите ти. Това е голяма отговорност пред почитателите ти и страната ти. Това тежест ли ти е или не те притеснява?

Това е допълнително напрежение, когато знаеш, че толкова много хора вярват и се надяват на твоя успех. Искаш да дадеш най-доброто от себе си и се страхуваш да не разочароваш треньор, близки, приятели.

- Още след първия абсолютен световен шампионат, в който ти участва японските медии ти дадоха прозвището "Железният човек". А по времето на твоя треньор са го наричали "Железният юмрук". Мислиш ли, че това е случайност или те от рано са предвидили, че ученикът ще последва учителя?

Не мога да отговоря. Незнам дали тогава някой е можел да направи такива прогнози. Може би са видели нещо от играта на моят треньор и в мен.

- Финалният бой ти проведе с още един фаворит Джема Белкоджа. Ти очакваше ли, че ще ираеш финала от европейското? Или и за теб това беше изненада?

Не съм очаквал такъв финал - на Световно- двама европееца. За мен беше изненада.

- Това не е първия ти бой с Джема, вие вече сте се срещали на разни турнири. Всеки път ти побеждаваш. И този път също. Подведе ли травмата на крака Джема? Възможно ли е предишните му загуби да са повлияли на психиката му?

Да, аз съм играл няколко пъти преди този финал с Джема и винаги съм печелил. Незнам дали това е оказало някакво влияние за този финал. Не съм се надявал на това, да е оплашен заради предишните загуби, напротив очаквах това да го мотивира повече и бях готов за силен двубой.

- В момента, когато те наградиха ти какво почувства?

Почувствах се най-щастливият човек на света!

- Вкъщи теб те посрещнаха приятели и фенове с огромен размах, виждаше се тяхната радост и гордост. Ти завинаги оставаш в историята на световния киокушин и в историята на българския спорт. Отблагодариха ли ти се годините, в които си се занимавал с карате?

Да, след почти 20 години карате, успях да спечеля най-силният турнир в карате.


- Тази победа не е само твоя. Тази победа е много важна за твоята страна и за Европа по ред причини. Почувства ли се като национален герой? Фанатиците не стоят ли вечер под прозореца ти?

Не,не се чувствам герой и нямам луди фенове под прозорците :)

- Как мислиш, във Варна може ли да назоват улица в твоя чест?

Не мисля, че биха назовали улица на мое име. Не съм сигурен, че хората, които не се занимават с карате, разбират постигнатия успех.

- Всеки боец има своите фенове. На много руснаци съм задавала въпроса - "За кого ще бъдете, ако нашите не стигнат до финал?". Най-честия отговор беше - "За когото и да е само не за японците!". Кажи българите така ли бяха настроени или не?

Аз не съм се замислял и за миг за подобно нещо. Вярвах, че аз мога и че ще съм финалист.

- Така или иначе твоята победа популязира киокушина в България още повече. Може ли желаещите да се занимават с киокушин да станат повече? Чустваш ли радост от приноса си в своя брач?

Да, надявам се тази титла  да е някакъв стимул - повече хора да се запишат да тренират карате киокушин.

- В най-скоро време ти предстои, навярно най-голямото събитие в живота ти - Хякунин-кумите (Стоте боя). Започна ли подготовката? Успя ли да си починеш от световното?

Април месец ми предстои голямото изпитание 100 боя. Все още не съм започнал усилена подготовка.

- Предишните, които се подложиха на това, имаха много повече време за почивка и подготовка, даже по няколко години. А ти ще се поставиш на този тест почти веднага. Защо така? От какво се мотивира?

Да, с моя треньор решихме, че сега е най-добре да се явя на този тест, защото сега се чувствам все още в кондиция от подготовката ми за Световното.

- Как оценяваш шанса си за успех на стоте боя? На какво ще обърнеш внимание в подготовката?

Вярвам,че мога и ще успея да се справя!

- Сред нашите състезатели в последните години стана популярно да си пускат брада преди големи турнири. Едва ли това повишава оценката, но не пречи. А ти имаш ли някакви особени ритуали, които биха ти помогнали? Може би ти също ще си пуснеш брада преди стоте боя?

Да вашите състезатели имат интересен ритуал, но аз не мисиля да си пускам брада. Моят ритуал е преди състезание да се бръсна.

- Ти вече определил ли си бъдещите си планове? След теста ще приключиш ли с кариерата си като състезател? Ще продължиш ли тренировките и развитието на киокушина?

Това едва сега ще го решаваме дали ще прекратявам състезателна дейност или не. Естествено един ден като се случи това, искам да остана в карате и да помагам за развитието на карате.

- Захари, още веднъж приеми нашите поздравления за победата! Огромно благодаря за беседата. Желаем ти успех през април!

Аз също благодаря за отделеното внимание!

Ус !
 

 

ШИХАН ЕМИЛ КОСТОВ И СЕНПАЙ ЗАХАРИ ДАМЯНОВ - ИНТЕРВЮ ЗА SUPERKARATE.RU

ШИХАН ЕМИЛ КОСТОВ И СЕНПАЙ ЗАХАРИ ДАМЯНОВ ДАВАТ ИНТЕРВЮ ПРЕД SUPERKARATE.RU

 

ТРЕНЬОР И СПОРТИСТ НА ГР. ВАРНА ЗА 2015 ГОДИНА

ШИХАН ЕМИЛ КОСТОВ И СЕНПАЙ ЗАХАРИ ДАМЯНОВ - ТРЕНЬОР И СПОРТИСТ НА гр. ВАРНА ЗА 2015 ГОДИНА

 

СНИМКИ ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА В ГАЛЕРИЯТА НА САЙТА !!!

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43

International Karate Organization Kyokushinkaikan